Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗКУСТВОТО Е ВЕЧНО, А ЖИВОТЪТ Е... БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ

Георги К. Спасов

web

Не бива да дават такива филми.

Едно куче се беше заклещило в някаква тръба. Ни напред, ни назад. Квичеше. В началото - за помощ, по-нататък - все по-тихо и примирено.

А през това време хората се опитваха да го спасят. Спряха водата, която трябваше да мине през тръбата. Дойдоха шлосери. Използваха инструменти, за да разглобят съединенията. После пожарникари. После други някакви с униформи... и така часове наред. Докато нещастният помияр беше спасен. Неговата собственичка благодари на спасителите и така завърши филмът. А филмът беше документален. Казано на прост език - случилото се беше факт от реалността на еди-коя си държава.

Минавам у нас.

Едно момче се беше заклещило в основите на един железен мост. Докато се къпело, от горещините нещо се разместило и момчето попаднало в капан. И всичко се обърка. Военните, които правеха учение, се струпаха на моста. Селяните оставиха работата си на полето и също дойдоха да видят с какво могат да помогнат. Един влак спря не по разписание и пътниците му се стекоха да помагат. И всички опитваха с каквото могат - поставяха диги по-нагоре от течението, за да спрат реката. Донесоха помпи, за да източат част от водата. Накрая генералът, ръководителят на военното учение, влезе в реката и отиде до момчето, за да му дава кураж, докато другите се опитват да го спасят. Напрегнати минути и часове. И изведнъж - кратко скрибуцане и... мостът отново се размести, а момчето неочаквано се оказа извън мъртвата му хватка. Браво! Триумф на хуманността. Триумф на човешката колективност. Същото като случая с кучето. С една малка разлика - това се "случва" в разказа на Йордан Радичков "Горещо пладне".

А иначе... Не на филм - бил той документален или художествен; не в разказ - бил той биографичен или художествен; а в живота, в нашия, тук и сега едно момче е изоставено от двамата си "другари" в планината безпомощно, обречено и осъдено на смърт; отчаяни сънародници се хвърлят от високи сгради или мостове, за да сложат край на живота си; родители продават органите си, за да спасят детето си; онкоболни умират, защото нямат лекарства...

А колко много вярвахме на изкуството!

 

 

© Георги К. Спасов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.01.2013, № 1 (158)