Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВЕЧЕ СМЕ НА ВТОРО МЯСТО ПО... НЕГРАМОТНОСТ

Георги К. Спасов

web

Участието на България в Програмата за международно оценяване на учениците (ПИСА) я постави на второ място (след Румъния) в Европа по неграмотност. Една нелицеприятна истина, която трудно се преглъща. Защото - съвсем типично за малък комплексиран народ - постоянно се изнасяха данни за успехите на наши ученици в международни олимпиади и състезания. И ние побързахме да се обявим за най-умните. Това "най" има притегателна инфантилна сила за онези сънародници, които търсят и под вола теле, за да "докажат", че сме най-великият народ, най-старата държава, най-трудолюбивите, най-моралните, най-патриархалните... абе това "най" ще ни изяде главата.

Не се учудих на резултатите от това проучване. Бил съм преподавател в елитна гимназия и знам какво, колко и как четат учениците ни. Дори и в такова училище беше трудно да помоля (именно да помоля, защото ултиматумът обижда и унижава "децата") някого да прочете откъс от класическо произведение. Дори и в такова училище имаше ученици, които сричаха и понеже ставаха смешни, учителят излизаше виновен за това.

Нещо трябва да се направи.

Знаем го, повтаряме го, въвеждаме някакви външни, формални промени без въздействие върху качеството на образованието. Всеки учител (още повече директор на училище) знае, че бюджетът на учебното заведение се формира върху броя на учениците, върху т.нар. разходен стандарт, което извежда като безценна единица ученика индивид, пазен като зеницата на очите, да не би - не дай, боже! - да напусне училището, независимо по какви причини. И ето как научаваме за все повече насилия НА ученика ВЪРХУ преподавателя. Абе той, даскалът, и два шамара е готов да отнесе от възпитаника си, само и само да го съхрани во името бюджетово.

Преди време станахме свидетели на "ученическа стачка" в Пловдив. Сложих кавичките, защото това, което показа телевизията, приличаше на някакво пиянско, агресивно, просташко сборище на младежи, идиотски претендиращи за по-голяма ваканция. Разбира се, бяха излезли от учебните си часове, за да "протестират". Те, подрастващите де, се колективизират единствено когато са засегнати техни съвсем комерсиални интереси - ваканция, стипендии, оценки... Нали си спомняте колко дълго и мъчително бяха отлагани матурите - то не бяха родителски комитети, ученически стачки, шествия, бдения и др.под. дивотии. Още през идващата ранна пролет ще станем свидетели на френетични декламации, които отчитат колко време остава до края на учебната година - преди това се правеше само от последния випуск, но сега е мода за всички, стигаща дори до детската градина. И вижте - ако обичате и искате да видите истината - как още от месец март нататък класните стаи на завършващите ученици са полупразни: щото те вече са се явили или се готвят да се яват на т.нар. предварителни конкурсни изпити за висшите училища, изкарали са (или се готвят за това) добри оценки и присъствието им в училището се приема като незадължително.

Нещо трябва да се направи.

Крайно време е в училищата да има ученически избори, един демократически аналог на истинските избори, при които учениците на практика, а не на теория, да получават знания и умения за гражданско поведение. И тогава те ще излязат на истински протести с истински искания: по-голям бюджет за образованието, по-съвременни и адекватни знания, избор на учебни дисциплини и преподаватели, реално участие в управлението на училището... все неща, които са наложена практика за училищата в други държави. Финансирането да няма само предвид т.нар. натурални показатели, а и качеството на образование в конкретното училище, измеримо по ясни критерии. Да се въведе (а не само да се заканваме, че ще го въведем) мандатност на директорите на училищата, непредрешени и прозрачни конкурси за учителските длъжности... все неща, които са наложена практика за училищата в други държави.

Усещам, че тонът ми е дидактически, назидателен; като мърморенето на вечно недоволен пенсионер. И съжалявам, че нямам достатъчни поводи да пиша за другите ученици, които наистина имаме - умните, трудолюбивите, целенасочените. Има ги, знам, но се страхувам, че те се обособяват в странно братство, попаднало сякаш не на мястото си. Те гледат с почуда на телевизонните шоута, в които най-смешното е да се преобличаш като жена, да крещиш, да говориш цинизми и отсреща да очакваш аплаузите на набедени ВИП-персони. Те търсят усамотение, бягство от пошлостта в уюта на единствената си "детска" стая, в която най-ценното е компютърът - връзката им със света на нормалните. Слушат музика, непонятна и дори отблъскваща за любителите на Ивана и Азис. Обличат се не просто скромно, а демонстративно не-модно: това е техният прочит за лична съпротива. И още, и още...

Хубаво е, че ги има.

Може би затова сме още на второ място по неграмотност.

 

 

© Георги К. Спасов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.02.2013, № 2 (159)