Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СТРУКТУРНО-БЯЛО-ВРЕМЕ

web

Високо.
Миланската катедрала ме облива
винаги
със студена пот
от двете страни на времето
на контрафорсните наклони,
в което се доизтичам
на ветрището, и смазващата белота на слънцето.
Милано е град с много бели
извивки.
Преди да погледна дребността на магазините-галерии
от последното място
на безопасността,
видях кодовете на транспортните артерии,
докарали ме до другото ми впечатление-мечта
от преди 6 часа - далеч
Назад
в нетърпимата белота на събърба,
насочил магистралите си
Далеч
и
Близко,
докосващи белите, завихрящи се
структури-мрежи на времето,
изопваща сетивата гравитация.
Без да говоря, извървях не-времето-пространство
на Fiera Milano.
Архитектурата е
пропиването, в което
тишината, металът и липсата на невъзможност
срещат нетърпението на радостта ми.
Самота, абсолютно прави магистрали,
дизайн и производство,
недостижимост на технологията
и
удоволствието да я наблюдавам
извън и вътре в нея.
С часове
на слънце, без памет, до припадък
едвам
в космическата капсула на тоалетната до метрото,
чакаща светлинната скорост на мотрисата.
Прибрах се.
В града.
Вратите на Миланската катедрала
вече ги затвориха.

 


* Спомени от едно пребиваване в Милано, страховитото бяло великолепие на катедралата и посещението на неработещото, извън сезона, невероятно архитектурното бяло-структурно-пространство-гравитационна мрежа на Fiera Milano (б.а., В.В.).

 

 

© Ваня Вълкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.05.2019, № 5 (234)

Други публикации:
Ваня Вълкова. Градът като знак. София: Потайниче, 2019.