Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИСКАШ ЛИ ДА ТЕ ПРЕГЪРНА
web
Ръцете се виждат само
До китките
По-бели от снега по
Притихналите гларуси
Стаята е празна
Коя стая е това
Теменужките на перваза
Мълчат ококорено
Към килима
Толкова мек за да не
Наруши неизбежността
На безбрежно почиващите
Върху него крака
Косите дорисуваха шарките
На килима
И той беше благодарен
На първоначалния майстор
Му липсваше усещането
За цвят от накършени
Кестенови клони
Липсваше му усещане за
Шия която би потресла
И лебед
И за смърт
© Владислав Тинчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.02.2012, № 2 (147)
|