МНОГОЕЗИЧИЕТО И ИНТЕРКУЛТУРНАТА ДИАЛОГИЧНОСТ В ОБРАЗОВАТЕЛНОТО ПРОСТРАНСТВО
Примерни методики за работа в часовете по български език и литература в средното училище

Даниела Стракова

web

"Ако говорите с някого на език, който той разбира, ще достигнете разума му.
Ако говорите с него на собствения му език, ще достигнете сърцето му."
(Нелсън Мандела)

В демократичните и плуралистични общества в областта на културата и образованието езиковата компетентност е фундаментална за индивидуалното утвърждаване на човека. От друга страна, съхраняването на езиковото разнообразие е решаващо за оцеляване на малцинствените групи. Предполага се, че поне половината от шестте хиляди езика, съществуващи днес, са застрашени от изчезване. Това е сериозен повод за безпокойство, тъй като е част от изчезването и на свързаните с тях култури. Според Д. Петкова "формиращата се икономическа, техническа, политическа и дори езикова хомогенност не само не разрешава проблемите на общественото развитие, но изправя съвременната цивилизация пред всеобща криза на ценностите" (Петкова 2000).

В контекста на европейската политика на езиков плурализъм образованието има ключова роля, тъй като се счита, че "един език винаги ще бъде застрашен, ако не бъде включен в образователната програма; че едноезичието допринася за "езиковата несигурност"...; че би трябвало да се даде тласък на многоезичието... Това е главната цел на международната езикова политика, защото през третото хилядолетие, като ера на сътрудничество и конфедерации, необходимостта от запазване на собствената идентичност трябва да бъде балансирана с необходимостта от междукултурно общуване." Изводът, който можем да направим, е, че езикът се разглежда като инструмент на интеркултурното общуване. Той е съхранител на специфичните културни контексти и ценности, което определя важното му място в образователните програми.

В "Равнопоставен и достоен живот заедно" се казва, че междукултурният диалог:

...ни дава възможност да вървим напред заедно, да боравим с различните си идентичности по конструктивен и демократичен начин въз основа на споделени универсални ценности. За да напредва междукултурният диалог, (...) трябва да бъдат преподавани и изучавани междукултурни компетенции. (...). ЕС разглежда използването на езиците на своите граждани като един от факторите, които го правят по-прозрачен, по-легитимен и по-ефективен.

Леонард Орбан, европейски комисар по многоезичието, заявява:

Имаме нужда от конкретна обмяна и взаимно разбиране не само между представителите на общността, но и между тези, които те представляват: обикновените хора. Като награда за това ще получим по-сплотени и устойчиви общества. Диалогът е ключовата съставка. Той е маята, която позволява на обществата ни да узреят - от мултикултурализъм към интеркултурализъм. (...) езиците са сред най-практичните инструменти, които можем да предложим за целта (...).

Тоест, ние трябва да насърчаваме учениците си, да им покажем, че в основата на многообразието на света стои всъщност единственото. Това означава, че съвсем не трябва да мислим, че различията ни разделят едни от други, тъй като, тъкмо напротив, те биха могли да ни сближат още повече. Най-добрият подход за противодействие на нетолерантността не е да се преструваме, че всички хора са еднакви, а вместо това да приемем разликите между тях и в същото време да ги разберем, както на лингвистично, така и на културно равнище. Казано с други думи, да помагаме за развитието на междукултурно/междуезиково посредничество у подрастващите млади хора.

Тук ще представим някои свои виждания и примерни задачи, които могат да подпомогнат въвеждането на интеркултурния и многоезичен подход в часовете по език и литература. Задачите са със засилена интерактивност и разчитат, че учениците ще "учат, учейки", както твърди конструктивизмът. Интеркултурното образование се свързва с някои традиционни методи (лекция, беседа) и други специфични методи на обучение (активност в малки групи). За подбор на подходящия метод трябва да се имат предвид следните фактори: образователната цел, типът на учениците, целите, които се поставят, началното ниво на ангажираната група; основните етапи на дейността, които е необходимо да се изминат (добре е тук преподавателят да съгласува плана си с учениците), необходимите методи за изследване на индивидуалното и колективното ниво; дидактическите средства и др.

Примерни идеи за методики за развиване на умение за междукултурно/междуезиково посредничество:

Задача 1: Задачата може да се прилага и в по-горните класове с различна трудност. Проект "По пътя на османското присъствие" (Връзка с историята като учебен предмет). Проектът е по-дългосрочен. Учениците използват учебниците по история и други източници и изследват навлизането на турците на Балканите през 13.-14. век. Проследяват внимателно пътя им по картата, как се осъществява взаимодействието им с другите народи, какви последици оставят у нас и в другите страни - дрехи, думи, културни трансформации, например в Гърция, Македония, Сърбия, Румъния и т.н . За България специално проектът може да се задълбочи - да се види как е повлияло историческото преплитане на езиците. Проучването на турцизмите в българския език може да ни покаже пътищата, по които е ставало тяхното настаняване. Днес няма български градове, които да не показват следи от турска терминология - имена на улици, пазари, квартали, наименования в администрацията и обществения живот. Учениците могат да изследват тези особености и да дават примери с останали и до днес прилагателни (гергин - разтегнат; узун - дълъг; сиври - остър), глаголи (тези с гръцка наставка с - кандардисвам, курдисвам и т.н.), съществителни (одая, бадем, пазар, чивия и т.н.). Има и други турски заемки от персийски произход - хамбар, бахча, от арабски - адет, ахмак и т.н. Тези лексикални заемки също показват пътя на турското нашествие. С цел лингвистично обогатяване могат дори да бъдат сравнени езиците чисто генеалогично и морфологично - единият е флексивен (българският), а другият аглутиниращ (турският), след проучването учениците могат да направят своите изводи за междукултурното взаимодействие, неговата сила и резултати.

Положителни аспекти на задачата: Учениците се изживяват като изследователи, сами достигат и правят своите изводи, обогатяват се както по отношение на историята на своята страна, така и по отношение на балканските народи. Разбират, че османското нашествие на Балканите е чисто политически ход, насочен не само към България. Лингвистичните им познания нарастват, защото сравнението между два различни езика откроява още повече особеностите. Задачата възпитава чувство на толерантност и премахва усещането за малоценност или превъзходство, базирани на културно-езикова идентичност.

Задача 2: "Представяне чрез афиш" - задачата е подходяща за клас с ученици, които са от различни етноси (ако има от малцинствата, също е добре, за да се възпита чувство на толерантност; в определени часове учителите могат дори сами да инициират разнородност, като смесят различни класове). Децата се разделят по двойки. След прекарани 10 минути в разговор единият от участниците в двойката прави описание на своя приятел върху афиш според начина, по който го възприема и по който е разбрал неговата култура. Резултатът може да представлява фотоафиш, изработен изцяло от класа, под наслов: "Единство в многообразието". Интересно е да се види какво участниците са сметнали за интересно и какво не.

Положителни аспекти на задачата: Развитие на междукултурно/междуезиково умение. Учениците сами откриват, че човешките положителни качества са едни и същи за всички хора, независимо от култура, пол, раса, цвят на кожата. Задачата има силен ефект върху премахването на предразсъдъците у младите хора.

Задача 3: "Ценностите на родината". Задачата се обмисля с класа предварително и се подготвя вкъщи. Всеки ученик има достъп до интернет и всякаква информация. На картонче, предварително украсено, оформено с картинки и различни цветове, се попълва следната информация само с няколко думи:

След това отговорите могат да се свържат в текстове, които да са основа на дискусия, която откроява културните различия и прилики между родината и други страни. Някои от основните въпроси, на които да се основава дискусията, предлагаме да бъдат: 1. Защо се живее по-добре в България, отколкото в някоя друга страна? 2. Защо се живее в България по-зле, отколкото в някоя друга страна? 3. Ако имаше възможност да избираш, какво би избрал - да останеш или да емигрираш? Защо?

Положителни аспекти на задачата: Учениците са мотивирани, защото изразяват лично мнение, научават повече за любима или не-любима страна, сравняват и изследват култури, правят изводи, осъзнават ценностите на родината, разбират, че съвременният свят дава възможност за мобилност и реализация там, където човек се чувства добре, без това да омаловажава чувството му за национална идентичност.

Задача 4: "Не гледай ти лицето (...), а сърцето виж" - това е задача, която предлагаме да се изпълни след изучаването на романа "Под игото" и на учениците да се пусне да изгледат филмовата екранизация на романа "Парижката света Богородица". Както стана ясно, междукултурният подход, който използваме, е свързан с открояването на общи ценности и добродетели у хората от различни нации, от малцинствата или отритнатите по някакъв начин от живота. Това ще потисне отрицателните отношения към "другите" и подрастващите ще започнат да откриват общочовешките ценности.

На Квазимодо и Мунчо е дадена задачата да затворят вратите на неморалността в живота и да разпръсват духовна красота. И двамата са с грозна външност, но красива душевност. Дори имената подчертават техния неприятен външен вид. За Квазимодо се казва "огледалото на парижани", защото техните думи и сърце са еквивалентни на начина, по който изглежда. Обществото се държи арогантно към него. Отношението към Мунчо е същото, но той продължава да им се смее. И двамата не се държат лошо с хората от заобикалящия ги свят, които ги нагрубяват и унижават. Тези герои са изхвърлени от нормалните взаимоотношения и нямат възможността да изпитат радостите на любовта. Квазимодо живее в църквата "Света Богородица", а Мунчо в манастира на Бяла черква. Изводът, до който учениците трябва да стигнат след внимателното съпоставяне на двамата герои, е, че всъщност сред цялата омраза и несправедливост в живота и двамата не са обхванати от пипалата на злото, защото душите им са добри - пример, който трябва да следваме.

Положителни аспекти на задачата: В съвременното общество има много хора, които са се отказали да търсят място в живота, защото първо той им е обърнал гръб. Двамата герои представят фигури на един реалистичен поглед над човека. Задачата има не толкова междукултурна, колкото аксиологична цел. В същото време тя съчетава едни от най-важните ценности на интеркултурното образование, които трябва да бъдат разбрани и почувствани от младите хора, а именно - равенство и отрицание на неравенството - признаване на равни права на всички хора на Земята; емпатия - развиване на човешката чувствителност, разбиране на другите, съчувствие и съпреживяване не чуждите емоции; солидарност - съдейства за изграждане на едно по-хуманно общество; уважение - ненасилие над човешката природа.

Задача 5: "Толерантността трябва да бъде символ на човечеството". Тази задача прави връзка между стихотворението на Лесинг "Натан Мъдрецът" и някои произведения на Й. Йовков. Един от най-забележителните автори на Просвещението, известен с религиозната си и етническа толерантност, е Готхолд Ефраим фон Лесинг. Макар и да му е забранено открито да заявява своите виждания за равнопоставеност на трите религии, той намира своя начин за изразяване чрез метафори или други художествени тропи и фигури в литературата. За всеки учител, стремящ се да развие умение за междукултурно посредничество у учениците си чрез обучението по литература, смятам това стихотворение за особено значимо. Чрез него Лесинг показва хуманност във формата на етническа и религиозна толерантност, доколкото в него представителите на различни религии се оказват едно семейство, което символизира човечеството. Така се утвърждава идеята, че всички хора са равни.

В нашата литература, макар и няколко века по-късно, Й. Йовков се оказва един истински хуманист в това отношение. Лесно можем да забележим как хора с различни националност, битова култура и от различни епохи така убедително могат да призовават за едно и също нещо. Докато Лесинг доста директно представя своята гледна точка, Йовков само я загатва и оставя читателя да се замисли и сам да я открие.

В западната литература героят на Лесинг - евреинът Натан - е символ на религиозна и етническа толерантност, на липса на всякакви предразсъдъци (евреинът Натан осиновява християнско момиче и го възпитава). Думите му "Най-малкото богатство: Парите; най-голямото: Мъдростта" могат да бъдат тема за есе или дискусия в училище, защото ясно показват заблудата на съвремието. С аксиологична стойност и в духа на интеркултурното възпитание е и следният момент: когато Султана пита Натан "Коя е истинската, правилната религия?", с много съобразителност и ловкост с историята как трите пръстена (единият реликва, а другите два направени по поръчка на бащата, за да получат и тримата му сина равностойни символи на властта, доказателство и за еднаквата му любов към тях) не се различават, така и трите религии са равностойни, и трите се позовават на историята, и никой не може да каже коя е истинската, защото всеки вярва в предците си. Религиозната толерантност се внушава от твърдението, че и трите религии се основават на сходни идеи - мир, любов, състрадание и уважение между хората.

В този смисъл може да бъде направена аналогия с герои от Йовковото творчество, които, макар и не толкова открито, заявяват своята толерантност и добродушие. Повечето от емблематичните герои в Йовковото творчество са турци (това може да се използва и в друга задача с интеркултурен подход, която ще демонстрирам след тази) - Сали Яшар от "Песента на колелетата" е турчин, а Божура от разказа "Божура" е циганка. Героят от "Песента на колелетата" е също толкова мъдър, колкото и Натан: "Той приказваше малко, но и малкото, което кажеше, беше ясно, умно, отмерено.“ За Сали Яшар е характерно нещо, което не е присъщо на всеки - необходимостта да прави добро: "Достигнал дотук, Сали Яшар започваше да мисли, че е длъжен да направи някакво голямо благодеяние, истинско, безкористно благодеяние, което да засегне повече хора и да надживее много поколения". В това свое желание майсторът напомня на друг представител на Просвещението, известен с желанието си за добротворство - Фауст от едноименното произведение на Гьоте.

Йовков не се притеснява да представи ролята на любящата жена в една циганка. Тя остава вярна на любовта, не вярвайки дори на самата себе си. За нея, за циганката, отхвърлена от обществото, пред алтернативата да живее без любов надеждата за щастие е единствено в смъртта - това е избор на един истински безкористен човек, независимо каква религия изповядва и към коя нация или раса принадлежи.

Положителни аспекти на задачата: Учениците е добре да се опитат да направят следните изводи след анализа на произведенията от интеркултурна гледна точка: 1. Има ценности като мъдрост, добротворство, любов, религиозна и етническа толерантност, които са вечни и не зависят от нациите или културите, а от това дали ще отворим сърцата си за тях; 2. Всички хора са равни и видът на религията или на етноса не са гаранция за духовна красота; 3. Единствено човешката душа, характер и постъпки трябва да са критериите, по които да се съди дали човек е добър, или не; 4. В нашия съвременен свят на унищожение, егоизъм и материализъм... ще оцелеят само най-мъдрите.

Задача 6: "Сблъсъкът на две култури в диалога между везира и Гергана в поемата "Изворът на Белоногата" от П. Славейков" - тази задача е една от многото, свързани именно с взаимоотношенията между българския и турския етнос. Това е съвсем естествено, имайки предвид дългото време на съвместно съжителство на двата етноса, както показахме по-горе с езика, така и в литературата примерите за междукултурно посредничество между българи и турци са многобройни.

Традиционно в нашата литература робството се свързва с безмилостно проливане на кръв, агресия, опустошаване земята на поробените и т.н. В диалога между Гергана и везира обаче липсват акцентирани речеви разгръщания на съзнанието за подчиненост на чуждия нашественик. Би било интересно за учениците да проследят обръщенията на везира към момичето и обратно. Могат да направят номинативна верига и да видят как е назовавана Гергана от турчина, това ще покаже каква представа има той за нейната култура: Българко - млада девойко - бяла ханъма - българко и т.н. Може да се отбележи "превръщането" на момичето в ханъма. В таблица учениците могат да представят културологичните особености на двата свята, единият (българският) е свързан със селския труд, семейството и честността - "Тейко ми, стара стария,/ бърза на нива да идем", на друго място - "мен не тежи шетнята./ Откакто съм се родила,/ все тъй съм расла, порасла,/ кога по нива, по лозе/ на стар бащица на помощ,/ кога пък вкъщи да шетам -/ на мила майка отмяна." Другият (турският) има съвсем различни специфики - свързан е със съвсем различна религия, представи за живота, разкош и богатство - "бяла ханъма да бъдеш,/ все по чардаци да ходиш...", на друго място - "хайде на Стамбул да идем,/ дето ще шеташ на други,/ други на тебе да шетат" или "ливади искай от мене,/ все по ливади да ходиш,/ каквито искаш градини/ и цветя вътре всякакви...". Така в диалога се очертават аспектите на описването на световете - това са не само две различни култури, не само две различни цивилизации, а един свят на липсите и един свят на наличностите. След тези сравнения могат да се водят множество дискусии. На учениците може да се обърне внимание (както и да се направи сравнение с други поробителски механизми на други места), че обикновено доминиращ властов механизъм на господаря е да се стреми да адаптира другия към себе си, да го впише в своя културен кръг, като го отнеме от естествеността на неговото битие. На учениците може да се прочете или даде следният откъс от книгата на Ричли Крейпо "Културна антропология. Как да разбираме себе си и другите". Там се казва така:

Контактът между културите може да донесе огромни промени. Особено когато двете общества силно се различават по икономическа и политическа сила. Понякога измирането на туземското население се постига със систематични войни. Дори в не толкова крайни случаи преминаването от първоначалния начин на живот към социално зависим статус никога не минава гладко. Културната субординация на един начин на живот от друг, дори когато става по мирен начин, може да бъде разтърсващо преживяване, и от психологическа, и от културна гледна точка.

Отново и отново антрополозите са описвали трагичния ефект върху неземеделските народи на света от контакта с индустриализираните нации на света... Съзнанието, че други народи са по-силни и са благословени с по-охолен живот, е удар върху културното достойнство, което обединява едно общество. Често контактът води до зачестяване на вътрешните конфликти и други форми на отклонение.

Положителни аспекти на задачата: Като тази задача могат да бъдат направени всички, които разглеждат взаимоотношенията между българи и турци (както е ясно, те са много в нашата литература). На учениците може да се предложи вариант, в който да се поставят на мястото на Гергана и в кратко съчинение да опишат какво си представят, че я очаква, ако приеме предложението на везира - съответно да опишат другата страна, нейната култура, бит, обичаи, нрави и т.н., като се абстрахират от представата за турците като поробители. Имайки предвид текста на Ричли Крейпо, какви психологически изживявания ще има Гергана в "Стамбул". Могат да дадат примери в текстовете си с други културни взаимоотношения, които знаят, и да изкажат мнението си, например дали мислят, че "Често контактът води до зачестяване на вътрешните конфликти и други форми на отклонение." Могат ли, според тях, междукултурните и междуезикови сблъсъци да имат положителен ефект като обогатяване на езика, подобряване на икономическото положение и т.н.

Същата връзка може да се направи и с "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово" и др. Като продължение може да се включи предният анализ на "Песента на колелетата" с идеята, че мъдростта и добротата не зависят от нация, култура или език.

Приложения
с примери за добри практики в чуждоезиковото и културното обучение
на европейската програма YELL (Young Europeans Love Languages)¹

Приложение № 1

Тема: Изучаване на чужд език посрдством театралното изкуство

Ако учениците имат основни познания по чуждия език, дава им се пиеса, те научават репликите наизуст и я играят на сцената. Ако са по-напреднали с езика, пишат сами пиесата и след това я играят. Понякога дори е възможно няколко езика да се съчетаят в една пиеса.

Категория: Изкуство: театър

Възрастова целева група: над 10 години

Езикови компетенции: четене, слушане, разговорни умения, умения за взаимодействие

Ниво на компетенции спрямо ОЕЕР: А2 - С2

Хората обичат да са на сцена (разбира се, с известни изключения). Много е важно да се намери роля, която съответният човек харесва и се чувства комфортно в нея. Театралното изкуство включва и пеене, танци, правене на костюми, гримиране - т.е. множество умения се съчетават в една дейност. Това е чудесен начин за сближаване по време на подготвителния процес и в празненствата за завършването. Дори и не само в училище, хора на различни възрасти и с различни компетентности могат да работят заедно.

Приложение № 2

Тема: Вдъхновете се

Европейският ден на езиците, 26 септември, е денят, в който европейските държави празнуват богатото езиково и културно наследство на континента. Целта на тържествата на този ден е да се повиши обществената осведоменост за говорените в Европа езици, да се насърчи културното и езиковото многообразие и да се повиши желанието на хората за посредничество. В тази инициатива могат да участват хора от всички възрасти независимо дали са отделни лица или групи, в рамките на организация (училище или асоциация) или просто с приятели. На уеб сайта на Съвета на Европа за Европейския ден на езиците са дадени примери за мероприятия, организирани за различни групи в различни държави.

Категория: Кампании и мероприятия

Възрастова целева група: всички

Езикови компетенции: всички

Ниво на компетенции спрямо ОЕЕР: А1 - А2; В1 - В2; С1 - С2

Мероприятията и кампаниите могат да бъдат опростени, например организиране на филмова вечер с филми на различни езици (включително и родния) или езиково кафене, в което се сервират специалитети от различни държави, или изискващи повече ресурси мероприятия, например медийни събития. На уеб сайта на Европейския ден на езиците има календар на мероприятията, в който са изброени всички дейности от 2002 г. насам и който е богат източник на идеи.

Приложение № 3

Тема: AMICITAS (изследването на околното пространство като привлекателно учебно пособие за междуезикови и междукултурни умения)

AMICITAS е проект, включващ сериозна игра на езикова и културна основа. Тя може да се играе и от най-обикновен мобилен телефон в шест действителни места в Европа. Играта действа като екскурзовод и учител, а играчът предприема въображаемо пътуване през мястото, което посещава. Тя съдържа изображения, анимации, звукови и интерактивни елементи, които освен за преподаване помагат и за оценка на напредъка. Играчът бива възнаграден с трофеи, точки и посредством изпълнение на целите и езиковите задачи за мястото. Това насърчава към учене извън класната стая с удобно за играча темпо, а също внася измерение на културно взаимодействие.

Категория: Конкурси, игри, развлечения

Възрастова целева група: всички

Езикови компетенции: всички

Ниво на компетенции спрямо ОЕЕР: А1 - А2

Приложение № 4

Тема: IN VIVO - на масата с английски език

IN VIVO е американска организация, основала център за среща на ученици в Саламанка. Те организират редовни дейности по време на академичната година. Например:

• Среща Remix (Tertulia Remix): устройване на обяд с домашно приготвени ястия, а след него различни игри и забавления на английски език;
• Английско кафене (Cafѐ ingles): гледане на филм, последвано от среща, на която се говори на английски език;
• На живо (En vivo): устройване на вечеря с "мезета". След нея се устройват занимания и игри за учениците;
• Публикуване на седмично онлайн списание “El Eco" с новини и седмични предложения за занимания. Изпраща се по електронната поща на заинтересованите ученици.

Категория: Кулинарно изкуство; Медии, преса и мултимедии

Възрастова целева група: над 18 години

Езикови компетенции: всички

Ниво на компетенции спрямо ОЕЕР: всички

Приложение № 5

Тема: DIVIS - цифрово поточно видео и многоезичие

Този проект се ръководи от идеята, че изучаващите език имат полза от подход към езика, включващ използването на видеоматериали. Разработен е обширен уеб сайт, както и онлайн печатно практическо ръководство, които да помогнат на преподавателите да придобият по-голяма увереност за работа с цифрови носители и видео галерия.

Категория: Езикови методи, речници, образователни списания: традиционни и/или цифрови;

Възрастова целева група: всички

Езикови компетенции: слушане, говорене, писане, взаимодействие

Ниво на компетенции съгласно ОЕЕР: всички

БЕЛЕЖКИ

1. Тук представяме само част от примерите за най-добри практики на европейския проект YELL, който се занимава с подобряване на методиките за изучаване на чужди езици (респективно многоезичието) и добиване на интеркултурна компетентност у учещите. Смятаме, че тези практики могат да бъдат приложени под някаква форма в нашата образователна система в обучението по български език и литература. Те са лесно достъпни чрез глобалната мрежа, а за повечето европейски страни вече са част от ежедневието на учениците. Тези съвременни методики само доказват идеята, че "най-доброто образование е това, което не забелязваш". [обратно]

БИБЛИОГРАФИЯ

Ангелова 2004: Ангелова, Т. Ролята на обучението по български език за интегриране на ученици в двуезична среда. // Електронно списание LiterNet, 12.03.2004, № 3 (52) <https://liternet.bg/publish/tangelova/roliata.htm> (01.05.2014).

Димчев 2008: Димчев, К. Междукултурната компетентност и проблемите на обучението по български език като втори език. // Образователна инициатива, 2008, бр. 5.

Петкова 2000: Петкова, Д. Национална идентичност и глобализация. Пловдив: Компас П, 2000.

Сотирова 2010: Сотирова, М. Многоезичие и интеркултурна комуникация в образователното пространство. София, 2010.

Young n.d.: Young Europeans Love Languages, n.d. <http://www.yell-project.eu> (01.05.2014).

© Даниела Стракова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.05.2014, № 5 (174)