ВАЖНО Е...

Георги К. Спасов

web

Лесно е да се пише ЗА и СРЕЩУ чалга културата. Силиконовите любимки на голяма част от опростялото и все повече опростяващо народонаселение са ни постоянно и агресивно натрапвани от телевизии и преса, а "текстовете" им - простички, директни, без сложните му там метафори, асоциации и реминисценции - са припявани от нашите тийнейджъри с онзи глуповато-доволен израз на лицето, който е еманация на постигнато лично щастие и атавистична удовлетвореност. Неудържима е лавината от пищни, феерични концерти на "Пайнер", залели големи и малки градове на родината ни, магнетично погълнали и похитили незащитените духовни и естетически кълнове на хиляди момчета и момичета. Още в много, много далечната 1871 г. Христо Ботев разсъждава върху историческата съдба на народа си в статията "Народът - вчера, днес и утре", за поведението му през византийско и турско робство, за да изведе удивлението си от неговото устойчиво самосъзнание и упорито следване на традициите: "Но и при тия страдания, при това страшно насилие, в кое и камъкът би се стопил, българинът се затвори от турчина вкъщи с челядта си и, както и днес, пял е и слушал е вместо византийската литургия свойта елегическа юнашка песен..."

Своята елегическа юнашка песен...

Няма съмнение, че смъртта има и качеството да ни предпазва от бъдещи разочарования. Няма как калоферският поет да зърне препрограмираните хубости на българките, да чуе песните им и онова тяхно неистово култово желание да попаднат в "една квартална кръчма" - може би една "кавърверсия" на Ботевото стихотворение "В механата", в основата на която е залегнало неговото трагическо, а днес дионисовско "Вино дайте!"

Когато чуждото робство не успява да заличи идентичността ни, идва ред на нас самите, на онези наши "мейкъри" на културата, които първи усетиха нуждата от адекватно удовлетворяване на "духовните" потребности на подивелия през тези агонийни години на Прехода българин, на естественото му желание да потърси изход от реалността в опакованите илюзии на един измислен, но цветен и шумен друг, различен свят. И се започна... От "Радка пиратка" до "Къв си ти бе". И продължава...

Почти свикнахме.

Докато дойде следващото изумление: за развитието на този вид "култура" държавата ще даде близо 3 милиона лева, в по-голяма си част европейски пари, в по-малка - от националния бюджет, тоест от мен, от вас... Удобно и популистки ще е веднага да посоча в колко други области тези три милиона биха могли да свършат работа - за болните, за майките, за природата, за сираците... Но това ще е само отклоняване от главното, а то е, че парите се дават не за култура, а за антикултура, за "изкуство", нанесло непоправими духовни и морални щети на подрастващите, изкривило гротескно скалата на нашите, на българските ценности. Може да звучи патетично и драматично, но да приемаме този факт с усмивка и с комфортното утешение, че това не ни засяга, е равносилно на равнодушие към народностната ни съдба, към бъдещето ни като Българи и Човеци...

© Георги К. Спасов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.01.2013, № 1 (158)