ЮЖНА АТМОСФЕРА С МНОГО СТЪПАЛА

web

По стъпалата...
        остарели
        прашни
                опасно разтрошени,
извити
непознати

                                        остри

        напукани,
                опасно немърливи,
извити
видени само в интернет, на снимка, непознати
                                        остри.

Краката ми се оцветиха в червено.
Стъпалата.
Ох, колко са ми неприятни и досадни
протривам новите си кожени обувки,
а те са елеганти... Но защо ли?
Докосвам кожа, кръв и пепел.
Налага се, не мога да остана, на пътя по средата
детето ми едва пристъпва,
а даже и не зная как да стигна
до къщата на нашето достигане,
до къщата на нашето отсядане,
до мястото, което ще ни буди и приспива,
след много археология, изгубена из улици и кафенета
след красота на прекроени римски храмове в ротонди,
след притегателната тишина на изоставен дом, порутени останки от фасади
на нови градски улични отрязъци от нечии светове на негалериен художник,
и много непознати думи и много пропаганда
площад срещу параклис с декорации и пейка за почивка.

По стъпалата на града.

А някои къщи са прекрасни.
Но само някои.
Една от тях е нашето уютно място с мирис на кафе и гръцка бира.
Най-горе, отворя ли прозореца, и виждам античната стена отблизо,
без бинокъл.

Пристигнахме в Солун, двете с дъщеря ми.
Целта ми - да покажа, да припомня, да попия
отново от онази атмосфера,
отново да си спомня мириса на стари църкви,
мрамор,
камъчета от мозайки,
пропити с изящество рисунки по стените
на гробници и руини от планове на знатни къщи,
пръст и глина,
очите на икони

безвремие

извивки, камъни и тухли,
гръцки букви
музеи, музеи и музи...
Коструктивистите са влезли в паметта на Солун, отново ги видях
и имах време за мълчане.

Отново си припомних хаоса на ветровете от колите и мотори, минаващи през мен.
Отново си възвърнах мигове от шумните пространства с мокър въздух
Младежите, заети само с хвърляне на зарове, марак и други, са отново там,
заровили пари на кредит в нелогично лъскави и твърде много кафенета.

Площадите са врема за раздяла и целувка
за врява и за спомен.

Цяла нощ една певица с много силен глас, но хубав,
опитваше се да ми избродира сън,
накрая ръцете й се умориха.
Закуската ни беше вкусна.

По стълбите
        наистина е трудно...

Надолу и наляво, и надясно
да слизам...
или да се качвам
посока я имам, зашита здраво,
и улицата помня,
стъпалата,
        стъпалата…

Гърбът ми изкривиха тежестите на удобството
на
пре-гаран-тирано-то,
преналято с много пот, без мирис
пре-под-сигурено
тъпкане на дрехи в куфара на колела.

А времето в Гърция е остро и горещо
блестящо като нож, нарязва всичко в синьо.

© Ваня Вълкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.10.2012, № 10 (155)