Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ФОРМИРАНЕ НА ТУРСКО-БЪЛГАРСКИ ХИБРИДНИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ СЪС СУФИКСИ НА -К

Зоя Барболова

web

По обясними причини турцизмите1 са най-плътният слой чуждици в българската лексикална система. И въпреки че още през Възраждането под влияние на книжовниците в новобългарския книжовен език голяма част от тях преминават в пасивния лексикален фонд, то в диалектите те все още са активни.

Подобно на другите чуждици и турцизмите в едни случаи остават непроменени по отношение на звуковата си структура, а в други търпят фонетични промени, съобразно българската фонетика. И едните, и другите напълно се подчиняват на българската граматика (Кювлиева 1980: 78-136). Значителна част от турцизмите притежават още едно важно свойство - могат да изпълняват функцията на произвеждащи основи, като някои от тях формират цели словообразувателни гнезда с помощта на български суфикси. Много от тези хибридни производни означават нови понятия, но преобладават тези, които дублират произвеждащата основа. При последните суфиксът има факултативна функция, т.е. те не променят значението на оригиналната турска дума. Тяхната роля е да адаптират турцизмите към българския език като обикновено това явление е под въздействието не само на законите на българското словообразуване, но и на неговото благозвучие.

Значителна част от имената, определени като турско-български хибриди, са формирани с наставки, завършващи на -к: -ак, -ек, -ик, ок, -ък и някои от техните разширени варианти. Според Ст. Младенов тези суфикси са вторични от праславянската наставка -ка (Младенов 1979: 228). Редица езиковеди смятат, че предисторическата наставка -к при свързването си с различните крайни гласни на основите в славянските и индо-иранските езици е формирала обособилите се по-късно суфикси -ок, -ък, -ьк, -ик, -ык- (Дорошевски 1928: 245; Мейе 1951: 289; Селищев 1952 и др.). Тази теза се приема и от авторите на Граматика на старобългарския език (ГСтБЕ 1991: 182).

Ф. Хашдеу твърди, че наставката -с (-к) е съществувала не само в индо-европейските, но и в туранските езици, като навсякъде посредством предшестващата гласна, чрез която суфиксът се свързва с корена, образува формантите -ас (-ак), -ес (-ек), -ic (-ик), -ос (-ок), -uc (-ук) (цит. по Хасан 1972: 45-54). Картината на това езиково явление е особено ярка в тюркските езици и в частност в турския език, където афикс -k е активен най-вече при формирането на девербални съществителни, като при основи, завършващи на съгласни, се добавя някоя от гласните -a-, -e- или -ı-, -i-, -u-, -ü- в зависимост от вокалната хармония, при което се формират суфиксите -ak // -ek и -ık, -ik, -uk, -ük. В турската словообразувателна система тези наставки са многофункционални. Освен съществителни имена - за места, за средства за действия и други предмети, за резултат и процес, а понякога и умалителни, суфикс -ak // -ek образува разделителни числителни (Кононов 1956: 120; Гълъбов 1957: 46-48; Ергин 1962: 161). Афиксите -ık, -ik, -uk, -ük - освен съществителни, образуват и прилагателни, при това от една и съща основа. Същевременно в турски понякога “от одной и той же основы образуются новые слова с помощю афикса: с узким гласным (-ık) и с широким гласным (-ak), причем образуются, как правило, слова, принадлежащие к разным частям речи (имя прилагательное, имя существительное) или к одной части речи с разными значениями: yatak ‘постель’, yatık 1. ‘лежащый’, ‘наклонный’ <...> 2. ‘сосуд для воды’ ..." (Кононов 1956: 120-121). Турски съществителни с тези суфикски са навлезли и в български като напр.: бардак (< bardak), буджак (< bucak), далак (< dalak), качак (< kaçak), конак (< konak), оджак (< ocak) и дюшек (< düşek), юрдек (< ördek) и др. с вариантните суфикси -аk и -еk, чиято функция в турската словообразувателна система е да образува имена за места, за средства за действия и други предмети, за резултат и процес (Кононов 1956: 120; Гълъбов 1957: 46-48) или с -ık, -ik, -uk, -ük: търмък (< tırmık // tarmak), катък (< katık), терлик (< terlik), дудук (< düdük), билюк (< bölük),кютюк (< kütük)и т.н. - (за етимологията на имената вж.: Ейубоолу 1995 и др.).

Тази ситуация затруднява определянето на дадена лексема като хибридна или заета готова турска лексема с афикс на -k. Поради това за турско-български хибридни формации с наставки на -к се приемат тези, които в турските речници не се откриват или ако ги има, те не са със същото значение. Всичко това налага при анализа на лексемите да се има предвид не само основата, но и особеностите на суфикса - неговата форма, семантика, дистрибуция и дори историята му, когато това е необходимо, за да се определи с по-голяма точност дали съответната лексема е формирана на българска почва или е готова заемка от османотурски език.

При тези суфикси има още един проблем - на наддиалектно ниво някои от тях се явяват варианти на други, но в рамките на отделните диалекти те се приемат за независим самостоятелен формант. В някои случаи напр., суфикс -ек би могъл да се приеме за вариант на -ак, а -ък - в едни случаи може да се интерпретира като вариант на -ак, а в други - на -ек, но в съответните диалекти те функционират като реални самостоятелни суфикси. Поради това в работата те се представят както в едната, така и в другата ситуация, в зависимост от диалекта, в който функционират. По-точно казано, в диалектите, където те са в конкурентна употреба с други еднозначни суфикси на -k, те се приемат за самостоятелни. Всъщност многобройните словообразувателни варианти, т.е. наличието на еднозначни еднокоренни имена с различни суфикси в диалектите не само дават възможност, но и налагат наставките на -к при еднозначните еднокоренни имена да се разглеждат като различни суфикси, а не като варианти на един или друг. Това дава основание формации като саджàк, саджèк и с̀ъджък ‘железен триножник или четириножник за огнище; пиростия’ да се разглеждат като словообразувателни варианти, а суфиксите -àк и -ък да не се интерпретират като фонетични варианти на -ак, а като самостоятелни форманти.

Този пример тук се изнася умишлено, тъй като той представя една интересна словообразувателна ситуация. Формация саджàк може да се интерпретира като образувана от сложната турска дума sacayak ‘пиростия’ (букв. sac ‘нещо направено от ламаринен или железен лист’ и ayak ‘крак’), чрез изпадане на началната сричка (ay-) на втората съставна дума. Тази ситуация обаче в действителност е малко по-друга: просто цялата втора съставна дума е изпаднала и е заменена с българския суфикс -ак (или турският компонент -ak се е възприел като идентичен с българския суфикс -ак), т.е. българският вариант на думата е възникнала по аналогия на други български думи на -ак. Това обяснява и замяната на туският компонент -аk на българска почва в други говори с формантите -ек и -ък, а също и с -ник в сàджник. Т.е. теоретично фонетичните еквилибристики на П. Скорчев (1956: 163) и М. Въгленов (1975: 252) по принцип са правилни - те следват логиката на фонетичните закони в български език, но езикът има и словообразувателна логика, която в случая е по-вероятна. Подобни примери, както и утвърждаването на тези наставки в книжовната словообразувателна система като самостоятелни словооблазувателни афикси, налагат и в диалектите те да се разглеждат преди всичко като такива, а не като фонетични варианти.

От друга страна, не е изключено непознатата чуждица sac, участваща като първи компонент в сложната турска дума sacayak, да е осмислена в случая като сажди, което е видно от фонетичните варианти сàжак, сàжек и сажък, съответно на сàджак, сàджек и сàджък. Вероятно с това е свързан и премета на ударението, което в изходната турска дума (и изобщо в турски език) е окситонно, т.е. sacayàk. Не е изключено първият компонент да е бил идентифициран и с турската дума saç - фонетичен вариант на sac, която изглежда е била по-популярна, за което говорят многобройните значения на сач в българския език, едно от които също е ‘метален лист, ламарина’ (БЕР 2002: 518).

В работата производните-хибриди освен по наставки се преразпределят по лексико-семантични групи, като същевременно се определя тяхното място в системата на дванадесетте словообразувателни категории, определени в ономасиологичната теория на М. Докулил (1962, 1967). За отнасянето на една производна към дадена словообразувателна категория е необходимо преди всичко да се определи нейният ономасиологичен базис, да се състави правилна словообразувателна дефиниция и да се определи ономасиологичният белег.

Въпреки специфичният характер на материала, който е предмет на анализ в тази работа, трудности при определяне ономасиологичния базис не се срещат. Той се открива в значението на думата в съответния диалект. Мотивиращите основи обикновено са съществителни, което априори определя определя ономасиологичния признак като субстанциален. Рядко се среща процесуален ономасиологичен признак. Проблеми възникват при определянето на граматичната характеристика на основата в онези случаи, в които тя може да изпълнява функцията както на съществително, така и на прилагателно, напр.: бáкрак‘бакърен котел’ или ‘котел от бакър’ или просто ‘вид бакър ‘меден котел’ < т. bakır ‘металът мед; меден’. Тези вариации при интерпретацията позволяват производната да се отнесе към различни словообразувателни категории, т.е. по законите на словообразуването тя е с преходен характер. Често при тези имена не е ясна мотивационната логика по отношение на основите, което създава трудности при съставяне на словообразувателната дефиниция. Това особено важи за хибридите, тъй като всъщност формантът не променя значението на основата, поради което производната се оказва неин дублет, ако тя съществува в самостоятелен вид на български. В тези случаи наставката има факултативна функция, изпълнявайки ролята на словообразувателен адаптор.

Тези особености на езиковия материал налагат да направим уговорката, че разпределянето му по словообразувателни категории до известна степен е условно.

 

1. ХИБРИДНИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ СЪС СУФИКС -ак. Суфикс -ак в българската словообразувателна система води началото си от праславянски (Славски 1974: 89), където се явява като рефлекс на индо-европейската наставка -а-ко- (Вондрак 1924: 610-611; Отребски 1965, 2: 278-281). Във всички съвременни славянски езици образува имена от СК nomina agentis, nomina instrumenti, nomina loci, nomina qualitativa, nomina deminutiva, nomina augmentativa et pejorativa (Леков 1958: 26, 28, 31, 32, 42-43; Вендина 1988: 186-190; Андрейчин, Попов, Иванов 1956: 204; Миклошич 1875: 240-244; Белич 1901: 158-160). В новобългарския книжовен език проявява активност най-вече при формиране на имена за лица - предимно от основи на прилагателни и числителни (Стоянов 1977: 22; ГСБКЕ 1983: 47), събирателни имена - от съществителни и по-рядко атрибутивни имена (Димитрова 1967: 134; ГСБКЕ 1983: 65). Събирателните имена се използват и за “номинация за място, назовано според характерната за него растителност" (Радева 1991: 122).

В диалектите с наставка -ак се образуват предимно имена от словообразувателната категория (по нататък СК) nomina collektiva (част от които се отнасят и към nomina loci) (Кочев 1971: 67-68) и nomina instrumenti - най-вече от глаголни основи (Барболова 1989: 57-65).

Една от неописаните функции на суфикс -ак (< стб. ) и -як (-’ак) (< прасл. -iakъ) е образуването на съществителни от чуждици, включително и от турцизми.

Хибридните имена на -ак // -як (по-нататък в текста -’ак) се отнасят към различни лексико-семантични групи и словообразувателни категории, които условно се класифицират по следния начин:

1) Имена за лица, които, поради наситеността с негативен емоционален заряд, от словообразувателен аспект се отнасят предимно към СК nomina augmentativa et peiorativa: айванàк (Кутела, Виево и Славеино, Смол.; Петково, Ард.) ‘голям глупак, подобно на "хайванин"’ < а.-т. hayvan ‘животно; добитък; прен. глупак’; айдутàк ‘"хайдутин", разбойник’ (Хърсово, Мелн.) < т. haydut ‘1) ‘бунтовник’; 2) ‘разбойник, крадец, непрокопсаник, вагабонтин’; келàк ‘човек, който е упорит като болестта "кел"’ (диал.) < п.-т. kel ‘1) плешивост; 2) плешив; къкаwàн’ак ‘тромав, несръчен човек; глупав, малоумен’ (Елен.) < т. kakavan ‘глупак, простак’; ябанàк // яванàк (Гранитово, Елх.) ‘прост човек, простак’ [аванàк (Ард.)] < п.-т. yaban ‘див’ - вер. контаминация от < п.-т. yaban ‘див’ и а.-т. hayvan ‘животно; добитък; прен. глупак’; ъмънàк ‘голяма "хаймана" ‘човек, който не работи, безделник’ (Стралджа, Ямб.) < т. haymana ‘1) пасбище за свободен добитък; 2) прен. тромав, мързелив човек’.

Мотивиращите основи (по-нататък: МО) могат да изразяват някаква характерна за денотата черта, което ги отнася и към СК за носители на субстанциално отношение. Такава е формацията камбурàк ‘мъж с "камбур"; гърбушко’ (Пожарево, Сил.) < т. kambur ‘1) гърбица; 2) гърбав, гърбат’. Семантиката на локмàк ‘едър, глуповат човек’ (Чадърли, Гюм.; Петрич) < б. локма, локми ‘1) парче; 2) козуначени пържени топки, напоени със сироп и др.’ < а.-т. lokma ‘1) залък, хапка; 2) пържена тестена топка, полята със сироп; локма’ определено не съвпада с тази на основата и мотивационната асоциация не е ясна. Въпреки това би могло да се допусне, че парафразата е ‘човек, който яде много "локми"’.

Само няколко имена от тази група не притежават експресивна обагреност, но семантиката на формацията иманак ‘"имам/ин/"’ (Ср. Род.) < а.-т. imam ‘мохамедански духовник’ и основата й са идентични. При еднозначните имена башак ‘девер’ (Вардун, Търг.) < т. başa ‘по-голям брат, батко’ и челебàк ‘девер’ (Геров 1978а: 539) < т. çelebi ‘1) господар, господин; 2) благородник, велможа’ значението на МО се променя, като при двете мотивацията се свързва с факта, че деверът е сред главните ("баш") обредни лица в сватбената обредност или неговата роля е поверена на başа ‘по-голям брат’ и, съответно, е високопоставен и уважаван като "челебия". Първата формация обаче може да се тълкува и като деатрибутивна - от прилагателното баш < baş ‘главен’.

2) Имена за понятия с предметен и веществен характер. В тази група се обособява субгрупа на имена за съдове: бакрàк ‘вер. голям "бакър"’ или ‘котел от "бакър"’ (Побит камък, Раз.) < т. bakır ‘металът мед’; джизвàк ‘голямо "джезве"; кафеник’ (Патрешко, Тр.) < т. cezve; самỳн’ак ‘"самун" (вер. голям)’ (Ружинци, Белогр.) < гр.-т. somun ‘хляб с кръгла форма’; кепчàк ‘меден съд подобен на "кепче" за гребане на вода от бакърите’ (Сам.; Аспарухово, Провад.); кепчàк ‘цинкова чаша, подобна на "кепче" за пиене на вода’ (Лиляче, Врач.); кепчàк ‘съд, подобен на "кепче", с който се гребе брашно, джибри и др. под.’ (Момино, Варн.); < п.-т. kepçe ‘1) голяма лъжица, гребалка; 2) голяма лъжица, с която се сипва разтопен метал в калъп; 3) мрежа за ловене на риба’ < п.-т. kepçe ‘ 1) голяма лъжица, гребачка; 2) голяма лъжица, с която се сипва в калъп разтопен метал’ и чòтрах ‘чотра, бъклица’(Стойките, Дев.) < т. çotra ‘бъклица’, където приемаме, че суфиксът е вариант на -ак, тъй като много по-малка е вероятността това да е наставката -ах като в стомах или сиромах.

В друга субгрупа се отделят имена за инструменти и техни части: амбарàк ‘страничните капаци на "хамбара" ‘сандъка на колата’ (Момина клисура, Пазар.; Вакарел, Соф.) < п.-т. ambar ‘1) хамбар; 2) склад, хранилище’; балтàк ‘голяма "балта, балтия" за цепене на дърва’ (Батак; Ореше, Осиково и Кочан, Г. Делч.) [бълтàк (Осеново, Разл.; Г. Делч.; Пещ.)] < т. balta ‘брадва, секира, топор’ и саджàк ‘железен триножник или четириножник за огнище; пиростия’ (Бабук, Сил.; Самоводене, Търн.; Божурища, Плев.; Свищов; Манастирище, Вр.; Монтан.; Бойница, Кул.; Соф.; Чирпан) [сàджак (Доброславци, Соф.; Сам.); сàжак (Комщица, Годеч.; Царевец, Вр.; Хлевене, Лов.); сажàк (Д. Оряховица, Г. Ор.); съджàк (Дрян.)] < т. sacayak ‘пиростия’. В една или друга степен тези имена изразяват уголемяване, т.е. предмет, по-голям от този, който е означен чрез основата.

Същевременно в групата на инструменталните имена се откриват и такива, които означават малки предмети, подобни на други - по-големи по обем. Такива са десубстантивните производни балтàк ‘"балта, балтия" с по-къса дръжка’ (Хърсово, Мелн.) и торбàк ‘приспособление, подобно на малка "торба" за баня’ (Трънчовица, Ник.) < т. torba ‘торба, кесия’. Тези формации биха могли да се отнесат към деминутивните, но тъй като при тях не се долавя ласкателно-гальовна отсянка, по-удачно е да се отнесат към субкатегорията за имена по сходство на СК за имена, носители на субстанциално отношение.

Неутрални по отношение на експресивността са: десубстантивното име живак ‘химичен елемент, течен метал със сребрист цвят’ (общоб.) < а.-т. cıva ‘също’ и деатрибутивните имена: мелезн’àк ‘вид копринена забрадка от "мелезен" плат ‘с копринен вътък и памучна основа’ ’ (Ж. Войвода, Слив.) < т. melez ‘нечистокръвен; смесен; съчетание от два различни вида’ и елàк ‘олио’ (М. Търн.) < т. yağlı ‘мазен’ (< yağ ‘мазнина’). Последните две формации се отнасят към СК nomina attributiva.

3) Имена за места: келàк ‘място в гората, където има "кел" ‘глина’ (Варвара, Пазар.)’ < п.-т. kil ‘глина’; чепел’ак ‘много стръмно място’ (Тр.; Каменица, Кюст.; Станьовци, Брезн.) < т. çeper ‘стена, преграда’ (вер. r /р/ > л по чепел ‘1) заядлив човек; 2) прил. упорит, който не отстъпва от своето; 3) боклук’ "< çepel ‘1) мръсен, кален; 2) мътен; 3) буря, бурен’). Двете формации се отнасят към субкатегориите на СК за носители на субстанциално отношение.

4) Имена за животни. При производнитемандàк ‘"манда", бивол’ (Павлик.) < т. manda ‘бивол’; мисùрак ‘"мисùр", пуяк’ (Слив.) [мисирàк (Слив.); мисùр’ак (Арх. БДР)] < а.-т. mısır tavuğu ‘пуяк (букв. египетска кокошка)’ и мелезàк ‘който е "мелез"’ (Трън.) < т. melez ‘1) смес от две раси; нечистокръвен, мелез’ суфиксът -ак не променя значението на основата, поради което в тези случаи играе ролята само на адаптиращ словообразувателен афикс. Реална словобразувална функция той проявява при имената стамбòл’ак ‘порода петел (вер. донесен от "Стамбол")’ (Чифлик, Тр.) < т. Istanbul и тафтàк (Банско) [т’ъфтàк (Разлог); тъхтàк (Доспат)] ‘дървеница’ < т. tahtabiti ‘дървеница’, които се отнасят към субкатегориите на СК за носители на субстанциално отношение.

5) Имена за растения: забун’ак ‘раст. Verinica polita Fries’ (Хлевене, Лов.) < б. забун < т. zıbın ‘къса ризка с дълги ръкави за пеленаче’; мисирàк ‘"мисир", царевица’ (Сливен) < а.-т. mısır <buğday> ‘царевица (букв. египетска пшеница)’; тутун’ак ‘растение, подобно на "тютюн"; Viburnum lantana z.’ (Гайтаново, Соф.) < т. tütün; филизàк ‘млада гора, подновена с "филизи", след изсичане’ (Златарица, Елен.) < т. filiz ‘новопокарала клонка’. От словобразувателен аспект тези имена също принадлежат към СК за носители на субстанциално отношение.

6) Събирателни имена: буклучàк ‘голямо количество "боклук"’ (Арх. БДР.) < б. боклук < т. bokluk ‘смет’; бюлюшàк ‘стадо овце на "бюлюк" ‘много’ стопани, дадени за паша на един овчар срещу заплащане’ (Н. Надежда, Хаск.) < т. bölük // bülük ‘1) рота; 2) част; 3) множество хора, тълпа’.

Както мотивиращите основи, така и техните производни са присъщи на диалектния лексикален фонд. Няколко от мотивиращите основи не са регистрирани като самостоятелни лексеми в български.

Видно е, че наставката -ак създава предимно дублети или синоними на мотивиращата основа: мандàк ‘"манда", бивол < т. manda ‘бивол’; келàк ‘"кел" глина’ < п.-т. kil ‘глина’. В тези случаи -ак играе ролята на адаптиращ формант. Понякога чрез него само се повишава степента на негацията, заложена още в семантиката на основата или се получава конотация, изразяваща уголемяване и по-рядко - умаляване. Сравнително по-малко са новите формации със собствено значение, при които -ак се проявява като реален словообразувателен формант.

С малки изключения тези имена се формират от десубстантивни основи. Към съществителните от мъжки род афиксът се прилепва без допълнителни промени. Само при завършващите на к се наблюдава редуване к ~ ч: боклучак < bokluk или к ~ ш: бюлюш < т. bülük, а при основите на -ър еровата гласна изпада: бакрак< бакър < т. bakır ‘металът мед’. При имената-основи белегът за род при имената от женски и среден род, според законите на българския език, се отстранява, напр.: мандàк < манда < т. manda; джизвàк < джезве < т. cezve. Някои основи са от първични хибриди на -ийа (-ия). При тях този формант отпада, напр.: балтак < балтия < т. balta. За вторични хибриди магат да се приемат и омонимните формации мисирак < б. мисир < т. а.-т. mısır buğday и съответно мисирàк < б. мисир < а.-т. mısır tavuğu, при които основата е побългарена чрез отпадане на втория компонент на оригиналното съставно име.

Контрахиране на основата се наблюдава при формацията тафтак, производна на сложната турска лексема tahtabiti, при която в процеса на словообразуването вторият компонент (-biti) се отстранява. Подобен е случаят с и бъкник < т. bıkkınlık, където се запазва само коренната морфема, към коята се прибавя българският словообразувателен афикс -ик. Редуциране на основата се наблюдава и при девербалните имена, където инфинитивната морфема -mak, -mek се отстранява: тангардàк < т. tıngırdamak; тутàк < т. tutmak ‘държа’. Тези имена са формирани направо от турските глаголи, тъй като в български те не са регистрирани.

Ударението пада върху наставката. Изключенията са незначителни.

При формирането на турско-български форманти се използват и няколко от многобройните разширени варианти на суфикс -ак, които са непродуктивни, тъй като формират единични или ограничен брой имена.

Разширеният вариант -дак се открива само в името: л’ъп’ъдак ‘едър, разпуснат човек’ (Н. Надежда, Хаск.) < т. lâpacı ‘изнежен, флегматичен лаком човек, живял в охолство’, което изразява неодобрение.

Разширеният вариант -оляк (-ол’àк)с фонетични варианти -улак // - уляк (-ул’ак), -уйак е един от формантите, натоварен с функцията да образуват пейоративни формации като треволяк, прахуляк, дреболяк и т.н. Такива са и хибридните имена торбол’àк‘пренебрежително название за платнен съд, т.е. подобен на "торба"’ (Доброславци, Соф.) < т. torba и чорбул’àк (Неделище и Доброславци, Соф.) ‘много рядко ястие, наподобяващо безвкусна "чорба"’ [чорбулак (Смолско, Пирд.); чорбуйàк (Бобошево, Дупн.; Тръстеник, Плев.)] < т. çobra. Тези имена са преходни от словообразувателен аспект, тъй като могат да се отнесат и към субкатегорията за имена, изразяващи сходство на СК за имена със субстанциално отношение.

С разширения вариант -нак е образувано името за място кусьнàк ‘блато, мочурище’ (Мезек, Свил.) < б. куз < т. kuz ‘засенчен; помрачен’.

Формантът -нак допълнително се разширява с интерфиксите -ен и -ин, при което се получават сложните афикси -еняк и -иняк. От синхронен аспект в двата случая -н се палатализира. Исторически обаче, компонентите -ен и -ин всъщност свързват основата със суфикс -iakъ (Младенов, Попвасилев 1939: 168-170).

Разширеният вариант -еняк (ен’ак) образува омонимните словообразувателни формации бурден’àк‘дървен овчарски съд, вид "бардак" за кисело мляко’ (Цар Петрово, Кул.; Борован, Врач.) и бурден’àк ‘дървен съд, вид "бардак", в който се налива изцедената от сиренето суроватка’ (СЗБ) < бардак // бурдук < т.-диал. bardak ‘1) чаша; 2) малка стомна’. Формално би могло да се допусне, че тези формации са образувани от хибридизираното име барде ‘стомничка’, но тъй като по принцип от умалително име не се образува уголемително, тази версия се отхвърля.

С разширения вариант -иняк (ин’ак), -ùн’ък (-иньък) са формирани няколко диалектни имена: батùн’ак ‘кал, тиня’ (Етрополе) < б. батак < т. batak ‘блато, тресавище’; кофùн’ък ‘вид кошница, изплетена с широки ленти (вер. с размерите на "кофа")’ (Вид.) < т. kova ‘кофа’; чурỳпин’ак ‘къс вълнен "чорап"’ (Метковец, Лом.) < т. çorap. На формацията сафирùн’ак ‘открито място с естествено голямо течение’ (Тръстеник, Плев.) < а.-т. sefer ‘пътуване’ е трудно съставяне на словообразувателна парафраза, тъй като думата сефер не е регистрирана в български. Явно тук има семантичен развой.

В една или друга степен тези имена изразяват уголемяване или неодобрение, поради което от словообразувателен аспект се отнасят към категорията за аугментативни и пейоративни имена.

С изключение на сефер мотивиращите имена се използват като самостоятелни лексеми в български, като чорап и кофа се причисляват и към книжовната норма.

Крайната гласна на основата, ако е име от женски род, изпада пред суфикса - кофа > кофùн’ък, а при производната батùняк < батак основата се редуцира, като се елиминира краесловната морфема.

По принцип формантът привлича ударението, което пада върху втората му сричка, така че освен чурỳпиняк, останалите имена на -ùняк са парокситони.

 

2. ХИБРИДНИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ СЪС СУФИКС -ек. Произходът на суфикс -ек, особено в диалектите, във всеки отделен случай е трудно да се определи. В едни случаи той е един от рефлексите на старобългарския формант или (Гълъбов 1963), в други - на (Младенов 1979: 229), а на общодиалектно ниво понякога той може да се приеме като вариант на -ак (по-скоро на -як (-ийак). Затова тук се приемат за различни форманти, още повече че често в един диалект те съществуват успоредно.

Тази наставка в български е многофункционална - тя се изявява като образувател на прякори (Младенов 1933; Младенов 1934; Стайнов 1933; Васев 1933; Иванчев 1960) и топоними (Заимов 1959: 72; 1977: 50). “С нея в различни говори са образувани значителен брой названия за лица, предмети, животни, растения и умалителни названия" (Холиолчев 1965: 167), а също и имена за резултати от действия, тя субстантивира прилагателни (Кочева 1985: 144-147) и същевременно има адаптиращ характер.

В турския език наставката -ек се приема за вариант на -ак - двата форманта се използват според законите на вокалната хармония [Кононов 1956: 120], поради което имат и еднакви функции. В българския език са заети значителен брой турски съществителни на -ек, като напр.: геврек, дирек, дюшек, елек, пелтек, шебек, юрдек и др. И тук за хибридни имена се приемат тези, които в турски не се откриват.

При хибридните имена в диалектите -ек функционира и чрез фонетичните си варианти -’ък (ьък) и -êк.

Формациите, които се приемат за образувани на българска почва от турски основи с българския суфикс -ек, се разпределят в няколко лексико-семантични групи:

1) Имена за лица, изразяващи някакво присъщо на денотата качество, поради което се отнасят към СК nomina attributiva: какавàнек ‘ "какаван" - тромав, несръчен човек; глупав, малоумен’ (Шум.; Кесарево, Г. Ор.) < т. kakavan ‘глупак, простак’; кьорèк ‘който е "кьор" ‘сляп’ (Стр.) и кьорик ‘човек, който се препъва като "кьор"’ (Стр.) < т. kör ‘сляп’; туткỳнек ‘тежък, тромав човек’ (Баня, Пазар.) < б. туткун ‘несръчен, бавен, туткав’ < т. tutkun ‘схванат, несръчен човек’. Тези имена са с негативна експресивна окраска, поради което същевременно се отнасят и към СК nomina peiorativa, т.е. те са преходни формации.

Негативно оцветено е и името качèк ‘"качàк", беглец, дезертьор’ (Смол.) < т. kaçаk ‘1) беглец; 2) контрабанден’, което би могло да се отнесе към категорията nomina agentis, ако се изходи от мотивацията на изходната турска лексема kaçаk < т. kaçmаk ‘бягам’, но всъщност в случая е заета вече готова формация на -ак. Затова в случая би могло да се допусне, че имаме просто преглас а > е, но по-вероятно все пак е замяната на -ак с -ек, явно извършена с цел да се избегне омонимията с качак ‘нискокачествен тютюн’.

С неутрална емоционална обагреност е името хъскèр’ък ‘"аскер", войник’ (Тихомирово, Ст. З.) < а.-т. asker ‘войник, воин, военослужащ’, при което -ек играе адаптационна роля, както и при кьорèк = кьор.

2) Имена за понятия с материално-веществен характер: кепчèк ‘вид "кепче", канче за вода’ < п.-т. kepçe ‘голяма лъжица, гребалка’; к̀юнек (Смол.; Ард.; Мад.) [кюн’ък (Патрешко, Тр.)] ‘"кюнец" за печка’ < т. künk ‘глинена или циментова водосточна тръба’; саджèк ‘железен триножник или четириножник за огнище; пиростия’ (Свищ.) [сàджек (Салманово, Шум.; Раз.; Лешница, Плев.; Александрово, Лов.; Ябланица, Тет.; Орях.; Кнежа; Ъглен, Лук.; Брезн.; Ружинци, Белогр.); сàжек (Шум.; Белен.; Трн.; Попово; Пороище, Разгр.); сажèк (Плев.)] < т. sacayak ‘пиростия’ < т. sacayak, sacayağı ‘пиростия’; табàнек ‘"табан", стъпало, ходило на крак’ (Геров 1978а: 318) < т. taban ‘стъпало, ходило’. При тези имена суфиксът също не играе смислоразличителна роля. От словообразувателен аспект те принадлежат на СК nomina instrumenti.

Като формант за образуване на лексема със значение, различно от това на основата, -ек се проявява при името спанèйек ‘вид баница със "спанак"’ (Златоград) < т. ıspanak ‘спанак’, отнасящо се към СК за имена, носители на субстанциално отношение по материал, и при умалителното име памỳчек ‘малко "памук"’ (Смол.) < п.-т. pamuk. Едновременно като деминутив и като носител на субстанциално отношение по сходство може да се приеме дериватът кюстèчêк ‘лента с мъниста, подобна на "кюстек", която се носи на женска коса’ (Лешница, Лов.) < т. köstek ‘1) верижка (за часовник и др.).

3) Имена за животни: кьорпèк ‘късно родено "кьорпе"’ (Кутела, Смол.) [кюрп’ек (Смол.; Пловд.)] < т. körpe 1) ‘новородено агне’; 2) ‘предсезонен или следсезонен плод или зеленчук’; мисùрек ‘"мисùр", пуяк’ (Слив.; Търг.; Габр.) < а.-т. mısır tavuğu ‘пуяк (букв. египетска кокошка)’. Двете имена са със субстанциално ономасиологично отношение.

4) Имена за природни явления: сабахленек ‘източен вятър, който духа "сабахлен" и суши росата’ (Арх. БДР) < а.-т. sabahleyin ‘рано сутрин; сутринта’< а.-т. sabah ‘сутрин; сутрешен’ - една формация, при която на преден план е адийективното отношение пред субстанциалното.

5) Имена за качества: фудỳлек ‘качество на "фодул", горделивост, надменност’ (Рибарица, Тет.) < а.-тур. fodul ‘надменен, високомерен, надут, горделив’ > а.-т. fodulluk ‘надменност, високомерие, надутост, горделивост’ - формацията е с атрибутивно ономасиологично отношение.

Сравнително малко са производните, при които суфикс -ек изпълнява реална словообразувателна функция. В останалите случаи той е само адаптор или засилва негацията на основата.

Основите на производните в тази група съществуват в самостоятелен вид в български език и според граматичната им характеристика са съществителни, предимно от мъжки род. Само при какавàнек, фудỳлек и омонимните формации кьорèк основите са прилагателни - също от мъжки род, които чрез суфикса се субстантивират.

Както основите, така и производните от тях се отнасят към диалектната лексика.

При присъединяването на форманта, краесловното к в основата се преглася в ч: т. köstek > б. кюстèчêк, понякогав й: т. ıspanak > б. спанèйек или изпада: т. künk > б. к̀юнек [кюн’ък], а т > н: т. babayiğit > б. бабаит > бабàйнек. При последната формация основата е контрахирана чрез изпадане на звуковия компплекс -iği-, но това явление е настъпило още при побългаряването на турската дума, а не в процеса на словообразуването на хибридната формация.

Краесловната -е, приета в български за белег за ср. р., пред суфикса изпада: т. körpe > б. кьорпèк, а крайната съгласна на основата пред него понякога се палатализира (кьорп’èк). Формацията сèжек [сажèк] е вторичен хибрид, при който суфиксът замества завършека на контрахираната основа саджак < т. sacayak.

Хибридните формации на -ек са парокситони. Изключение правят само няколко имена, които са окситони и сабàхленек - пропарокситон.

При хибридните имена наставката -ек не се проявява чрез разширените си варианти. Само за формацията дюшлèк ‘"дюшек"’ < т. döşek ‘легло, постеля; дюшек’ би могло да се приеме, че е образувана с разширения вариант -лек (която се среща спорадично, за разлика от дюшек) и бабàйнек ‘голям "бабаит", здравеняк’ (Арх. БДР) < т. babayiğit ‘храбър, силен, смел; юнак’ - с разширения вариант -нек.

 

3. ХИБРИДНИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ СЪС СУФИКС -ик. Суфиксът -ик (< прасл. ) (Славски 1974: 90) е познат във всички славянски езици като формант за образуване на имена за лица и предмети (Вендина 1988: 190-193). В български език той формира съществителни от основи на прилагателни и минали страдателни причастия на -н или от съществителни (Андрейчин, Попов, Стоянов 1977: 87). Спорадични са девербалните (Барболова 1989: 69-70) и деатрибутивните или деадйективните формации (Барболова 1999: 104).

Една от функциите на суфикс -ик е да формира производни от чужди основи. При образуването на турско-български хибридни съществителни имена обаче той не проявява активност. Всъщност, както и при формирането на имена от български основи, този формант се включва в словообразувателния процес предимно чрез своите разширени варианти.

Ограниченият брой формации на -ик са образувани от съществителни, поради което и ономасиологичното отношение при тях е на субстанция към субстанция. Единични са имената от основи на турски прилагателни и глаголи.

Турско-българските хибридни съществителни на -ик се разпределят в следните лексико-семантични групи:

1) Имена за лица: какавàник ‘невнимателен човек; глупак, заплес’ (Бабук, Сил.) < б. какаван/ин/ < т. kakavan ‘глупав; глупак простак’; катранùк ‘мургав човек, т.е. черен като "катран"’ (Тръстеник, Плев.; Радовене, Ихт.); катранùк ‘подлизурко, т.е. мазни се като "катран"’ (Стр.; Смолско, Пирд.) с развитие в значението в катранùк ‘негодник’ (Вишовград, Търн.)2 < т. katran; миндилùк ‘мъниче, мъник; дребосък (за човек или животно)’ (Милчина лъка, Кул.; Вид.; Белогр.) < б. миндил ‘животно от дребна порода’ < т. (диал.) mındıl ‘дребен човек или предмет’.

Поради негативната си експресивна окраска тези формации се отнасят към СК nomina peiorativa. Но същевременно те изразяват някакво постоянно качество или сходство, поради което се отнасят и към СК за имена, носители на субстанциално отношение.

2) Имена за вещи и материали: бак̀ърданик ‘ястие от царевично брашно, което се вари в "бакър"; качамак’ (Битол.) [бакàрдaник (Прилеп); бакадàрник и бъкъдàрник (Кук.)] < б. бакърдàн < т. bakırdan ‘качамак’; зейтинùк ‘съд, в който се държи "зехтин // зейтин" или олио’ (Геров 1977а: 149) < a.-т. zeytin ‘маслина (плод) > zeytinyağı ‘дървено масло’; катранùк ‘малък съд за катран, закачен на каруцата’ [кътрънùк (Патрешко, Тр.; Енина, Казан.; Кръвеник, Севл.; Лиляк, Търг.; Долна Студена, Бел.); катренùк (Царевец, Врач.)] < б. катран < а.-т. katran ‘смола’; кепенùк ‘дървени капаци на прозорците’ (Арх. БДР) < б. кепенк, кепенци < kepenk ‘дъсчен или металически капак на магазин или прозорец’. Тези имена определено се отнасят към категорията nomina instrumenti, а памутлùк ‘памук’ (Геров IV, 1975-1978: 8) < п.-т. pamuklı ‘памучен’ < pamuk условно се причислява към категорията nomina attributiva.

3) Имена за места: кьòклик ‘нива на мястото на изкоренена гора’ (Арх. БДР) < т. köklemek ‘изкоренявам’; чалтùк ‘оризище’ (Черничево, Карл.; Първом.; Д. Лозен, Соф.) < т. (диал.) çaltı ‘1) трън; храст; 2) сорт боб’. Последната формация е с неясна трансформационна фраза. Възможно е в мотивацията да е залегнало уподобяване, сравнение или метафора, поради което се отнася към същата категория. Не е изключено обаче някога да е съществувала думата *чалт или подобна на нея със значение ‘ориз’, което подсказва едно от значенията на т. çalı и çaltı (диал.) ‘сорт боб’. Поради ономасиологичния си базис и сложния си ономасиологичен признак тези имена условно се отнасят към СК nomina loci.

4) Имена за животни: миндилùк ‘кученце "миндил" ‘животно от дребна порода’ ’ (Милчина лъка, Кул.; Вид.; Белогр.) < т. (диал.) mındıl ‘малък дребен човек или предмет’.

5) Имена за абстрактни понятия: Към тази лексико-семантична група се отнася само формацията б̀ъкник ‘досада, отегчение’ (Габаре, Белосл.), която е с двойна мотивация - тя би могла да е от турското прилагателно bıkkın ‘досадлив, отекчителен’ или направо от еднокоренния гл. bıkmak ‘омръзва ми, скучно ми е’. Ако се приеме втория вариант, то наставката е -ник.

Двойна интерпретация има и формацията какавàник - изходната лексема kakavan ‘глупав; глупак, простак’ в турски език функционира и като прилагателно, и като съществително. В български доколкото се среща в самостоятелен вид (по-често се замества от какаванин), също в различни ситуации може да функционира като прилагателно или като съществително. Формацията миндилùк би могла да е контаминация от двете диалектни турски словообразувателни формации mındıl ‘малък дребен човек или предмет’ и прилагателното mindik ‘мъничък, миниатюрен’.

Хибридните формации на -ик са собствено диалектни. Единствено думата катраник ‘съд за катран’ се използва и в книжовния език, но вече се отнася към групата на етнографизмите. От мотивиращите съществителни, характерни и за книжовния език, са напр.: памук, катран, зейтин // зехтин, кепенк (предимно формата за мн. ч. кепенци) и нямат славянски съответници. Като самостоятелно функционираща в български език не е регистрирано името çaltı > чалтник, прилагателните bıkkın > б̀ъкник и pamuklı > памутлùк ‘памук’ и глаголът köklemek > кòтклик.

Значението на хибридните формации обикновено не съвпада с това на изходната лексема, което определя -ик като ефективно функциониращ суфикс, т.е. чрез него се образуват съществителни за назоваване на понятия, различни от тези, назовани с МО. Но се откриват и формации, при които той не променя значението, т.е. изпълнява факултативна роля - какавàник, кепенùк, миндилùк и памутлùк.

Мотивиращите основи са съществителни от мъжки род, които означават вещи и вещества. Изключение правят основите на формациите какавàник и б̀ъкник. От основа на глагол е само името кòтклик.

При формирането на хибридни формации с наст. -ик се използват лексеми или основи на -н - зейтинùк, катранùк, кепенùк. Но в някои случаи турските лексеми или основи, с които тя се свързва, завършват на напр.: миндилùк, кòтклик и на -т: чалтùк. За да се създадат необходимите условия за осъществяване на връзката, понякога краесловният звук или морфема на изходната лексема-основа отпада, напр.: кепенùк < кепенк, памутлùк ‘памук’ < pamuklı ‘памучен’. Редуването к ~ т в памутлùк се дължи на изключителната мекост на съгласна k’ още в изходната формация, т.е. pamuk > памук’ > памут. При формациите кòтклик < köklemekи б̀ъкник< bıkkın се наблюдава контрахиране на основата.

Турско-българските хибридни съществителни на -ик са с неутрална експресивна натовареност. Изключение правят само имената какавàник и катранùк, които съдържат негативна конотация.

Ударението при хибридните формации на -ик по принцип се поема от наставката. Единични са случаите, при които то запазва мястото си върху основата, като понякога се формират и акцентни дублети, напр.: катрнùк // катрàник.

Както при формирането на нови имена от домашен словообразователен инвентар, така и при образуването на хибридни имена, формантът -ик проявява по-голяма активност чрез своите разширени варианти. Някои от тях са значително по-продуктивни от основния суфикс, а други образуват само единични имена.

Към последните се отнасят разширените варианти -лик: тютюнлùк’ ‘някогашен съд за нарязан "тютюн" и цигарени книжки’ (Шумен) < т. tütün и -овик, формиращ името беговик ‘боляр, богаташ, господин’ < б. бей < ст.тюрк. beg ‘управител; княз; 2) богаташ, първенец’, които формират само по едно име. Този дериват има двойна интерпретация. Възможно е това да е вторична формация, т.е. би могло беговик да e производна на < б. бейов // бегов ‘което принадлежи на "бей // бег"’ < т. bey 1) ‘господин, бей’; 2) ‘богаташ, първенец’, но по-вероятно това е архаична формация от предтурския период и е образувана от ст. тюрк. beg ‘управител, вожд, княз’ (ДТС 1969: 91) и разширения славянски суфикс -овик, както сановник < сан + овник, която също се предполага, че е от тюркски произход.

Разширеният вариант -ник (стб. ) (Мирчев 1972: 37) е най-продуктивният разширен вариант измежду всички останали суфиксални композиции на -ик. Основен фактор за неговото възникване още на праславянска почва е функцията на да субстантивира предимно прилагателни на (Радева 1981: 116). Според някои суфиксалният комплекс по-късно се обособява като самостоятелен суфикс, който се утвърждава във всички славянски езици (Николаев 1976: 171). Това дава основание на редица езиковеди да го разглеждат като формант, образуващ самостоятелни словообразувателни типове в българския език, т.е. независимо от -ик (Захаревич 1959; Димитрова 1962; Балевска-Станкулова 1964; Кочев 1970; Божков 1972 и др.).

Според Р. Цейтлин словообразувателният тип на в старобългарски език е най-продуктивният при имената за лица от мъжки род, а между производните съществителни изобщо той образува най-голямата група формации след (Цейтлин 1977: 90). Същевременно само спорадично се откриват съществителни с предметно значение на (Цейтлин 1977: 81, 85; Кочев, Кочева, Мострова 1980). Дори през XVII-XVIII в. той не проявява активност при тези словообразувателни типове имена (Шимански 1968; Георгиева 1962; Ничева 1965 и др.) или може би просто не са регистрирани в паметниците.

Предимно или само като образувател на имена за лица е представен този суфикс и в трудовете, посветени на съвременния български книжовен език (Стоянов 1977; Балевска-Станкулова 1966; 1969; Димитрова 1962; Маслов 1982: 86; Байчев 1985 и др.).

На диалектно равнище обаче формантът -ник с вариантите си -ник’, -нẹк, -няк (н’ак) и -н’ък е значително по-натоварен. Освен имена за лица, той образува огромно количество имена за предмети, места, растения, храни и др. (Радева 1975; Кочев 1970; Божков 1971, 1972; Виденов 1972; Барболова 1989: 77 и следв. и др.). Макар и в по-малка степен, това състояние се проявява и при формирането на турско-българските хибридни имена на -ник и се отразява в тяхната словообразувателна характеристика.

Формантът -ник образува турско-български хибридни имена от съществителни от мъжки род, според граматичната им характеристика в българския език. Единични са имената от женски и среден род. МО означават предимно реални вещи и вещества. Сравнително по-малко са тези, които означават качество или действие. Прави впечатление, че -ник проявява изключително голяма активност при формиране на съществителни с основи от домашни глаголи, но към глаголни основи от турски произход не се присъединява. Единствената девербална формация е каносник, но произвеждащият глагол е формиран на българска почва от турското съществително kına, заето и в български - къна. Спорадични са и формациите от прилагателни и числителни. Затова преобладаващото отношение на производните формации към мотивиращите основи е на субстанция към субстанция, т.е. ономасологичното отношение е субстанциално. В зависимост от това голяма част от тях се отнасят към субкатегориите на СК имена за носители на субстанциално отношение.

Формациите на -ник се разпределят в следните лексико-семантични групи и СК:

1) Имена за лица. Формациите, отнасящи се към тази група, са преходни в словообразувателно отношение. Почти всички са носители на негативно отношение, поради което се отнасят към СК nomina peiorativа. Но същевременно те могат да се отнесат и към други СК.

Имена с десубстантивни основи: аждерник ‘момче, което с лудориите си прилича на "аждер"; палавник’ (Садина, Поп.) < б. аждер ‘змей, хала’ < т. ejder ‘змей, ламя, дракон’; буазнùк ‘човек с широко като "боаз" гърло; лакомник’ (Лясково, Смол.) < т. boğaz ‘гърло; планински проход, дефиле’; гиреснùк ‘човек, който е носител на "гарез // карез"’ (Ард.; Асен) < б. карез // гарез < а.-т. garaz ‘задна мисъл; ненавист, злоба’; катарник ‘човек, който упорства като "катър"’ (Смол.) < т. katır ‘1) муле, катър; 2) прен. упорит човек’; калапỳшник ‘повлекан (вер., който прилича на "келепуш" или може би е носил "келепуш"’ (Котел.) < п.-т. kelepuş ‘вид плитка памучна шапка’; папỳчник ‘натрапник, т.е. човек, който се влачи след някого като "папук"’ (Рад.) < п.-т. pabuç ‘чехъл, пантоф; обувка’. Наред с негативната си емоционална окраска в някои случаи тези имена изразяват някаква забележима черта от характера или външността на денотата, а в други - уподобяване с нещо. Това ги препраща и към субкатегориите на СК за носители на субстанциално отношение, напр., дериватите буазник; катарник и папучник могат да се отнасят и към субкатегорията за имена, изразяващи сходство, уподобяване.

Неутрални в емоционално отношение са десубстантивните имена занайàтник ‘човек, който упражнява някакъв "занаят"’ (Банат) < а.-т. sanatçı ‘занаятчия’ < (диал.) zanaat, (книж.) sanat ‘1) занаят; 2) изкуство’; кочмàрник ‘място, където "кочмарите" пасат кочовете, преди да бъдат събрани с овцете’ (Говедарци, Сам.) < б. коч < т. koç ‘овен за разплод’ и к̀ърник ‘човек, който живее и работи на "къра"’ (диал.) < т. kır ‘поле’. По същество това са деятелни имена, които се отнасят към СК nomina aktoris.

Имената с МО от прилагателни също са наситени с негативна експресивна обагреност, поради което принадлежат към категорията за неодобрителни имена (nomina peiorativa). Същевременно те са носители на определени качества (свойства) въз основа на което се отнасят и към СК nomina attributivа: лънгỳрник ‘който е "лунгур" ‘недодялан, невъзпитан човек’ ’ (Патрешко, Тр.) < т. (диал.) longur ‘несръчен, непохватен, едър, пълен и тромав човек’; мундàрник ‘човек "мурдар" ‘немърлив към външността си човек’ ’ < п.-т. mundar // murdar ‘мръсен, нечист; гаден, гнусен’ (Търничане, Казн.); сакàтнùк ‘"сакат" човек; инвалид; хром’ (Геров 1978а: 109; Прилеп) < а.-т. sakat ‘недъгав, инвалид’; урсỳзн’ък ‘"урсуз" човек; проклет/ник/’ (Хамамджи, Сев.Д.) < т. uğursuz ‘носител на нещастие, беда’; hарабàтник ‘лакомник’ (Могилица, Смол.) и хъръбàтник ‘който е "харабат" ‘щедър; прахосник, разсипник’ (Елен.) < а.-п.-т. harabati ‘1) гуляйджия, пияница; 2) небрежен към себе си’. Към същата група се отнасят и дублетите на сакатник - сакатèлник ‘несръчен, непохватен, невнимателен човек’ (Вердикал, Соф.) < б. сакател < сакат < а.-т. sakat и сакатùлник ‘недодялан човек’ (Кутела и Виево, Смол.) < б. сакатил’= сакат < а.-т. sakat, които са вторични хибриди, т.е. образувани са от вече хибридизирани имена.

От същата категория е и името бàшник ‘главатар, челник, водач, т.е. който е "баш" ‘главен, пръв, начело’ (Смол.; Ард.; Асен.) < т. baş ‘главен; началник, ръководител; глава’, при което е налице по-скоро положително емоционално отношение.

2) Имена за вещи, предмети: Тези формации са лишени от експресивна окраска и се подразделят на различни лексико-семантични групи. Сред тях инструменти в обичайния смисъл на думата и техни части означават имената: булгỳрник (Господинци и Баничан, Г. Делч.) [бул’гỳрник (Хаск.; Род.); бългỳрник // бългỳр’н’ък (Кръвеник, Севл.)] ‘ръчна мелница от два камъка, между които се мели "булгур" и др. зърнени храни’ < п.-т. bulgur ‘обелена и едросмляна пшеница’; д̀ъкакник ‘тояга’ (Ксант.) [даканùк (Габрово, Ксант.)] < т. dayak ‘1) бой, побой, биене; 2) подпора’ (с преглас в основата а > ̀ъ и y > к при д̀ъкакник и елизия на краесловното к пред форманта в даканик); дингилнùк ‘ос на кола’ (Попина, Сил.; Ник.) и дингилнùк ‘четвъртито желязо за "дингил" на колата’ (Трънчовица, Сил.) < т. dingil ‘ос на колело, цилиндър’; късàпник ‘нож, с който "касапите" колят добитъка’ (диал.) < т. kasap ‘месар’; папỳчник ‘желязна част на рало, подобна на "папук", която цепи земята’ (Род.) < п.-т. pabuç ‘чехъл, пантоф; обувка’; сàджник ‘метална поставка, върху която се поставя "сач" или др. съд над огъня; пиростия’ (Костуринци, Трън.) < т. sacayak ‘пиростия’; сарчàл’ник (Д. Райково и Загражден, Смол.; Беден, Дев.) [сарчкл’ник (Серафимово, Райково и Турян, Смол.; Проглед, Асен.); сарч’кл’ник (Писаница, Смол.; Добростан, Асен.)] ‘желязната ос в совалката’ < б. сарчан < т. serçin ‘средната пръчка в совалката’ (според БЕР 2002: 506-507: < т.-диал. sırçan ‘1) вретено; 2) кълбо от вълнена или памучна прежда’); сахàтник (Лешница, Плев.; Сталево, Хаск.) [саàтник (Цалапица, Пловд.; Кул.; Вид.; Белогр.; Осетеново, Казан.); сàатник (Калояново, Пловд.); съàтн’ък (Желю войвода, Слив.; Ямб.)] ‘уред за показване на "саат // сахат"; часовник’ < а.-т. saat ‘1) час; 2) часовник’; чапрàзник ‘уред, с който се прави "чапраз" ‘подвиване зъбите на триона на ляво и на дясно, така, че да се разминават’ (Копривец, Бел.; Габров.; Беброво, Елен.; Махалата, Плев.; Градище, Севл.) [чопрàзник (Видин)] < т. çapraz ‘1) напречен, кръстосан; 2) пила’. Имена за съдове: бакрàчник ‘голям "бакрач"; вид котел’ (БЕР 1971: 28) < т. bakraç ‘малка бакърена кофа’; барỳтник (общоб.) ‘съд за "барут"’ [бърỳтник (Кръвеник, Севл.), бъйрỳтник (Тр.)] < гр.-а.-т.- диал. barut; зейтинник ‘съд, в който се държи "зехтин // зейтин" или олио’ (остар.) [зейтùлник (Геров 1976: 149)] < a.-т. zeytin ‘маслина (плод)’; йелàшник ‘малък каменен "елак" за вода на кокошките’ (Греб.; Кюлевча, Шум.) [елàшник (Гарван, Сил.)] < т. yalak ‘корито при кладенец или за вода на домашни животини’; кадаùфник ‘вид тава за печене на "кадаиф"’ (Смол.) < т. kadayıf; катралник ‘съд за “катран", който виси закачен на колата’ < а.-т. katran ‘смола’; кафенùк (Н. село, Тр.; Лом.) ‘малък метален съд с права дръжка за варене на "кафе"’ [къфинùк (Тр.; Тихомирово, Ст. З.); кахвенùк (Геров 1976: 356); кайвенùк (РРОДДЛ); къъвенùк (Енина, Казан.)] < б. каве // кафе < а.-т. kahve; огỳртник ‘мях от козя кожа за "йогурт"’ (Род.) [огрỳтник (Ихт.; Смолско, Пирд.), огỳртник (РРОДДЛ: 307); ургỳтник (Копривщица; Стрелча, Ямб.; Стрелча и Буново, Пирд.)] < б. йогурт < т. yoğurt ‘кисело мляко’; оканùк (Геров 1977а: 346) [окàникБЕР 1995: 828)] ‘съд за мерене на течности, равен на една "ока"’ < а.-т. okka ‘стара мярка за тегло от 400 драма с тежест 1283 гр’; ракùйник ‘малък съд, вид стомничка за "ракия"’ (Градец, Котл.; Тр.) [ръкùйник (Тр.)] < а.-т. rakı; туткàлник ‘съд за приготвяне на "туткал"’ (Нрънчовица, Ник.; Махалата, Плев.; Тр.) < т. tutkal; тют̀юл’ник’ ‘съд, в който се събира пепелта от изпушения "тютюн"’ (Хаск.) < б. тютюн < т. tütün; Други вещи и материали: бàрник ‘старинна бяла дълга горна дреха с къси ръкави от бял тепан вълнен плат’ (Ботев.) [барнùк (Новачене, Ник.)] < т. barak ‘влакнест, космат’; гàусник ‘нагръдник; лигавник’ (Смол.) < т. göğüslük ‘нагръдник; лигавник’; пишкùрник ‘шарена кърпа, вързана над "пешкир" ‘престилката’, през която се целува ръката на булката’ (Борово, Ст. З.) < п.-т. peşkir ‘кърпа за лице; салфетка’; дувàрник ‘килимче за "дувар"’ < т. duvar ‘стена, зид’ (Търг.); сапнùк ‘чул за покриване на "сапа" ‘част от гърба на коня от седлото до опашката’ ’ (Полето и Горановци, Кюст.) < б. сап ‘задница на кон’ < т. sapa ‘страничен’; мèрмерник ‘мрамор’ (Кюст.) < б. мермер < т. mermer ‘мрамор’.

От гледна точка на ономасиологичната база товаса средства за действия в широкия смисъл на думата (nomina instrumenti). Омонимните словообразувателни формации бак̀ърник ‘специално приспособление, зазидано в стената за закачване на "бакъри"’ (Доброславци, Соф.) [бък̀ърник (Сев.Д.; Елен; Православен, Пловд.); бак̀ърнęк (Кръстина, Айт.); бък̀ърнęк (Стралджа, Ямб.); бък̀ърн’ък (Лозенец, Ямб.); бък̀ър’н’ък (Н. Надежда, Хаск.)] < т. bakır ‘1) мед; 2) медни кухненски съдове’; бакрàчник ‘приспособление в къщата за окачване на "бакрачите"’ (Д.) < т. bakraç ‘малка медна кофа’ и пешкùрник ‘закачалка до умивалника за "пешкири"’ (Слатина, Лов.) [пишкùрник (Тр.)] и пешкùрник (остар.) ‘специална поставка с огледало и пръчка, на която се поставят "пешкири" за украса’ [пишкùрник (Тр.)] < п.-т. peşkir ‘кърпа за лице; салфетка’ могат да се отнесат и съм СК nomina loci (имена за места).

Значителна част от хибридните имена на -ник се отнасят към СК за имена, носители на субстанциално отношение и се подразделят на няколко групи според това, какво изразяват МО: 1) материал, от който са направени денотатите, като от лексико-семантичен аспект това са предимно храни: булгỳрник ‘вид баница, направена с “булгур"’ (Хаск.) [бългỳр’н’ък (Н. Надежда, Хаск.)] < п.-т. bulgur ‘обелена и едросмляна пшеница’; мисùрник ‘хляб от "мисир" ‘царевица’ ’ (Русаля, Търн.; Балдево и Баничан, Г. Делч.) < а.-т. mısır <buğday> ‘царевица’; наỳтник ‘хляб от пшеничено брашно, приготвен с отвара от "нахут"’ (Румянцево, Лук.) < п.-т. nohut; огрỳтник // угỳртник ‘кисело мляко’ (РРОДДЛ 1974: 307) и огрỳтник ‘вид напитка от "йогурт", размесен с прясно мляко и посолен’ (Буново, Пирд.) < т. yoğurt ‘кисело мляко’; спанàчник ‘баница със "спанак"’ (Брезн.; Трън.) [спънàчник (Елен.; Търн.)] < п.-т. ıspanak; тараненик ‘погача, омесена от "тархана" и кори’ (Тикв.) < т. tarhana ‘1) тархана; 2) супа от тархана’; 2) материал, който се добива от нещо: кирèчник ‘вид скала, от която се прави "киреч"; варовик’ (диал.) < т. kireç ‘вар’; 3) имена за органи, които се отнасят към субкатегорията за изразяване на сходство: китàпник ‘част от стомаха на добитъка, надиплена като "китап"’ (Неделино, Мад.) [к’етàпник (Д. Рудозем, Мад.)] < а.-т. kitap ‘книга’ и кòмбалник ‘орган, подобен на "комбал"; око’ (Слив.); кòмбалник ‘кръгло камъче подобно на ‘"ктмбал" ‘буца, топка’ за игра на ламади’ < т. kombulak ‘дъбова шишарка’; 4) принадлежност към нещо: чеùзник ‘предмет от "чеиза"’ (Жеравна, Котл.) < т. çeyiz ‘чеиз, прикя, дар’; 5) по забележима част: джàмник ‘част на сграда с "джам"; прозорец’ (Гриновица, Плев.) < п.-т. cam ‘стъкло’.

Формацията юзнùк‘съд за мерене на течности с вместимост "юз" ‘сто’ драма ‘стара мярка за течности около 325 гр.’ ’ (Д. Левски, Панаг.) < т. yüzlü ‘който се състои от (или съдържа) 100 части’ се отнася към СК nomina attributiva, тъй като изразява точно определено количество.

3) Имена за места. Те са от субстантивни основи и принадлежат към СК nomina loci: àлищник ‘ниша в долап или в къща за "халища"’ (Д. Левски, Панаг.) < т. halı ‘килим’; баждàрн’ак ‘паянтова стара сграда в която някога е работил "баждар"’ (Доброславци, Соф.) < т. bacdar ‘чиновник, който събира данъка бач’; бак̀ърник (Тополово, Асен.) ‘специално място с поставка в къщата, където се държат "бакърите"; водник’ [бакàрник (Суворово, Одес. обл.); бък̀ърн’ък (Мезек, Свил.)] и бак̀ърник ‘шкаф за съдове (от "бакър")’ (Брягово, Първом.) < т. bakır ‘1) мед; 2) медни кухненски съдове’; бакрàчник ‘специално място с поставка в къщата, където се държат "бакрачите"’ (Маломир, Ямб.) < т. bakraç ‘малка медна кофа’; берекềт’ник ‘нива, която дава голям "берекет"’ (Яворово, Асен.) < а.-т. bereket ‘плодородие, изобилие’; бибềрник ‘градина с "бибер"‘пипер’ ’ (Съртовете, Шум.; Греб.) < т. biber ‘пипер’; дувàрник ‘място с "дувари" от съборена сграда; развалини’ (Арх. БДР) < т. duvar ‘стена, зид’; казанджùйник ‘помещение или място в двора, където "казанджията" вари ракия’ (СЗБ) < т. kazancı ‘който изработва и продава казани’ < т. kazan ‘котел’; кочмàрник ‘място, където "кочмарите" пасат кочовете, преди да бъдат събрани с овцете’ (Говедарци, Сам.) < б. кочмар < т. koç ‘овен за разплод’; мермèрник ‘място, кариера за добиване на "мермер"’ (Кюст.) < т. mermer ‘мрамор’; мисùрник ‘нива засадена с "мисир"’ (ЮБ) < б. мисир < а.-т. mısır <buğday> ‘царевица (букв. египетска пшеница)’; папỳчник ‘място в къщата за поставяне на "папуци"’ (Смол.) < п.-т. pabuç ‘чехъл, пантоф; обувка’.

Някои от тези имена могат да се отнасят и към други словообразувателни категории. Към тази група се причислява и формацията ахчùлник ‘място за "ахчилък"’ (Славеино, Смол.) < т. ahçılık ‘готварство’, въпреки че тя може да се интерпретира и като ‘място, където "ахчия" готви курбан’ < ahçı ‘готвач’, но в този случай тя трябва да се причисли към имената на -илник. По-правдоподобно изглежда основата да е от ахчилък.

4) Имена за растения: каносник ‘раст. Lathyrus odoratus z, от което се получава средство, с което се "каносва"’ (Арх. БДР). Определено произвеждащата основа е глагол, образуван в български от ар.-т. съществително kına ‘вид багрилодайно растение, къна’, което означава, че тази производна е вторичен хибрид.

5) Имена за абстрактни понятия: мèшник ‘обичай на Сирни заговезни, който се запалва огън от боклуци и сухи клони (вер.!) от "меше"’ (Кръстополе, Ксант.) < т. meşe ‘дъб’. Тази формация се отнася към субкатегорията за имена по произход на СК имена за носители на субстанциално отношение.

Производните хибридни формации на -ник принадлежат към диалектната лексика. Значително количество от лексемите-основи се използват и в книжовния език, всъщност те са в активна употреба на всички езикови нива (вероятно защото нямат славянски съответници): болгур, зейтин // зехтин, кадаиф, катран, кафе, нахут, памук, спанак, туткал, тютюн, и глагола каносвам <се> (< кана). Сравнително малко са такива като пешкир, симид, халище, чеиз, юлар, които вече преминават към пасивния лексикален фонд или са маркирани като етнографизми.

При част от названията суфиксът изпълнява факултативна роля, т.е. той не променя българското значение на основата, което обикновено повтаря турското, а дериватът се явява неин дублет или синоним като напр.: мèрмерник = мермер < т. mermer ‘мрамор’; огрỳтник = йогурт < т. yoğurt ‘кисело мляко’; памỳчник = памук < п.-т. pamuk; симùдник = симид < а.-т. simit // simid, улярник < б. юлар < т. yular ‘оглавник’ и др.

При някои имена за лица суфиксът повишава степента на негация: сакатник < б. сакат < а.-т. sakat ‘недъгав, инвалид’, а също сакатèлник < сакатèл и сакатùлник < сакатùл’ ‘непохватен човек’. Към този тип се отнася и името пелтенùк < пелтек < т. peltek, въпреки че то би могло да се интерпретира и като девербална формация - ‘който "пелтечи" заеква’, но тук трябва да се има предвид, че глаголът пелтеча също е дериват на съществителното пелтек.

Сравнително голяма част от имената на -ник имат словообразувателни омоними, а от лексикална гледна точка са многозначни лексеми: бакърник, булгỳрник, дингилнùк, дувàрник, кòмбалник, мермерник, огрỳтник, папỳчник и пешкùрник. В зависимост от семантиката си, т.е. от назования денотат, всяка от формациите се отнася към различни лексико-семантични групи.

Обикновено турските лексеми, послужили за МО, запазват мястото си в категориалната класификация на частите на речта и в български, но се срещат и изключения, при които турското прилагателно в български се приема за съществително, като това е свързано и с промяна в значението, напр.: турското прилагателно sapa ‘страничен’ в български се трансформира в съществително: сапа ‘част от гърба на коня от седлото до опашката’ > сапник.

МО обикновено са от прости турски думи, които, след заемането им в български често запазват фонетичния и морфологичния си облик. Често остават непромененени и при деривацията, т.е. и при прибавянето на българските афикси. Изключенията в това отношение са незначителни при производните на -ник. Вероятно това се дължи на факта, че сонорната съгласна -н по принцип е съединителен компонент между основата и наставката -ик като й дава възможност да се свързва с основи, които завършват на различни съгласни или гласни. Въпреки това се наблюдават и някои морфонологични промени пред суфикса при свързването му с основата. Сред тях е разподобяването -нн- > -лн-, т.е. н > л при формациите, чиито основи завършват на н: зейтелник, катралник, сарчал’ник и тютюлник. Съгласната к в края на основата пред суфикса в едни случаи се палатализира, т.е. к ~ ч: памук > памỳчник; папук (папуци) ‘чехъл, -и’ > папỳчник; спанак > спанàчник [спънàчник], понякога се редува с ш: т. yalak > б. елак > йелàшник [елàшник] или изпада, т.е. к ~ø: пелтек > пелтенùк. Преглас т. ı > б. а в сричката пред наставката се открива при катàрник < т. katır. Обеззвучаване на краесловната звучна на основата има само при гиреснùк < б. карез // гарез < а.-т. garaz ‘задна мисъл; ненавист, злоба’. Елизия на краесловна гласна при основата пред -ник се осъществява при мèшник < меше < т. meşe ‘дъб’; hарабàтник < а.-п.-т. harabati. При някои прости формации основата се скъсява чрез изпадане на краесловната морфема - бàрник < т. barak ‘влакнест, космат’ и кòмбалник, където афиксът -ak в т. kombulak ‘дъбова шишарка’се отстранява още при формирането на б. кòмбал ‘буца, топка; очна ябълка; увеличена лимфатична жлеза’. При гаусник < т. göğüslük афиксаът на основата също се отстранява, като същевременно се извършват и други фонетични промени в основата.

Освен МО от глаголи и някои от произвеждащите съществителни при формациите на -ник са вече хибридизирани имена. Съществителните с атиратива й пред суфикса са образувани от вече побългарени с форманта -йа лексеми: т. rakı > б. ракийа (ракия) > ракийник и т. kazancı > казанджия > казанджùйник. Вторични хибриди са формацииите: кочмарник < б. кочмар < коч < т. koç; сакатèлник < сакатèл и сакатùлник < сакатùл.

Някои МО са от сложни или съставни турски съществителни, при които в български втората съставна част изпада, т.е. те се редуцират, и в този си вид участват при образуването на нови имена, напр.: зейтилник // зейтùлник < б. зейтин // зехтин < т. zeytinyağı ‘дървено масло’ < a.-т. zeytin ‘маслина (плод); сàджник ‘метална поставка, върху която се поставя "сач" или други съдове над огъня; пиростия’ < б. сач ‘железен или глинен съд’ < т. sacayak ‘пиростия’ и омонимните формации мисùрник ‘хляб от царевично брашно’ < б. мисир; мисùрник ‘нива засадена с царевица’ < б. мисир ‘царевица’ < а.-т. mısır buğday ‘царевица’.

Ударението запазва изконното си място при основата - на сричката пред наставката. Сравнително малко са изключенията, при които ударението се прехвърля върху суфикса: дингилнùк, буазнùк, гиреснùк, сакàтнùк, кафенùк, оканùк,сапнùк, юзнùк. При формациите, на които основите се контрахират ударението се прехвърля върху коренната морфема: бàрник, б̀ъкник, гàусник, сàджник, мèшник. Пропарокситонни са само имената àлищник и мèрмерник.

Другите разширени варианти на -ик с изключение на -лик и -овик всъщност са разширени варианти на -ник, т.е. те са вторично разширени. С тях се образуват единични формации, отнасящи се към различни словообразувателни категории и лексико-семантични групи.

С разширения вариант -аник е образувано само името за лице гявàсанùк ‘негодник < гавазин ‘1) телохранител или 2) униформен прислужник в посолство, консулство’ по време на османското робство, който по правило е турчин’ (Банско) < а.-т. kavas ‘униформен прислужник при легациите и консулствата’. В словообразувателно отношение това е преливна формация - поради негативната си експресивна оцветеност тя принадлежи към словообразувателната категория nomina peiorativa. Същевременно изразява и сходство, което я отнася към категорията за имена за субстанциално отношение.

Разширеният вариант -êвник субстантивира сложното прилагателно ачигьозлия ‘хитър, отракан’ (< т. açık gözlü) > ачгюзлùйквник ‘завистник’ (Род.), като същевременно променя и значението му и му придава негативна конотация. В лексално отношение формацията сe отнася към имената за лица, а в словообразувателно - това е пейоративно име, поради негативната си експресивна оцветеност. Семантиката на производната е различна от тази на МО.

Разширеният вариант -овник образува имената за лица межòвник ‘който участва в "меджа"’ (Смол., Дев.; Чепеларе) < т. imece (< а.-т. meccani ‘безвъзмезден, безплатен’; meccanen ‘безплатно, даром, гратис’) и зентòвник ‘който причинява "зян"’ (Румянцево, Лук.) < п.-т. ziyan ‘вреда, загуба’. Тези имена могат да се интерпретират и като девербални, като произвеждащите глаголи са образувани в български език от съответните турски съществителни: межòвник ‘който "межова"’ и зентòвник ‘който "зендисва // зентосва" ‘унищожава, съсипва, пропилява; прахосник’, т.е. + -ник. В първия случай те се отнасят към СК nomina aktoris, а в другия - към nomina agentis.

Формациите с разширения вариант -еник (-ъник, -èн’к) са с двойна интерпретация. Те могат да се разглеждат като формации на -ик, от български прилагателни на -ен с основа от съответните турски съществителни, т.е. да се приемат за вторични хибриди. Това означава, че примерно производната катрàненик [кътрàненик] може да е формирана от съществителното катран + еник ‘съд за "катран", който виси закачен на колата’ (Енина, Казан.) < а.-т. katran ‘смола, катран’ или от прилагателното катранен + ик, т.е. ‘"катранен" съд’. Ако приемем, че това са формации на -ик, то основите им са първични хибриди, т.е. вече могат да се смятат за български. По-правдоподобно е те да са образувани от съответните съществителни с афикс -еник. Имената курбàненик‘вид обреден хляб предназначен за "курбан" на Гергьовден’ или ‘"курбанен" хляб’ (Смядово, Шум.) < а.-т. kurban ‘1) жертва; 2) жертвено животно’ и юзенùк‘съд за мерене на течности с вместимост "юз" ‘сто’ драма’ (Смолско, Пирд.) < т. yüz ‘сто’ се числят към СК nomina instrumenti, а мисùреник ‘хляб от "мисир"’ (Елен.; Връбница, Пресл.) [мисùр’ъник (Елен.)] < а.-т. mısır buğday ‘царевица’ и хас̀реник ‘вид забрадка с шарки или от тъкан, наподобяваща "хасър"’(Самуилово, Слив.) < б. хасър < т. hasÏ r ‘рогозка’ и хелемèн’к ‘фабрична памучна прежда (направена на "helep")’ (Арх. БДР) < helep ‘чиле конци’ - към субкатегориите на СК за имена за носители на субстанциално отношение.

Възможно е името юзенùкда е формирано от умалителната форма юзе < т. yüz ‘сто’ + -ник.

От същите основи се образуват и други формации, някои от които са семантични дублети.

С изключение на юзенùк, ударението запазва мястото си върху основата.

Разширените варианти -àлник и -èлник образуват две еднозначни и едноосновни формации: качамàлник и качамèлник ‘дървена точилка за разбъркване на "качамак"’ (Вид.) < т. kaçamak ‘каша от варено царевично брашно’, които същевременно са словообразувателни варианти на качамùлник, качамùлкя и най-разпространената формация качамилка.

Разширеният вариант -илник в граматиките на книжовния български език (Андрейчин 1978: 94; Андрейчин, Костов, Николов 1962: 91; Стоянов 1964: 169), както и в специалните трудове по словообразуване се представя заедно с -ник. Ю. Маслов обаче го причислява към суфиксалните комплекси от -л- и други наставки (Маслов 1982: 89-90). Този суфиксален комплекс проявява по-голяма активност при девербалните имена.

Турско-българските хибридни имена на -илник са само няколко. Те се числят към лексико-семантичната група за имена за предмети - предимно за съдове:кътрънилник ‘съд за "катран"’ (Чирп.) < а.-т. katran ‘смола, катран’; маùлник ‘мях от сурова кожа, в който се съхранявало "мая"’ (Ср. Род.) < п.-т. maya; шарлаганùлник ‘съд за съхраняване на "шарлаган"’ (Геров 1978а: 574) < т. şırlağan ‘растително масло от сусам’ и инструменталната формация качамùлник ‘дървена точилка за бъркане на "качамак"’ (Габрово, Ксант.) < т. kaçamak ‘каша от варено царевично брашно’.

Ударението се привлича от втората сричка на суфиксалния комплекс.

Разширеният вариант -арник с морфонологичните и фонетичните си варианти -ярник (-’арник) и -арняк (-арн’ак) е един от продуктивните суфиксални комплекси (-ар + -ник), който предпочита да се свързва с десубстантивни основи. В българската словообразувателна система той формира най-вече имена с основи от съществителни, отнасящи се към категориите nimina instrumenti (Барболова 1991) и nomina loci. Значително по-малко са формациите с девербални МО.

Малкото по количество хибридни имена на -арник също са само от съществителни, но турцизми, функциониращи и в български език. Според морфологичната си характиристика те са от мъжки род. Изключение правят основите на маярник < мая и гюбрàрник < гюбре, които са съответно от женски и среден род, а омонимните формации куршумàрник са от формата за множествено число на основата, но окончанието не се съхранява във формалната структура.

Формациите на -арник се отнасят към две лексико-семантични групи:

1) Имена за предмети, сред които най-вече съдове: куршумàрник ‘кожена кесийка, в която овчарите пазели "куршумите" за пушките си’ (Смол.); крушумарник ‘кутия за 5-20 "куршума" за пушка или пистолет’ (Ср. Род.) < т. kurşun ‘кршум’; куршумàрник ‘малък съд за мерене на барута при пълнене на "куршумите"’ (Яврово, Асен.) < б. куршум < т. kurşun ‘кршум’; ма’àрник ‘дървен съд, в който се смесва "мая"’ (Едоардце, Тетов.) < п.-т. maya ‘дрожди’; тутун’àрник ‘кожена кесия за "тютюн"’ (Сам.); тутун’àрник ‘кутия за "тютюн"’ (Геров 1978а: 395) < т. tütün; яхламàрник ‘малка кутийка с "яхлама" за смазване ножовете и оръжията, която в миналото овчарите носели в кожената си препаска’ (Ср. Род.) [ахламàрник (Чепеларе и Яврово, Асен.)] < т. yağlama ‘смазка; смазване’; къчамарнùк ‘дървена точилка за разбъркване на "качамак"’ (Златоград) < т. kaçamak ‘каша от варено царевично брашно’; маджунàрник ‘уред за изстискване на захарна тръстика за получаване на "маджун"’ (Вълчедръм, Лом.) < а.-т. macun. От словообразувателен аспект това са инструментални имена. Те са неутрални в емоционално отношение.

2) Имена за места: гюбрàрник ‘място с "гюбре"; торище’ (Кюст.) < т. gübre ‘тор’; катранàрник ‘(метаф.) кафене, т.е. помещение, в което е задимено като при опушване с "катран"’ или ‘малко и опушено помещение, т.е. черно като "катраник"’ (Либяково и Илинден, Г. Делч.) < б. катран < а.-т. katran ‘смола, катран’; кюмезàрник // кюмезàрн’ак ‘малко схлупено помещение, наподобяващо "кюмез"’ (Доброславци, Соф.) < т. kümes ‘1) курник; 2) прен. колиба, къщурка, къщичка’. Тези имена са преливни. От различни аспекти те могат да се отнесат към няколко словообразувателни категории. С оглед на ономасиологичната база тези имена са от СК nomina loci. Поради негацията, която изразяват, те се отнасят и към СК за неодобрителни имена. Формациите катранарник и кюмезарник могат да се причислят и към СК имена за носители на субстанциално отношение, изразяващи сходство.

Всички тези имена и част от основите функционират само на диалектно равнище. От имената-основи в книжовния език активно се използват куршум, катран, тютюн, качамак. За етнографизъм се приема името-основа маджун.

Според морфологичната си характиристика основите при тези имена на -арник са от мъжки род. Изключение правят основите на маярник < мая и гюбрàрник < гюбре, които са съответно от женски и среден род, а омонимните формации куршумàрник са от формата за множествено число на основата, но окончанието не се съхранява във формалната структура.

Към произвеждащите имена от мъжки род, които завършват на сонорите н, м и р, суфиксът -арник се прибавя направо. Спорадични са случаите при които той се свързва с основи на й и з. Единствено при образуването на къчамарнùк < т. kaçamak, краесловната морфема -ак изпада при присъединяването на комплексния суфикс -арник. Наслагване на краесловния в основата и първия на афикса гласен звук а се наблюдава при името маярник (май/а/арник).

Освен къчамарнщк, всички останали формации са парокситони.

Разширеният вариант -шник образува само десубстантивната диалектна формация са̀юшник’ (сайỳшник’) ‘който се грижи за коне в "сая"’ (Банат) < б. сая < т. saya ‘кошара; обор; навес’, където ’а (я) пред суфикса се лабиализира, т.е. > ’у (ю).

 

4. ХИБРИДНИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ СЪС СУФИКС -ок. Наставката -ок () води началото си от праславянски (Славски 1974: 92). В старобългарски се използва за образуване предимно на прилагателни имена (Мирчев 1972: 49; Младенов 1979: 228). Малкото архаични съществителни имена на -ок, достигнали до нас от това време, говорят, че в старобългарски тя е образувала и субстантивни формации като стб. (Мирчев 1972: 49; Младенов 1979: 228).

В съвременния български език освен качествени прилагателни този суффикс образува и съществителни, сред които и имена за животни (ГСБКЕ 2, 1983 : 58).

Народните говори представят по-голямо разнообразие на словообразувателни формации със суффикс -ок. Освен имена за животни (Виденов 1972: 94), образува и имена за лица, растения, места и предмети (Стойков 1968: 230). Съществителни на -ок, макар и спорадично, се срещат върху цялата езикова територия, но най-често се откриват в югозападните български говори (Кочев 1980). Изобщо той е характерен предимно за диалектите, при които е налице рефлекс о от стб. в суфиксни морфеми (ЕБЕМД 1978: 30; Шамина 1976: 204 и др.).

Би могло да се каже, че имената за предмети са девербални, тъй като десубстантивните са само няколко. Вероятно с това се обяснява и наличието само на четири турско-български хибридни формации на -ок.

В турски език този суфикс не съществува, затова формациите на -ок с турска основа със сигурност са образувани на българска почва.

Няколкото хибридни формации на -ок в български език са от десубстантивни основи.

1) Имена за предмети: кепенок (Род.) [кèпенок (Доброславци, Соф.)] ‘"кепенк" на прозорец < т. kepenk ‘дъсчен или металически капак на магазин или прозорец’ и чекърòк ‘домашен "чекрък" за предене на прежда’ (М. Девисил, Ивгр.) < т. çıkrık ‘рудан, чекрък’.

2) Имена за животни: джаджирок (Лясково, Дев.) [джядж’ерук (Лясково, Смол.)] ‘охлюв’ < т.-диал. cicar ‘дъждовен червей’ и мисирòк ‘"мисùр" пуяк’ (Кюст.; Д.; Бобошево, Дупн.; Сол.; Смол.; Лозенец, Ямб.; Смолница, Добр.; Щип; Лерин.) [мисщрок (Воден); мисарòк (Хърсоно, Мелн.)] < т. misir tavuğu ‘пуяк (букв. египетска кокошка)’.

Тези имена са с неутрална експресивна оцветеност.

Основите, освен тази на джаджирок, функционират като самостоятелни имена в диалектите. Диалектни са и техните деривати, които влизат в ролята на дублети на основата.

Суфиксът се прибавя към основата, като при завършващите на -к, тази съгласна изпада: т. kepenk > кепенк > кепенок. Пред наставката се наблюдава метатеза в групата ръ > ър при < т. çıkrık > чекрък > чекърòк.

По правило ударението пада върху суфикса, но понякога се образуват и акцентни варианти, които са парокситони или пропарокситони.

От разширените варианти на -окпри формирането на хибридните имена участва само -чок, като образува имената чивичòк ‘заключалка с "чивия" ‘клечка, клин за закрепване на нещо или за затваряне на нещо’; чивийка’ < т. зivi ‘гвоздей, чивия’ и барчок ‘малък "баир", барчина’ < т. bayır. Суфиксът изразява умалителност, както многовариантния турски формант -çık, -çik, -çuk, -çük, но същевременно при чивичòк се променя и значението на основата.

При първата формация гласната и от фонетично адаптираната лексема-основа изпада, а втората формация е вторичен хибрид, тъй като тя е образувана от вече побългарената лексема с формант -йа, който се отстранява при приемането на новия суфикс - чивия < т. çivi.

 

5. ХИБРИДНИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ СЪС СУФИКС -ук. Този суфикс има слаба продуктивност в български, но в турски език омофонната наставка -uk, в качеството си на вариантна наставка по законите на вокалната хармония, има голяма употреба. Към хибридните имена в български се отнася само юзлỳк‘стъклено шише с вместимост 100 драма или малко повече от 300 гр. за ракия’ (Елен.; Черепово, Харм.) < т. yüzlü ‘който се състои от или съдържа 100 части’ и още една еднокоренна формация - юзунлук ‘съд с вместимост сто оки’ (Н. Козлево, Н. Пазар), образувана с разширения суфикс -унлук, който се приема за хибрид. За структурата му има две версии: 1) съставен е от б. -ун + т. -лук или 2) копонентът л свързва другите два суфикса, т.е. -ун + л + ук. Втората версия е по-приемлива, тъй като турският суфикс -лък, -лук < -lık, -luk формира абстрактин съществителни. Суфиксалният комплекс -унлук е формиран на българска почва.

 

6. ХИБРИДНИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ СЪС СУФИКС -ък. В съвременния български език суфикс -ък е наследник на стб. формант , който се присъединява предимно към префигирани глаголни основи или към основи на минали страдателни причастия (Селищев 1952: 60; Мейе 1951: 333). Но този суфикс не се смята за продуктивен нито в старобългарски, нито в СБКЕ. Слабопродуктивна е наставка -ък и в диалектите, където се свързва най-вече с девербални основи.

Суфиксът -ък съществува в турски под облика -ık, където понякога от "одной и той же основы образуются новые слова с помощю афикса: с узким гласным (-ık) и с широким гласным (-ak), причем образуются, как правило, слова, принадлежащие к разным частям речи (имя прилагательное, имя существительное) или к одной части речи с разными значениями: yatak ‘постель’, yatık 1. ‘лежащый’, ‘наклонный’ <...> 2. ‘сосуд для воды’..." (Кононов 1956: 120-121).

Често и в български наставката се явява под формата на фонетичен вариант на суфиксите -ак или -ек. При хибридните имена суфиксът също функционира като синоним на същите наставки или като техен вариант. Това е видно от формациите на -ък, които имат еднокоренни и еднозначни словообразувателни варианти с други суфикси на -к: мисир̀ък (Н. село, Вид.) [мисùр’ък (Аваново и Певец, Търг.; Шум.; Казан.)] ‘"мисир" = мисирек, мисирок, пуяк’ < а.-т. mısır tavuğu ‘пуяк (букв. египетска кокошка)’; сàджък ‘железен триножник или четириножник за огнище; пиростия’ (Страхилово, Свищ.; Търн.; Стражица, Г. Ор.; Севл.; Гецово, Раз.; Щръклево, Рус.; Студена, Бел.; Стамболово, Павл.; Дондуково, Лом.; Борован, Вр.; Мечка, Плев.; Слатина, Лов.; Разбоище, Царибр.) [сàжък (Кръвеник, Севл.); съдж̀ък (Ряховците, Севл.)] < т. sacayak ‘пиростия’; тутун̀ък (Н. село, Вид.) [тутун’̀ък (Александрово, Белогр.)] ‘"тютюн", тутỳняк’ < т. tütün, които, от друга страна, семантично са идентични и с основите си. Последното се отнася и за формацията кьошък ‘ъгъл, "кюше"’ (Банат) < п.-т. köşe ‘ъгъл’.

Интерес представлява името мис̀ък ‘пуяк’ (Желюша, Царибр.; Геров 1977а: 70), при което, за разлика от другите еднокоренни варианти, се явява елизия на крайната морфема при основата < мисùр‘пуяк’ < а.-т. mısır tavuğu ‘пуяк (букв. египетска кокошка)’.

Трудност при отделяне на суфикса от основата предизвиква формацията ябандр̀ък ‘вид вила’ и изобщо нейният произход. Коренът яба- се среща самостоятелно в български език и без съмнение е рефлекс на турската лексема yaba ‘вид дървена вила’. Като цяло формацията ябандр̀ък фонетично много се доближава до сложните турски формации yabantırak ‘вид копър’ или yabandarısı ‘един вид камъш’. Най-вероятно това е сложно име, направо заето от някой турски диалект, като на българска почва краесловната морфема -ак или морфологичният комплекс ısı се заменя с българския суфикс -ък. Но тя би могла да е формирана и на българска почва от т. yaba ‘дървена вила’ + разширеният формант -ндрък или + tırmık ‘брана’ със съединелно н (n), което все пак е доста съмнително. По-скоро yabantırak ‘вид копър’ е образувано по метонимен път от yabantırak със значение на някакво земеделско сечиво (вила, брана или нещо под.), което е изчезнало или не е регистрирано.

*

Анализът на хибридните турско-български съществителни на -к и техните разширени варианти дава възможност да се установят още няколко функции на тези наставки.

1) Преди всичко това са форманти за образуване на хибридни съществителни имена. По принцип те изпълняват реална словообразувателна функция - при част от новите имена се променя семантиката на мотивиращата лексема: бак̀ърданик, барутник, джамник, кадаифник, наỳтник, пешкùрник, туткалник и т.н. В тези случаи наставката не придава емоционална окраска на дериватите и те запазват експресивната неутралност на основата.

2) Наред с реалната словообразувателна функция - да променят значението на мотивиращата лексема, често формантите придават негативна експресивна оценъчност, напр.: буаз > буазнùк ‘лакомник’, калапуш ‘вид шапка’ > калапỳшник ‘повлекан’, папук ‘чехъл’ > папỳчник ‘човек, който се влачи като “папук"’. Тази функция на на наставките на -к сравнително слабо се проявява при формиране на имена с домашни МО.

3) Понякога субстантивират изходни прилагателни, които по начало фиксират някакво негативно качество. В подобни случаи едновременно със субстантивацията, наставката повишава и степента на негация, без да променя семантиката на произвеждащата основа, напр.: kakavan ‘глупав; глупак, простак’ > какавàник ‘невнимателен човек’; мурдар > мундàрник; сакат > сакàтнùк; пелтек > пелтенùк; урсуз > урсỳзн’ък и т.н.

4) Формантите на -к понякога изпълняват само факултативна роля, т.е. явяват се като адаптор към българската словообразувателна и морфологична система. В тези случаи семантиката на основата и производната лексема напълно се покрива, т.е. производните се явяват семантични дублети на произвеждащата ги дума-основа, напр.: мèрмерник = мермер < т. mermer ‘мрамор’; памỳчник = памук < п.-т. pamuk; симùдник = симит < а.-т. simit; улярник = юлар < т. yular. В тези случаи се запазва неутралната емоционална конотация на МО.

Всичко това показва, че попаднали веднъж в групата на произвеждащите основи в приемащия език, чуждиците се асимилират напълно и започват да се възприемат като свои. Въз основа на това се превръщат в част от домашния инвентар за формиране на нови думи. Макар и несъзнателно, хибридизирането не се извършва хаотично; това е сложен ментален процес, протичащ на когнитивно ниво под въздействието на утвърдени словообразувателни модели, подчинени на логиката на словообразувателните закони в съответния език. Всички те имат своето място в съответните типове в българската словообразувателна система. Това е видно в редица случаи, при които хибридната формация има домашен дублет или синоним със същия суфикс, напр. сакатник е по образец на стб. ; бакърник ~ водник; спаначник ~ зелник; hарабàтник ~ лакомник и т.н.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Под турцизми се разбират лексемите, заети от османотурски език изконно тюркски по произход думи, а също и навлезлите чрез него арабски и персийски (по-рядко гръцки и италиански) през петвековния период, когато България се намира в границите на Османската империя. [обратно]

2. Към тази лексикална група условно принадлежат и няколко формации с преносни значения, т.е. образувани по лексико-семантичен начин: катранùк ‘човек, който неотлъчно върви след друг, като "катраник" с колата’ и омонимните формации катранùк ‘опак човек, неприятен като "катраник" и катранùк ‘негодник, бездарник’. В тези вторични номинации негативното отношение към предмета се прехвърля върху лица.Изразяването на отрицателно отношение към хора чрез негативни метафори и асоциации е характерно за начина на мислене на българина. И днес силна неприязън към даден човек се изразява с думи като парцал, боклук и т.н. [обратно]

 

 

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Андрейчин 1978: Андрейчин, Л. Основна българска граматика. София, 1978.

Андрейчин, Костов, Николов 1962: Андрейчин, Л., Костов, Н., Николов, Е. Български език за институтите за начални учители. София, 1962.

Андрейчин, Попов, Иванов 1956: Андрейчин, Л., Попов, К., Иванов, М.Съвременен български език. София, 1956.

Андрейчин, Попов, Стоянов 1977: Андрейчин, Л., Попов, К., Стоянов, Ст.Граматика на българския език. София, 1977.

Байчев 1985: Байчев, Б., За някои словообразувателни иновации и тенденции при образуване на съществителни имена в българската книжовно-разговорна реч. // БЕ, 1985, кн. 6, с. 532-538.

Барболова, 1989: Барболова, З. Словообразувателната категория nomina instrumenti в българските народни говори (Формации с девербална основа). Дисертация и Автореферат на дисертацията за присъждане на научната степен "к.ф.н.". София: ИБЕ при БАН, 1989.

Барболова 1999: Барболова, З.Имена за съдове в българските диалекти. София: Ето, 1999, 270 с.

Барболова б.г.: Барболова, З. Словообразувателната категория nomina instrumenti в българските народни говори (Формации с десубстантивна основа). Ръкопис. б.г.

Белич 1901: Belić, Al., Zur Entwick lungsgeschicte der slavischen Deminutiv - und Amplificativsurffixe. // Archiv für slavische Philologie (Berlin), XXIII, 1901.

БЕР 1971: Български етимологичен речник. Том I. София, 1971.

БЕР 1995: Български етимологичен речник. Том IV. София, 1995.

БЕР 2002: Български етимологичен речник. Том VI. София, 2002.

Божков 1971: Божков, Р. Словообразуване на съществителните имена в трънския говор. // ГСУ, ФСФ. Том 65. 1. 1971.

Божков 1972: Божков, Р. Основни субстантивни суфиксни словообразувателни разреди в трънския говор. // ГСУ, ФСФ. Том 66. 1972.

Балевска-Станкулова 1964: Балевска-Станкулова, Е. Деятелни имена от мъжки род със суфикс -ач (-acz) и -ник (-nik) в съвреметнния български и полски език. // ИИБЕ, 1964, ХI, с. 171-176.

Балевска-Станкулова 1966: Балевска-Станкулова, Е. Наблюдения върху образуването на техническите термини в полски, руски и български. // БЕ, 1966, кн. 2, с. 152-157.

Балевска-Станкулова 1969: Балевска-Станкулова, Е. Nomina agentis в съвременната българска машиностроителна терминология (В сравнение с някои славянски езици). // БЕ, 1969, кн. 4-5, с. 355.

Васев 1933: Васев, Ст. Копривщенски прякори и родови имена на -ек. // Родна реч, 1934, VIII, с. 157-158.

Вендина 1988: Вендина, Т. И. К словообразовательным особеностям западнославянских языков (в сравнении с другими славянскими языками). // ОЛА. Материалы и исследования 1983. Москва, 1988, с. 179-205.

Виденов 1972: Виденов, М.Към словообразуването на годечкия говор. // ГСУ, ФСФ. Том 65. 1. София, 1972.

Вондрак 1924: Vondrák,W.Vergleichende slavsche Grammatik. T. I. Göttingen, 1924.

Въгленов 1975: Въгленов, М. Малки бележки - допълнения към материали, обнародвани в сп. "Български език". // БЕ, София, 1975, кн. 3, с. 251-254.

Георгиева 1962: Георгиева, Е. Някои словообразувателни типове в езика на Паисиевата Славянобългарска история. // БЕ, 1962, кн. 6, с. 520-529.

Геров 1975: Геров, Н. Речник на българския език. Том 1. София, 1975.

Геров 1976: Геров, Н. Речник на българския език. Том 2. София, 1976.

Геров 1977а: Геров, Н. Речник на българския език. Том 3. София, 1977.

Геров 1977б: Геров, Н. Речник на българския език. Том 4. София, 1977.

Геров 1978а: Геров, Н. Речник на българския език. Том 5. София, 1978.

Геров 1978б: Геров, Н. Речник на българския език. Том 6. София, 1978.

ГСБКЕ 1983: Граматика на съвременния български ктижовен език. Том 2. София: БАН, 1983.

ГСтБЕ 1991: Граматика на старобългарския език. София: БАН, 1991.

Гълъбов 1963: Гълъбов, Г. Българският к диалект. // Трудове на ВПИ - В. Търново. Том 1. В. Търново, 1963.

Димитрова 1962: Димитрова, М. Nomina agentis в книжовния български език. // ИИБЕ, 1962, IX, с. 185-194.

Димитрова 1967: Димитрова, М. Категорията събирателност в съвременния книжовен български език. // ИИБЕ, 1967, ХIII, с. 127-156.

Докулил 1962: Dokulil, M., Tvořeni slov v češtině. T. I. Praha, 1962.

Докулил 1967: Dokulil, M., Tvořeni slov v češtině. T. II. Praha, 1967.

Дорошевски 1928: Doroszewski, W., Monografie slowotwórcze. // Prace Filologiczne (Warszawa), XIII, 1928, s. 1-261.

ДТС 1969: Древнетюркский словарь. Ленинград, 1969.

Ейубоолу 1995: Eyuboğlu, I. Z. Türk dilinin etimoloji sözlüğü. Istanbul, 1991.

Ергин 1962: Ergin, M. Türk dil bilgisi. Istanbul, 1962.

Заимов 1959: Заимов, Й.Местните имена в Пирдопско. София, 1959.

Заимов 1977: Заимов, Й. Местните имена в Панагюрско. София, 1977.

Захаревич 1959: Захаревич, Е. Производные основы со значением лица в современном болгарском литературном языке. // Вопросы грамматики болгарского литературного языка. Москва, 1959, с. 117-118.

Иванчев 1960: Иванчев, Св. Пак за панагюрските и копривщенски прякори на -ек. // Език и литература, 1960, кн. 3, с. 223-225.

Кононов 1956: Кононов, А. Н. Грамматика современного турецкого литературного языка. Москва-Ленинград: АН СССР, 1956.

Кочев 1971: Кочев, И. Диалектни категории и типове при словообразуването на съществителното име. // ИИБЕ, 1971, кн. ХХ, с. 107-186.

Кочев, Кочева, Мострова 1980: Кочев, И., Кочева, Е., Мострова, Т. Словообразуване на съществителното име в Супрасълския сборник. // Проучвания върху Супрасълския сборник. София, 1980.

Кочева 1985: Кочева, Е. За функционалната натовареност на наставката -ек в пирдопския говор. // Славистичен сборник. София, 1985, с. 144-147.

Кювлиева 1980: Кювлиева, В. Морфологична адаптация и асимилация на турските заемки - съществителни и прилагателни - в български език. // ИИБЕ, кн. 24, с. 78-136.

Леков 1958: Леков, И. Словообразувателни склонности на славянските езици. София, 1958.

Маслов 1982: Маслов, Ю. С. Граматика на българския език. София, 1982.

Мейе 1951: Мейе, А. Общеславянский язык. Москва, 1951.

Миклошич 1875: Miklosich, F. Vergleichende Grammatik der slavischen Sprashen. Vol. II. Stammbildungalehre. Wien, 1875.

Мирчев 1972: Мирчев, К. Старобългарски език. София, 1972.

Младенов 1933: Младенов, Ст. Панагюрски прякори и челядни имена на -ек и -екови. // Родна реч, 1933, VII, с. 100-101.

Младенов 1934: Младенов, Ст. Към имената и прякорите на -ек в Копривщица. // Родна реч, 1934, VIII, с. 165-166.

Младенов, Василев, 1939: Младенов, Ст., Василев, Ст. Граматика на българския език. София, 1939.

Младенов 1979: Младенов, Ст. История на българския език. София: Изд. на БАН, 1979.

Николаев 1976: Николаев, Г. А. Явления обратной соотнесености в именах на -ник в русском языке. // Именное словообразование русского языка. Казань, 1976, с. 171-181.

Ничева 1965: Ничева, К. Езикът на Софрониевия "Неделник" в историята на българския книжовен език. София, 1965.

Отребски 1965: Otrebski, J., Grammatyka języka litewskiego. T. II. Warszawa, 1965.

Радева 1975: Радева, В. Особености в словообразуването на деятелните имена за лица. // БЕ, 1975, кн. 4, 340-344.

Радева 1981: Радева, В. Съществителни имена с формант -ник /-ик в българския език. // ГСУ, ФСФ. Том 75. 1. София, 1981, с. 112-189.

Радева 1987: Радева, В. Българското словообразуване. София, 1987.

Радева 1991: Радева, В. Словообразуването в българския книжовен език. София, 1991.

РРОДДЛ 1974: Речник на редки и остарели диалектни думи в литературата ни от XIX-XX век. София, 1974.

Селищев 1952: Селищев, А. М. Старославянский язык. Том 2. Москва, 1952.

Скорчев 1956: Скорчев, П. Чуждата дума в нашата кухня. // БЕ, 1956, кн. 2, с. 158-162

Славски 1974: Sławski, F. Zarys słowotwórstwa praslowiańskiego. // Słfwnik praslowiański. T. 1. Wrocław-Warszawa-Kraków-Gdansk, 1974.

Стайнов 1933: Стайнов, П. Семейни имена на -ек в Копривщица. // Родна реч, 1933, кн. VII.

Стоянов 1964: Стоянов, Ст. Граматика на българския книжовен език. София, 1964.

Стоянов 1977: Стоянов, Ст. Словообразуването в българския език. София, 1977.

Хасан 1972: Hasan, F. În legătură cu etimologia sufixelor -ac,-ec, -ic, -oc, -uc şi -ag, -eg, -ig, -og, -ug- // Studii şi materiale privitoare la formarea cuvintelor în limba română. Vol. VI. Bucureşti, 1972, p. 45-54.

Холиолчев 1965: Холиолчев, Хр. Диалектни наставки за образуване на съществителни имена от мъжки род в българските говори. // ИИБЕ, 1965, XII.

Цейтлин 1977: Цейтлин, Р. Лексика старославянского языка. Москва, 1977.

Шимански 1968: Szimański, T., Słowotwórstwo rzeczownika w bułgarskich tekstach XVII-XVIII wieku. Wrocław-Warszawa-Kraków, 1968.

 

 

СЪКРАЩЕНИЯ

Айт. - Айтоско

Ард. - Ардинско

Арх. БДР - Архив за български диалектен речник в ИБЕ при БАН

Асен. - Асеновградско

Бел. - Беленско

Белогр. - Белоградчишко

Белосл. - Белослатинско

Битол. - Битолско, Македония

Ботев. - Ботевградско

Брезн. - Брезнишко

Варн. - Варненско

Вид. - Видинско

Врач. - Врачанско

Габр. - Габровско

Г. Делч. - Гоцеделчевско

Г. Ор. - Горнооряховско

Греб. - гребенски говор

Гюм. - Гюмюрджинско

Д. - Добруджа

Дев. - Девинско

диал. - диалектно

Добр. - Добричко

Дупн. - Дупнишко

Елен. - Еленско

Елх. - Елховско

Ивгр. - Ивайловградско

Ихт. - Ихтиманско

Казан. - Казанлъшко

Карл. - Карловско

книж. - книжовно

Котл. - Котренско

Ксант. - Ксантийско

Кук. - Кукушко

Кул. - Кулско

Кюст. - Кюстендилско

Лов. - Ловешко

Лом. - Ломско

Лук. - Луковитско

Мад. - Маданско

Мелн. - Мелнишко

М. Търн. - Малкотърновско

Ник. - Никополско

Н. Пазар. - Новопазарско

общоб. - общобългарско

Одес. - Одеска област, Украйна

остар. - остаряла

Павлик. - Павликенско

Пазар. - Пазарджишко

Панаг. - Панагюрско

Пещ. - Пещерско

Пирд. - Пирдопско

Плев. - Плевенско

Пловд. - Пловдивско

Поп. - Поповско

Провад. - Провадийско

Първом. - Първомайско

Рад. - Радомирско

Раз. - Разградско

Разл. - Разложко

Род. - Родопите

Сам. - Самоковско

Свил. - Свиленградско

Сев.Д. - Северна Добруджа

Севл. - Севлиевско

СЗБ - Северозападна България

Сил. - Силистренско

Слив. - Сливенско

Смол. - Смолянско

Сол. - Солунско

Соф. - Софийско

Ср. Род. - Средни Родопи

Ст. З. - Старозагорско

Стр. - Странджа

Тет. - Тетевенско

Тетов. - Тетовско

Тикв. - Тиквешко

Тр. - Троянско

Трън. - Трънско

Търг. - Търговищко

Търн. - Великотърновско

Харм. - Харманлийско

Хаск. - Хасковско

Царибр. - Царибродско

Чирп. - Чирпанско

Шум. - Шуменско

ЮБ - Южна България

Ямб. - Ямболско

 

 

© Зоя Барболова
=============================

© Електронно списание LiterNet, 24.01.2012, № 1 (146)