Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЛЮБИТЕЛ НА БАРАБАНА

Жан Ришпен

web

Знаете ли да свирите на барабан? Сигурно не. Хората знаят да свирят на пиано, на цигулка, корнет, валдхорна, тромбон, пищялка, на какво ли не още, само не и на барабан.

Трябва да си барабанчик на полка, селски глашатай или въжеиграч, за да знаеш да свириш на барабан.

Аз лично не се зачислявам към изброените по-горе и въпреки това знам да свиря на барабан.

Как така? Е, това си е моя работа. Не му е тука мястото да ви разказвам житието си. Ще спомена само, че съм син на военен, че съм прекарал всичките си междучасия в двора на казармата, че като дете съм се люлял на конче на колената на началника на барабанчиците и че винаги съм изпитвал лудо влечение към този дивашки инструмент, чийто притъпен еднообразен звук ми напомня тътена на отдавна отшумели, първобитни епохи.

Тук бих могъл да се впусна в лирическо отклонение за вълшебното въздействие на виденията от миналото и да ви опиша странното опиянение, което ми доставя барабанът.

Танци на пияни вакханки и омайващи баядерки! Преселения на чергарски племена, бленуващи приказни земи! Тумби човекоядци, заобиколили жарава с човешки дивеч! Тържествен парад на победни оръжия! Траурни обреди с приглушено ехтене! Сладостни адонайски теории! Сурово посвещение в тайните на Кибела1! Въртящи се в екстаз дервиши и зовящи до небесата факири! И това гъмжило от сенки напира, лудее и фучи като вихър в гръмогласното хъркане на магарешкия тъпан.

Колко мощен е барабанът! А издава един-единствен тон. Но този тон е начупен от подвижната игра на пръчиците и всеки път звучи различно. Дали можем да наречем това мелодия? О, не, със сигурност не. Хармония? В никакъв случай. Тук долавяме ритъм, чист ритъм и нищо друго.

Няма какво да спорим, нали? Тази дума, ритъм, е предостатъчна, за да изясни, колко естествено е един поет да изпитва влечение към барабана.

Всъщност не искам да се оправдавам. Ще затворя скобата. С право или не осмелявам се да твърдя, че знам да свиря на барабан.

Да не смятате, че щом казвам това, на времето съм проклинал г-н Фар, а сега величая настоящия министър, задето ни върна барабаните.

Ох, нищо подобно! Да знаехте само колко грешите! Ох! Прощавам ви, защото явно никога не сте били обладавани от такава безумна, заслепяваща страст като страстта на Отело към Дездемона, като тази на скъперника към жълтиците му!

Защото аз съм до полуда влюбен в барабана и мечтая само аз да свиря на този инструмент. И се измъчвам, като виждам, колко калпаво някои свирят на него.

Да, за жалост, нашите барабанчици са вързани в ръцете! Тласкан от тайнствена вътрешна сила, всеки ден наминавам към рововете на укрепленията, където тези некадърници имат навика да се упражняват, и всеки ден ме хваща срам, като чуя жалкото им думкане.

Вярно е, случва се някой стар майстор-ефрейтор да е съхранил изкуството, което Шатобриан красиво наричаше да извличаш звук от бронза, опасан с магарешка кожа.

Но къде са останалите? Следовниците? Всички тия, на които е поверена честта да бъдат бъдещите ни корибанти2? Ах! Окаяни, жалки еснафи!

По-добре без барабан, отколкото с барабан, който гърми без усет, без убеденост! Проклет да е този, който им е пъхнал пръчиците в ръката! Похвала на г-н Фар, който ни беше избавил от тази напаст! Защото, да удряш барабана толкова бездарно, е равнозначно с това да го опозоряваш.

Ето защо сами разбирате колко смаян останах вчера, когато ненадейно дочух изящно ситно, на моменти грапаво и въпреки това безупречно еднородно, слято и сочно барабанене. Спрях със затаен дъх. Беше божествено.

Бързешком стигнах до ъгъла, който скриваше от очите ми възхитителния артист. О, каква радост! Отваряше ми се възможност да поговоря за скъпия ми инструмент със сродна душа, с учител.

С учител!... Тази мисъл ме смрази. Да, вярно е, очарован бях да чуя колко съвършено владее барабана. Но същевременно сърцето ми се свиваше. Тъй ли! Значи, той чезнеше от любов по този инструмент досущ като мене! Значи, инструментът отвръщаше на милувките му, отплащаше му се с любовно чувство! Гняв и завист заляха душата ми.

Каквото ще да е! Нека зърна с очите си кой е, нека се порадвам на моя съперник. И ускорявам крачка. Най-сетне стигам на ъгъла. Впивам поглед в непознатия. Той също ме вижда и изпълнението му става още по-блестящо.

Възрастен човек от градски тип. Да, обикновен човечец, облечен цивилно като всеки от нас. Ни помен от шутовщина! Спретнат, с бакенбарди, явно уреден в живота.

Естествено, беше съвършен любител. Свиреше за собствено удоволствие, от любов към барабана, не за друго. Почувствах, че се олюлявам.

- Господине, казах му в упор, с какво право биете ей така на барабан?

Той като че ли най-напред се уплаши от яростното изражение на лицето ми. За момент спря да удря. Но начаса поде отново и като човек, чиято съвест е чиста, малко горделиво отговори:

- Господине, бия на барабан, защото знам да бия и защото това ми се нрави. Но вие всъщност с какво право...

Да си призная, неговият отговор ме смути и трогна до сълзи.

- Господине, продължих, простете ми, осмелих се, понеже и аз...

Той от половин дума разбра какво искам да кажа; и като великодушно прехвърли ремъка през главата ми, нареди:

- Тогава хайде, виждате ли, аз не завиждам, напротив.

Не е по силите ми да опиша епическия двубой, който се разигра между нас и чиито неми свидетели бяха единствено зеленият ров и синьото небе, не е по силите ми да опиша как, връхлетян от трескава лудост, се нахвърлих върху барабана, само и само да докажа колко влагам във всяко свое изпълнение, нито пък как после старият музикант пое инструмента и как на свой ред задемонстрира тънкостите на своето наистина ненадминато изкуство.

Не, неуместно е да хваля сам себе си, ще си позволя само да предам мнението на този благороден човек, велик артист и истински майстор за скромния му колега. И най-големите ласкателства не могат да се сравнят с тези прости слова, изречени от сърце:

- Господине, каза той, или по-скоро скъпи приятелю (защото сега не се колебая да ви нарека така), можем да си подадем ръка. И двамата знаем да свирим на барабан. Но докато аз свиря по-добре, длъжен съм да призная, че вие влагате повече чувство.

Така каза: повече чувство!

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Кибела - фригийско божество, олицетворение на дивата природа. [обратно]

2. Корибант - жрец на богинята Кибела. [обратно]

 

 

© Жан Ришпен
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.04.2011, № 4 (137)