ТАЙНАТА СТАЯ

Раян Иванов

web

Беше една прохладна нощ с небе, обсипано със звезди. Реших, че в никакъв случай няма да я пропусна, стоейки в моята малка стая. Взех палатката и бързо я сглобих на двора. Постлах одеало, сложих възглавницата си върху него и си легнах. Не можех обаче да заспя, защото мисълта за нещо специално ме държеше буден. След два-три часа стана чудо - излязох от палатката, но не по мое желание, а защото нещо ме контролираше отвътре. Не видях нищо по-особено от звездите. В същото време се случи това, което най-малко очаквах. Всичко около мен стана зелено, но не онова зелено, с което сме свикнали, а такова зелено, което не може да се опише с думи. Малко по-късно видях една странна звезда, която отначало леко трепкаше, а след това започна да се движи много бързо. Тя се уголемяваше ли, уголемяваше, защото се приближаваше към мен. „Но как?!”, чудех се аз.

Причината беше, че онова, което виждах, може би не беше звезда, а космически кораб. Защо може би ли? Сега ще ви обясня: Хората си представят космическите кораби като чинии. Но не, този вид кораб беше прозрачен, с елипсовидна форма и криле. Когато го видях, толкова се изплаших, че бях готов да побягна. Въпреки това се успокоих и изчаках да кацне. След като се приземи, веднага изчезна. Почувствах как някой ме побутва по рамото. Стряскайки се, се обърнах, видях оранжево човече на моята височина, с девет очи, което започна да ми говори:

- Ако дойдеш с мен, ще видиш светът Ембиниос.

- Но нали няма да ме нараниш, който и да си ти? - попитах го изплашено аз.

- Спокойно, няма! - утеши ме то.

Изведнъж се озовах в широко, но затворено място, с девет врати. Отворихме първата врата и прекрачихме прага. Видяхме хора, които приличаха на монаси - бяха с качулки, но имаха и криле. Никой от нас двамата нищо не продума.

Отворихме и втората врата. Там всичко беше безцветно, бледо и празно.

Сега и аз се осмелих да го заговоря:

- Защо всичко е празно?

- Защото това е най-великото място - твоята фантазия. Тук ти ще твориш всичко, за което си мечтал - каза чудното същество.

- Разбирам - отвърнах аз.

Последваха дълги обяснения, след което се върнах у дома. Щастлив от случилото се, аз винаги ще помня тази вълшебна звездна нощ. Ако някой попита какво съм творил във втората стая, това ще остане в тайна. Но помнете - останалите седем стаи са свободни! Там вие може да развивате своята фантазия. И не забравяйте - нито дума за това, историята е само за вас!

© Раян Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.12.2011, № 12 (145)

Първа награда за проза от Националния литературен конкурс "В една вълшебна звездна нощ" (Сливен, 2012).