Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗАПАЗЕНИ ДУМИ
web
На опакото на ръкава пише
думи,
не-изтрити, не-протрити
от забрава
или от химия, която ги променя.
От другата страна
на моя свят тече река
дълбока
скрита
и самотна.
Погледна ли нагоре,
не към ветровете,
към кърпената сиво-розова фасада на панела
на мойта майка – дом – заплащан двадесет години,
наречен място за живот,
аз искам хубавите думи да запомня,
да й ги подаря, да я зарадвам,
да боядисам с тях
света й.
© Ваня Вълкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.10.2012, № 10 (155)
|