Георги К. Спасов - Изкуството е вечно, а животът е... без значение

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

ИЗКУСТВОТО Е ВЕЧНО, А ЖИВОТЪТ Е... БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ

Георги К. Спасов

Не бива да дават такива филми.

Едно куче се беше заклещило в някаква тръба. Ни напред, ни назад. Квичеше. В началото - за помощ, по-нататък - все по-тихо и примирено.

А през това време хората се опитваха да го спасят. Спряха водата, която трябваше да мине през тръбата. Дойдоха шлосери. Използваха инструменти, за да разглобят съединенията. После пожарникари. После други някакви с униформи... и така часове наред. Докато нещастният помияр беше спасен. Неговата собственичка благодари на спасителите и така завърши филмът. А филмът беше документален. Казано на прост език - случилото се беше факт от реалността на еди-коя си държава.

Минавам у нас.

Едно момче се беше заклещило в основите на един железен мост. Докато се къпело, от горещините нещо се разместило и момчето попаднало в капан. И всичко се обърка. Военните, които правеха учение, се струпаха на моста. Селяните оставиха работата си на полето и също дойдоха да видят с какво могат да помогнат. Един влак спря не по разписание и пътниците му се стекоха да помагат. И всички опитваха с каквото могат - поставяха диги по-нагоре от течението, за да спрат реката. Донесоха помпи, за да източат част от водата. Накрая генералът, ръководителят на военното учение, влезе в реката и отиде до момчето, за да му дава кураж, докато другите се опитват да го спасят. Напрегнати минути и часове. И изведнъж - кратко скрибуцане и... мостът отново се размести, а момчето неочаквано се оказа извън мъртвата му хватка. Браво! Триумф на хуманността. Триумф на човешката колективност. Същото като случая с кучето. С една малка разлика - това се "случва" в разказа на Йордан Радичков "Горещо пладне".

А иначе... Не на филм - бил той документален или художествен; не в разказ - бил той биографичен или художествен; а в живота, в нашия, тук и сега едно момче е изоставено от двамата си "другари" в планината безпомощно, обречено и осъдено на смърт; отчаяни сънародници се хвърлят от високи сгради или мостове, за да сложат край на живота си; родители продават органите си, за да спасят детето си; онкоболни умират, защото нямат лекарства...

А колко много вярвахме на изкуството!