Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ХАРИ ПОТЪР И ОГНЕНИТЕ ЦИФРИ

Христо Карастоянов

web

Световната мрежа знае всичко. Включително и всичко за Хари Потър. Така че сега и аз знам туй-онуй за тоя отхвръкнал вече тийнейджър...

Най-важното, според както се оказва, са цифрите!

Така де - какво друго?!

Та тъй. Епопеята се състояла от 7 книги. Те пък съдържали 3419 страници, 1,4 милиона думи (предполагам, че говорим за оригиналния текст).

Преведени са на 65 езика. Включително, представете си, латински, древногръцки и уелски!... (За уелския не знам, но латинският и древногръцкият се наричат на научно-популярен език “мъртви езици", поради което не е ясно кой ще ги чете... Поне учените, които владеят латински и древногръцки, едва ли.)

Последният роман Harry Potter and the Deathly Hallows се е продал за първите две денонощия (защото за Хари Потър няма ден, няма нощ) в тираж 20 милиона екземпляра. В Англия всеки час са се продавали по 50 000 копия.

Още статистики: най-бързо от всички книгата е била прочетена от някоя си Ен Джоунс - за 47 минути, ама тя и без друго била световна шампионка по бързо четене. (“Шесткратната световна шампионка по бързо четене Ен Джоунс, подобрила световния рекорд с прочитането на 4244 думи в минута, преодоля 759-те страници на заключителната част на романа за младия вълшебник за 47 и 1 секунда." - в. “Сън".)

Най-бързо от всички - само за 3 дни - романът е преведен от бразилските му фенове, текстът на португалски вече е в интернет. Казват, че са го работили 200 души, и туй нищо не е, ако добавим, че тия двеста ентусиасти са ръководени от 14-годишно момиченце.

Нататък. Общият тираж на книгите за очилаткото по света е 375 милиона екземпляра. Искам да кажа - официално, разбира се. (Макар че при такъв тираж пиратските копия просто се обезсмислят, но това е друг въпрос.)

Петте досегашни филма за същия тоя към момента са донесли 3,7 милиарда долара.

Даниъл Радклиф е получил хонорар общо за епопеята 23 милиона долара.

Пак от мрежата научавам, че тоя вълшебник е пораснал с 25 сантиметра от първия филм насам (“Хари Потър и философският камък" е направен през 2001 година). Сега младежът Радклиф бил 1,68 метра.

И сега вече най-важното: пак по официални данни към момента състоянието на Джоан К. Роулинг се оценява на 545 милиона, при това не долари, а британски лири. (Малък детайл: продаден е на търг първият автограф на тази толкова гениална писателка. Той гласи: “На тате и Джен с огромна любов". Оригинално, разбира се; цената му е достигнала 48 хиляди долара. Явно е бил извънредно ценен на “тате" и на “Джен", щом са побързали да го продадат.)

И на шега не съм разгръщал никоя от тези вече седем книги. Тъй че и зъб няма да обеля за качествата им. (Само си спомням, че именно през 2001 година нещо ровичках из листовете за бестселърите и видях, че в продължение на няколко седмици първите места на всички класации в САЩ бяха окупирани от някой си J. K. Rowling. Така го и написах, “някой си J. K. Rowling", понеже нищо не ми говореше това J. K. Rowling, но не се срамувам, защото по-късно се писа, че самата дама нарочно си пращала книгата насам-натам с инициали - да я мислят за мъж.)

Знам обаче защо няма да прочета и ред от книгите на госпожата.

Не защото Хауърд Бенет от университета “Джордж Уошингтън" твърди, че безкрайното четене на романите на Роулинг предизвиква главоболие у децата, разбира се... Впрочем пак от мрежата човек може да научи и за други претенции на медиците към самовлюбения малък вълшебник. Австралийските лекари например били изпаднали в шок, когато получили съобщение от полицията за появата на синтетичен наркотик “Хари Потър": цинични наркодилъри просто изтипосали върху таблетки екстази физиономиите на магьосничето. А лингвисти от Малайзия направо твърдят, че в тия книги се съдържа скрита пропаганда на наркотиците, понеже думата “pot" се съдържа във фамилията на тоя Хари, а на тамошния жаргон означавала марихуана. (Но е излишно да се питаме дали авторката се стряска от подобни “странични ефекти" от литературните си деяния, нищо че май била учителка, преди да стане прочута писателка.)

Не и защото още след първата книга се намериха хора, които да доказват, че тя била поръчана от Малтийския орден - всякога ще се намери някой, който да търси под вола теле (има ли смисъл да си припомняме, че напълно сериозно ни убеждаваха, че в “Спасителят в ръжта" имало кодирана заповед да убиваш, та затуй и Марк Чапмън бил четял точно тая книга, когато разстреля Джон Ленън)...

Не заради това няма да посегна към тия седем тухли.

Няма да посегна към тях, защото мисля, че ако една книга може да бъде продължена, значи просто не е била донаправена! И че въобще не е била мислена като завършено литературно произведение.

Може ли някой да си представи продължение на “Пипи Дългото чорапче"? Или “Малкият принц" да набъбне до 3419 страници! Или да се реди посреднощ, за да купи книгата “Тримата шишковци и еди-какво-си"?! Не мога да си го помисля дори, затова и “потериадата" просто не ме интересува, та ако ще J. K. Rowling да е по-богата не от английската кралица, ами и от Карлос Слим, мексиканецът, който за няколко месеца издуха и Бил Гейтс от класацията на “Форбс".

Има и още нещо... “Хари Потър и Философският камък" е съдържал (в българското издание де) 264 страници. Следващата книга - “Хари Потър и Стаята на тайните" - 296. “Хари Потър и затворникът от Азкабан" - 367. “Хари Потър и Огненият бокал" - направо 600, а “Хари Потър и Орденът на феникса" - цели 856. В “Хари Потър и Нечистокръвния принц", верно, госпожата малко е намалила ентусиазма си, свалила е обема на 576 страници, но ония 759 страници на английското издание на седмата книга на български като нищо ще се окажат рекорд в българските обеми...

От което се натрапва елементарният извод: Джоан Роулинг, съзнателно или не, гони коричната цена! Хубави, лоши, не ме интересува, важното е, че книгите ставаха все по-дебели, а следователно и процентите за госпожата са увеличавали нулите в банковата й сметка по-стремително.

Нормално! Бизнес отвсякъде...

Нямам нищо против бизнеса, разбира се.

Просто се шашнах, когато в една отлична пловдивска книжарница чух как една задъхана и запотена жена връхлетя вътре с въпроса дали в полунощ на 20 срещу 21 юли тук ще се пусне за продажба Harry Potter and the Deathly Hallows. И десет пъти уточни дали наистина ще я пуснат! В никакъв случай не бивало да я изпусне!...

Нека, книга е все пак това, но защо не попита точно толкова трескаво за “Ян Бибиян"?

Нещо като отговор на подобен (признавам - излишен и вече направо глупав!) въпрос дава Леонид Нечаев, руски режисьор, поставил филмите “Приключенията на Буратино", “Питър Пан" и “За Червената шапчица". “В действителност “Хари Потър" е въздух под налягане, ширпотреба. Имаме “Питър Пан", най-великата книга. Но попитайте кое съвременно дете я е чело? Ами никое. Във филмите за Хари също няма нито едно душевно преживяване, ни едно чувство. Само екшън. Както казваше майка ми - нито за ума, нито за сърцето. Пустота! Само че на децата и подрастващите все пак са им нужни приключения. И те купуват онова, което е модно в момента, за да удовлетворят тази страст. А най-страшното е, че те не знаят как да живеят. На тях им се струва, че само с помощта на вълшебната пръчка може нещо да се постигне, нещо да се промени..."

...Ще каже някой - напълно справедливо, естествено - ами като не ти се чете за Хари Потър, просто не чети! Аз че няма да чета, малка работа, но въпросът е другаде.

Въпросът е там, че всичките тези неща ми хрумнаха в деня, в който централните вестници обнародваха резултатите от кандидатстудентския изпит по български език и литература. Изпит не къде да е, а в самия Софийски университет.

И какво?

Кандидати - 2896!

Пълни шестици - 6!

Отлични оценки - 56, тоест по-малко от две на сто.

Среден от 3.00 до 3.99 - всеки трети!

43 процента - двойки!

Основната тема на изпита, ако сте забравили, беше “Любов и спасение в разказите на Йордан Йовков".

А ето че сега председателят на изпитната комисия Бойко Пенчев казва пред медиите нещо страшно...

Знаете ли коя била главната грешка (освен повсеместната езикова неграмотност и стъписващите правописни глупости)?! Основната грешка била, че кандидатите за филолози БЪРКАЛИ ЙОРДАН ЙОВКОВ С ЕЛИН ПЕЛИН!

Да видим сега... Първата книга за Хари Потър излиза през 1997 година, или когато сегашните кандидат-студенти са били седемгодишни. Таман са почвали да четат... И вероятно са започнали именно с Джоан Роулинг, защото олелията отведнаж беше станала страшна и нямаше отърване от Хари Потър.

Десет години по-късно те, вече седемнайсетгодишни, очевидно амбициозни момчета и момичета (щом са се ориентирали към най-най-престижното висше учебно заведение на България), може би и отличници по литература от гимназията (щом са избрали точно този изпит), бъдещи дипломирани филолози и преподаватели по български език и литература, може би дори началници по етажите на просветата, бъркат Йордан Йовков и Елин Пелин...

Ако и това не означава нищо...

 

 

© Христо Карастоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.07.2007, № 7 (92)