Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА ХАРИ ПОТЪР И КРИТИКАТА
Писмо на читател

Симона Пламенова

web

Здравейте! Не знам дали на това писмо ще бъде обърнато внимание. Също така не знам дали това е адресът, на който трябва да го изпратя. Знам само, че ако не стане, ще опитам отново.

Пиша Ви във връзка със статия, която прочетох току-що. Авторът е Христо Карастоянов, а името на статията - "Хари Потър и огнените цифри" (Електронно списание LiterNet, 30.07.2007, № 7 (92).

Нямам идея дали настоящото писмо ще попадне в ръцете на г-н Карастоянов, но силно се надявам това да се случи. По причина, че следващите редове ще съдържат остра критика в отговор на неговата остра критика и неразумни аргументи. Вярвам, че той е човек с висока ерудиция, но... Какво, за Бога, се е случило с него, докато е пишел въпросната статия?

1. "Знам обаче защо няма да прочета и ред от книгите на госпожата." - Но аз не го разбирам. Не може да се критикува каквото и да е - било то литературно произведение, произведение на изобразителното изкуство, филм, храна или напитка, при липсата на пряк емпиричен опит от страна на субекта, носещ гордо названието "критик". "Хубави, лоши, не ме интересува, важното е, че книгите ставаха все по-дебели." В случая критикът звучи точно като онези, които критикува - пряко или косвено, а именно - нечетящите, съдещи за книгата по корицата и по броя на нейните страници ("Имаме "Питър Пан", най-великата книга. Но попитайте кое съвременно дете я е чело? Ами никое."). Не мога да повярвам, че човек, който прогласява полезността на четенето и нуждата от духовно обогатяване, отказва да прочете поредицата "Хари Потър", тъй като дебелината на книгите се увеличава възходящо. Разбира се, това не е заради мързел, а своеобразен протест срещу комерсиализацията и увеличаващите се нули в банковата сметка на авторката.

Може би ще разочаровам критика със следващата констатация, но в съвременното материализирано и консуматорско общество пари се извличат от всичко. И тъй като рекламите на самобръсначки, дезодоранти, кренвирши и маргарин пълнят джобовете на някакви хора, някъде там, вярвам, че той усилено се противопоставя на хигиената и кренвиршите като цяло.

Да не се възползваш от някакво благо - за материална или духовна консумация, само поради присъствието и на комерсиалния елемент, е абсолютно нелогично. А друга причина за увеличаващия се брой страници е непрекъснатото развитие на сюжетната линия, появата на нови факти, герои и т.н. Засиленият читателски интерес заслужава повече детайлност на повествованието.

2. "Във филмите за Хари също няма нито едно душевно преживяване, ни едно чувство. Само екшън. Както казваше майка ми - нито за ума, нито за сърцето. Пустота!". Щом критикът прилага този цитат на Леонид Нечаев, очевидно е съгласен с него. Неизвестно остава единствено откъде той е направил въпросните изводи за книгата, след като категорично заявява на читателите, че няма намерение да я прочете.

Въпросният извод за липса на душевни преживявания е повече от грешен, безпочвен и неаргументиран. Ако критикът прочете книгата, която критикува, ще го разбере. Но фактът, че се критикува непрочетено произведение, продължава да ме изумява. Чувство не липсва нито в книгите, нито във филмите. Те трогват, докосват, карат читателя да съпреживява, да се идентифицира с героите, да споделя техните мисли, емоции, усещания, съдби.

Това е роман за тържествуващата сила на доброто, смелостта, любовта във всички нейни измерения, приятелството, верността и саможертвата. За трудния избор между "лесно" и "правилно" и за отговорността пред себе си и пред другите за взетото решение. За нееднозначността, многопластието, триизмерността на човешката личност, за конфликта "добро-зло", имплицитно заложен в нея. За съграждащата сила на човешката воля и за това, че "не нашите способности определят кои сме, а изборът, който правим". За това как откриваме себе си в другите и другите в себе си. За това, че да победиш страха, смъртта или дори самия живот, не означава да успееш да избягаш от тях или да ги измамиш, а да ги овладееш, да се изправиш срещу тях като равен. Но всички тези клиширани обобщения са безсилни, ако читателят не реши сам да открие всяко едно от тях в страниците на книгата. За безрезервната обич, която откриваме у сложния образ на Снейп към майката на Хари - поредното доказателство, че е НУЖНО книгата да бъде изградена поетапно.

За чувство повече няма да спомена нищо. За да усетиш, е необходим емпиричен опит. "Приятел ми каза, че книгата не е добра" не е вариант.

3. Третият аргумент безвъзвратно съгради у мен негативно мнение спрямо самия критик и неговата възможност за обективно възприятие на заобикалящата среда. А именно - аргумента "кандидатстудентските изпити в Софийски университет". Църквата обвини книгата за Хари Потър в проповядване на сатанизъм. Христо Карастоянов я заклеймява като виновник за неграмотността сред младото поколение. Успешно положих изпита по български език и литература в СУ, без да заучавам наизуст листи с готови теми. Писах есе - съпоставка между цитати, а оценката ми беше прилична - Отличен 5,63. Чета "Хари Потър" от 5-ти клас. И не бъркам Йордан Йовков с Елин Пелин. Надявам се, че с настоящия текст съм доказала и ниво на грамотност.

Направеният паралел е повече от абсурден. Дж. К. Роулинг направи повече за грамотността по света, отколкото който и да е друг. "Огнените цифри" на Христо Карастоянов доказват това. А за неграмотността на моето поколение поглед трябва да се отправи към абсурдната образователна система, неграмотните преподаватели, родители, които не възпитават любов към четенето, съвременната епоха на компютри, интернет, разпространение на чалга-култура, субективна информация, пропагандирана от корумпирани медии.

Когато реформаторите най-после разберат, че не можем да бъдем специалисти по всичко и когато учениците учат за знания, а не за оценки...

Когато "учител" се превърне отново в професия, наситена с престиж и ерудиция, а учителите не допускат повече правописни грешки от учениците...

Когато родителите заменят дистанционното с книга, възпитавайки любов към изкуството във всичките му форми...

Когато спрат да правят предавания за съпругите на футболисти, "Big Brother", "Без дрехи" и всички подобни (а те не са малко) и се обърне внимание към истински значимото...

Тогава, успоредно и с други условия, съвременното поколение ще стане по-малко деморализирано и грамотно.

Но моля Ви, господин критик, не обвинявайте "Хари Потър" за нашето невежество! Аз имах вълшебно детство! Преоткрих магията и удоволствието от четенето на книга, от нейния мирис, от допира на страниците. Открих, че нашите граници се простират дотам, докъдето се простира нашето въображение. Не обвинявайте тази книга за нашето невежество, след като тя направи много повече против него, отколкото нашата държава, нашето училище, нашите медии. Ние обичаме България. Но кога тя ще започне да обича нас???

 

 

© Симона Пламенова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.11.2011, № 11 (145)