ПОСТГРАДСКИ ПРОСТРАНСТВА
(Едно преминаване през паркова алея в Балчик
и навсякъде в България)

web

В постсоциалистическите паркови пространства
времето на крачките
се сгъстява.
Спира.
Градоустройството на изоставените
места-точки на отмора ни среща,
извън планирания път,
за достигане на градското сърце.
Зеленото, кафявото и сиво-пъстрото в чакъла
се смесва с тихи ветрове,
размества листа-укрития.
Забравена ашера-майка с дете.
Силует-знак на каменно преклонение,
неодобрено с обич от
народа-маса-хора-дрехи,
излизащи от мелницата на завода
с умора от изфабрикувани мечти-лъжи
за равенство и благоденствие.
Ашерата на майчина любов-родина-партия
не им помогна,
ще ги опази,
ще ги научи,
не я видяха,
не я разбраха,
не я разбиха.
Тя само плаши и оставя:
самота,
тъга,
забрава.

август 2017,
Балчик

© Ваня Вълкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.05.2019, № 5 (234)

Други публикации:
Ваня Вълкова. Градът като знак. София: Потайниче, 2019.