 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НА ПОЕТА
Залезът безшумно се промъква по склона.
Всяко откъснато цвете е моментна красота.
Разплисква разкошни коси водопада
като богиня от небето дошла.
И в огледалото, пред което заставам
се забиват два лъча - блестящи искри,
един странен, далечен спомен
понесъл със себе си рояк от мечти.
"Лудите, лудите! Те да са живи..." -
поетът ми шепне. Водопадът гърми.
Залезът смутено се промъква по склона -
Оставяйки нежни, червени следи.
© Християн Трифонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.05.2014, № 5 (174)