ТИШИНА И ШУМ

web

Шумът отвътре толкова изостря сетивата, че почвам да усещам главата ми да се напуква.

Случайно да сте виждали керамика, изсъхнала без пещ?
        На повърхността
        дълбоки улеи - отвътре - я разяждат;
        сърцето на земята няма капчица вода и скоро много бавно ще попие всичко,
                без остатък,
        и никога водата няма да я промени отново
        и никога, дори и мекото отвътре, не ще дари отново
                загубената красота.

Какво ни кара да говорим думи
        отвън красиви, но напълно празни?
        Напомнят съд, във който няма никой нищо да постави.

Искрящите глазури ще отровят и малкото живот, събрал се в глинените форми.

Какво ни мъчи сутрин и дори не стихва вечер?
        Отвън сглобени в ред,
        отвътре пясък и парчета лава,
        отвътре шум на глъхнещи морета,
        отвън изящните извивки на дизайна,
                облечен в силуета на страха.

Обвивки, раковини, форми, кройки,
предпазни ризници и блясък,
разкъсайте страха, прикрил се като фолио,
        и после останете без защита
        от светлината и студа;
                сега
        започвайте да учите наново своя слух да чува ветровете,
        започвайте да учите наново своя глас да казва думи на живот и нежност.

© Ваня Вълкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.10.2012, № 10 (155)