Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МАШИНА ЗА СЛАВА

Вилие дьо Лил-Адам

web

На Стефан Маларме

Sic itur ad astra!...1

Каква е това шушукане из ъглите!... Каква е тази попресилена възбуда! - За какво става дума?

- Става дума... ах! за едно известие, като него няма второ в скорошните годишници на Човечеството.

Става дума за удивителното откритие на барон Ботом, на инженера Батибюс Ботом!

Идните поколения ще се прекланят пред това име (прочуто вече отвъд океана) като пред името на велик учен, посветил се на Сериозното. Както се прекланят пред името на някои други изобретатели, истински апостоли на Необходимото. Нека те кажат дали грешим, когато изтъкваме колко почуда, възхита и признателност му дължим! Ползотворният ефект от неговата машина е СЛАВАТА! Машината на барон Ботом произвежда слава, както един розов храст произвежда рози! Апаратурата на прочутия физик доставя слава.

Изработва слава. Естествено и неизбежно носи слава. Засипва ви със слава! Дори да не желаете, дори да искате да избягате, славата ви следва по петите.

Казано накратко, Машината на Ботом цели да задоволи стремежа на някои лица от двата пола, наречени Драматически автори, които (неблагосклонната) съдба е лишила от това незачитано в днешни дни достойнство, което последните истински писатели упорито държат да наричат Гений и които от завист са готови да платят, за да се накичат с миртата на Шекспир, акантите на Скриб2, палмата на Гьоте и лаврите на Молиер. Какъв велик човек, този Ботом! Предлагам сами да се убедим, като пристъпим към разбор на метода му, към безпристрастен разбор, както от теоретическа, така и от практическа гледна точка.

Редно е да зададем три въпроса:

1. Какво е славата?

2. Може ли да се определи общ момент, в който действието на една машина (физическо съоръжение) и Славата (интелектуална цел) се сливат?

3. Какво е неговото средно времетраене?

След като отговорим на тези въпроси, ще преминем към описание на чудодейното Изобретение, което дава окончателно решение и на трите.

Да започнем.

1. Какво е Славата?

Ако поставите подобен въпрос на някой от ония умници, дето важничат по вестникарските маси и дето умеят да осмиват и най-светите традиции, вероятно ще ви отговори нещо такова:

- Машина за слава ли казвате?... Ами нали сте чували за парната машина? - нима славата е нещо друго освен пара? - освен... дим?... освен...

Естествено, час по-скоро обръщате гръб на този жалък дърдорко, чиито думи не са нищо друго освен шарене на езика между челюстите.

Обърнете се към поет. Ето горе-долу речта, която ще се излее от благородния му гръклян:

"- Славата е сияйният блясък на едно име в паметта на хората. За да осъзнаем същината на литературната слава, трябва да дадем пример.

Да предположим, че в един салон са се събрали двеста души слушатели. Ако случайно пред тях споменете името на Скриб, електризиращият ефект, което това име ще им причини (понеже всички са чували за Скриб), ще се изрази най-общо казано чрез вълна от възклицания:

- Небивал ум! Истински гений! - Плодотворен драматург. - Ах! сещам се, авторът на "Чест и пари"!... Баща ми щеше да се скъса от смях!

- Тоя ли? - Не струва!... Недейте, моля ви!!! Тц, тц!

- Бива си го!... Рядък римотворец! С чувство за хумор!... Голям писател! Какво перо, какво чудо! Автор от класа!

- Тънък познавач на Театъра! И т.н.

Добре.

Да, но ако след това вземете и споменете името на някой от неговите събратя, на... МИЛТЪН, да речем, можете да бъдете сигурни че: 1) измежду тези двеста най-малко сто деветдесет и осем никога нищо не са чели от този автор, нито са взимали в ръка неговите книги и че 2) един Господ знае, по какъв начин останалите двама си въобразяват, че са чели, тъй като по наша преценка не повече от сто души на столетие от целия свят (дори и това е много!) умеят да четат каквото и да било, пък дори и етикета на бурканчетата горчица.

Обаче, чувайки името на МИЛТЪН, светкавично в съзнанието на слушателите ще се настани неизбежната задна мисъл, че творчеството му е далеч ПО-БЕЗИНТЕРЕСНО, от положителна гледна точка, спрямо това на СКРИБ. Това смътно предубеждение ще бъде такова, че дори и да се приписва повече практическа почит на СКРИБ, всеки опит за сравнение на двамата (несъзнателно и противно на разума) ще изглежда като опит за сравнение на жезъл с чифт домашни пантофи и то независимо от това дали МИЛТЪН е бил беден, или не, дали СКРИБ е забогатял, дали МИЛТЪН дълго е бил безизвестен, а за СКРИБ отдавна са чували всички. С други думи, впечатлението, което са оставили не дотам известните стихове на Милтън и което в съзнанието им се е сляло с името на автора им, това впечатление ще накара слушателите да си мислят, че са чели МИЛТЪН. И тъй като чиста Литература няма, както няма чисто Пространство, това, което остава от един голям поет, е не толкова самото творчество, колкото Впечатлението за нещо възвишено от това творчество; натъкмено с думи, то дава простор за общодостъпни принизяващи изказвания. Когато срещнем този вид явление, можем със сигурност да говорим за СЛАВА!"

Ето какво горе-долу ще отговори поетът; може да ни вярва дори и третото съсловие - защото сме питали и разпитвали хора, захванали се с Поезия.

Та така! Няма да се поколебаем да отговорим, лично ние, и в заключение да добавим, че всички тия високопарни приказки, от които се пули чудовищна суета, са толкова кухи, колкото и славата, която проповядват! - Впечатлението ли? - Хайде де! - За какви ни смятат! За будали ли?... Държим честно, открито и без чужда помощ да разберем какво е Слава! - Държим безпристрастно да се запознаем с вкуса на Славата. Не на тази, за която преди малко ни говориха, нея никой нравствен човек не би пожелал, нито ценил! Пък камо ли да му предложат да си плати! - Искаме да вярваме, че повечето наши съвременници са нравствени.

Живеем във века на прогреса и е хубаво да наричаме нещата с имената им, затова нека употребим израза на поета (на великия Боало) - една котка е една КОТКА.

След дългогодишен опит и наблюдение си позволяваме да заявим, че в Съвременния театър Славата личи по някои външни, лесно доловими белези! И не се нуждае от повече или по-малко приповдигнати речи. Ние сме от тези, дето никога не забравят, че една празна бъчва кънти далеч по-силно от една пълна.

С други думи, твърдим и потвърждаваме, че колкото повече едно драматическо произведение буди обществената задрямалост, вдига шум наоколо и събира аплодисменти, колкото повече дъхти на лаври и мирта, на смях и сълзи, толкова повече то въздейства на тълпата и се налага - тъй като притежава белези на шедьовър - и следователно толкова повече то заслужава СЛАВА. Да отричаме, значи да отричаме очевидното. Не става дума да се препираме, ами да се осланяме на здрави показатели; тук се позоваваме на доблестта на Публиката, която, за щастие, не се оставя да бъде подкупена с красиви приказки. Убедени сме, че в случая тя е на наша страна.

Редно е да си зададем въпроса съществува ли възможно тъждество между двата (привидно несъвместими) члена на това (на пръв поглед неразрешимо) уравнение: Да се предлага техническо съоръжение като безотказно средство за постигане на чисто интелектуална цел?

ДА, съществува!...

Още преди удивителното откритие на барона човечеството (няма какво да се лъжем) беше вече изнамерило нещо подобно; но в още зачатъчен и недоразвит стадий: Това беше Прощъпалника на изкуството! Прохождането! - И досега в езика на театъра този зачатъчен стадий се нарича "Клакьорство".

Действително Клакьорството не е нищо друго освен вид механика, задвижвана с хора, което ще рече, че като всяка механика може да бъде доусъвършенствано. Всяка слава има своите клакьори, тоест своята сенчеста част от измама, техника и нищо (тъй като Нищото е в основата на всичко), които, най-общо казано, се изразяват в умело поведение в обществото, интриги и търсене на Разгласа.

Театралното клакьорство е само подраздел. Завеждащият персонала на театъра "Порт Сен-Мартен" е произнесъл наистина безсмъртни думи, когато в деня на премиерата е изрекъл пред неспокойния директор прочутата фраза: "Докато в салона има поне един от ония платени негодяи, за нищо не отговарям!". Доказал, че е наясно как се произвежда Слава! Тази фраза пронизва като острие.

И ето вижте!... Към Клакьорството - не към друго - Ботом устреми соколския си поглед! Големият учен дълго не се двoуми: той посяга към всичко и изпреварва другите.

Да! Баронът възкреси, дори бих казал възроди, Клакьорството, а накрая направи така, че да си изпати от него, според думите на някои вестници.

Надали публиката някога ще разгадае тайните, хилядите възможности, неизчерпаемите бездни на изобретателност на този Протей3, на тази ламя, на този Бриарий4, наречен КЛАКЬОРСТВО!

Ще се намерят хора, които със самодоволна усмивка ще ми възразят: 1. че Клакьорството отвращавало самите автори; 2. че отегчавало Публиката; 3. че излизало от употреба. - Готови сме да им докажем, че говорейки подобни глупости, са пропуснали възможността да си затворят устата, и че скоро няма да имат втора такава.

1. Казвате, че някой си автор се отвращавал от Клакьорството?... Посочете ми, ако обичате, този автор! Нима съществува автор, който в деня на премиерата да не прави всичко възможно, за да засили Клакьорството с помощта на приятели, заръчвайки им да "подготвят успеха". Нещо, на което приятелите му, гордеещи се с тази заръка (Бога ми! съвсем невинна) неизменно откликват, намигвайки и показвайки честните си загрубели десници: - "Можете да разчитате на бухалките ни".

2. Казвате, че Публиката се отегчавала от Клакьорството?... Да, както и от доста други неща, които при все това геройски понася! Нима не е осъдена на вечната скука от всичко и от самата нея си? Доказателство за това е самото й присъствие в Театъра. Ами че тя ходи на театър, за да се разсее, горката! И за да избяга от нищото! Така че, казвайки това, все едно че нищо не сме казали. Какво му пречи на Клакьорството, че публиката се била отегчавала? Тя го търпи, подкупва го и е убедена, че то e необходимо "поне за актьорите". Да минем по-нататък.

3. Клакьорството било излязло от употреба? - Хайде де! Кажете ми, в коя друга епоха то е било по-преуспяващо? - Нима е нужно да насилваме хората да се смеят? При някои пасажи, уж по-духовити и неустоими, току изведнъж се чува нечий приглушен смях, като този, който свива претоварената от комично опиянение диафрагма.

Това дребно изкискване понякога е достатъчно за да повлече целия салон. То е капката, от която чешмата потича. И понеже никой не иска да си признае, че се е смял напразно или че се е оставил някой да го "повлече", казва, че пиесата била смешна и че добре си бил прекарал времето; а това е най-главното. Господинът, който е прихнал да се смее, е струвал не повече от един наполеон (Ето ти Клакьорство.).

Когато целта е да се докара до бурни приветствия нечия одобрителна въздишка, изтръгнала се по случайност от гърдите на публиката, римляните5 винаги са насреща. С положителност знаете възгласа "Уа-Уау".

Това Уа-Уау е бравото, доведено до апотеоз, възторгът в съкратен вид, уж от захлас зрителят се е задавил и не е в състояние да произнесе правилно италианската дума "браво", ами гърлено произнася Уа-Уау. Този вой тръгва лека-полека с думата браво, самата тя изречена нехайно от двама-трима души: после викането се раздува, става брао, след което, подето от тропащата с крака публика, надебелява и се въздига до окончателното "Бра-уау-уауу"; нещо което наподобява вече рев. Ето ти приветствията. Разходи: три златни монети от по двайсет франка... (Отново Клакьорство!).

Когато пиесата клони към провал, също има начин да се отвлече вниманието на бика и да се разсее яростта му. Тогава се намесва господинът с цветята. Сега ще видите, какво представлява той. По средата на дълга, скучновата декламация от страна на главната героиня, ужасена горката от гробната тишина, царяща в салона, някакъв грижливо облечен господин с монокъл се навежда от ложата си, хвърля букет на сцената, след което ни в клин, ни в ръкав дълго и шумно ръкопляска, без да го е еня за общата тишина и за това, че е прекъснал декламацията. Този похват цели да злепостави актрисата, като накара вечно жадната за развлечения публика да се размърда!... И действително, публиката почва да си намигва с око. Сочи какво е станало на съседа си, уж, че е в течение на някои клюки; гледа ту господина, ту актрисата: забавлява се от неудобството на младото момиче. После, развеселена от случилото се, се оттегля, забравила донякъде колко слаба е била пиесата. И почва да се тълпи отново с надеждата, че произшествието ще се повтори. В крайна сметка все някакъв успех за автора. - Разходи: трийсетина франка, без да броим цветята (Ето ти отново Клакьорство).

Край няма да има, ако речем да изброим всички трикове на добре организираното Клакьорство! - Нека споменем все пак тъй наречените "пикантни" пиеси и сърцераздирателни драми, Виковете на уплашените дами, сподавените Ридания, заразителните Истински Сълзи, внезапния Ситен Смях на зрителя, уж разбрал за какво става дума по-късно от останалите (едно екю от шест франка), сдържаното Скърцане на табакери и стигнем до проявите на чувства, към които развълнуваният човек прибягва: Просълзяването, Задушаването, Бисовете, Призоваването с писъци, Знаците на одобрение, Споделянето на мнение, Наградите, Принципите, Убежденията, Моралните насоки, Пристъпите на епилепсия, Родилните мъки, Оскърбленията, Самоубийствата, Споровете (Изкуство за Изкуството, за Формата и Съдържанието) и т.н. Да спрем дотук. Зрителят е готов да си помисли, че неволно самият той е част от Клакьорството (което междувпрочем е самата истина); но няма да е лошо да засеем в ума му известно подозрение.

Последната дума на Изкуството е изречена, когато в края на представлението самите Клакьори се развикват "Долу Клакьорите!...", след което, уж повлечени от останалите, почват да бият браво, сякаш са обикновена публика; тогава те обръщат ролите, като умиряват прекалените изблици на чувства и въвеждат ред.

Жива статуя, седнала в пълна светлина в салона, Клакьорството е официално доказателство, символично самопризнание на публиката за това, че е неспособна сама да оцени стойността на пиесата, която гледа. С други думи, Клакьорите са за драматическата Слава това, което Оплаквачките бяха едно време за Болката.

Сега му е мястото да се провикнем като магьосника от "Хиляда и една нощ": "Кой иска да смени стари лампи с нови?" Целта беше да се изнамери машина, която да бъде за Клакьорите това, което железниците бяха за дилижанса и която да защитава драматическата Слава в условията на изменчивост и риск, от които тя зависи. Целта беше - най-напред да се избегнат някои недостатъци, дело на случайността, на обикновеното човешко Клакьорство, и те да се преодолеят, като се заместят с абсолютната безпогрешност на Техниката; - после, и тук беше голямата трудност! да се създаде (или по-скоро разбуди) в Душата на зрителите готовност да одобряват, подкрепят и утвърждават проявите на брутална слава, каквато тя предлага, като морално приемлива за повечето от тях. Ето го средното времетраене, за което говорехме.

Да се нанесе окончателният удар, изглеждаше невъзможно. Но Баронът не се остави да му попречи думата невъзможно (която би трябвало веднъж завинаги да бъде зачеркната в речника), целта му беше отсега нататък дори актьорът да е напълно бездарен, Авторът да е въплъщение на Скудоумието, а зрителят да е глух като пън, победата винаги да е в кърпа вързана!

Собствено казано, неговата Машина е самият салон. Той е така преобразован, че тя да стане негова съставна част. Нещата са замислени така, че поставена тук, всяка пиеса, драматическа или не, да се превърне в шедьовър. Оборудването е доста по-различно от това на сегашните театри. По договор от самото начало главният архитект включва в проекта допълнителните изисквания, те са предмет на авторски права, като се предвиждат 10 % отстъпка, в случай че изискванията са по-скромни (Има и готови патенти, както и съответни командитни дружества със седалище в Ню Йорк, Барселона и Виена.).

Разходите, свързани с експлоатацията на един салон средна големина, не са особено високи; те изглеждат така само в началото, но когато оборудването е качествено, експлоатацията не представлява голяма трудност. Защото използваните технически средства и суровини са прости като при всяко наистина ценно нещо. По това си личи геният. На човек му се струва, че сънува. Не смее да повярва! Дъвче крайчеца на показалеца си и кокетно навежда очи. - Навсякъде по балконите и авансцената са разпръснати, уж за красота, безброй розово-златисти амури, кариатиди и други подобни изваяни чудеса. Техните усти прикриват малките дупчици на грамофонните отвори, зад които, задвижвани с ток духала, произвеждат "Уа-Уаа"-то или Виковете от рода на "Долу интригите!", Смеха, Риданията, Бисовете, Пререканията, Принципите, Щракането на табакери и т.н. Както и всички други видове шум, каквито ще чуе човек на публично място. Основното, казва Ботом, е спазено.

Оттук нататък замисълът става все по-фин и апаратурата неусетно се усложнява; тръбите с осветителен газ се редуват с тръбите с разсмиващ и сълзотворен. Балконите са тапицирани отвътре с невидими метални юмруци, стискащи букети и венци, които по необходимост да събудят Публиката. Те са в състояние изведнъж да отрупат сцената с мирта и лаври с изписаното със златни букви име на Автора. Под всеки трайно закрепен към пода стол на партера или на балкона е сгънат (така да се каже) чифт красиви ръце, изработени по проект на Десбарол6, тоест издялани от дъбово дърво и облечени с кожени ръкавици, за да се допълни илюзията. Излишно е да обясняваме, за какво служат. Формата на тези ръце е старателно прекопирана от оригинала на най-прочути образци, от желание да се подобри качеството на ръкоплясканията. Ето защо като образци от общ тип на стругаря бяха предоставени ръцете на Наполеон, Мария-Луиза, Мадам дьо Севине7, Шекспир, Терай8, Гьоте, Шаплен9 и Данте, преснети от илюстрации на първите трудове по хиромантия.

В краката на столовете са вмъкнати парчета бастун (от желязно дърво), подковани с токове от варен каучук, в тях са забити дебели пирони; задвижвани от спирални пружини, пироните тракат по пода, както се трака с крака по време на овациите и повикванията на бис. Съществува истинска опасност при най-малкото изключване на тока трусът да разклати всичко с такъв замах, какъвто не е имало, откакто съществува Клакьорството, и всичко да се срути от ръкопляскания! Апаратурата е толкова мощна, че ако стане нужда, е в състояние буквално да срине салона. Да погребе автора по време на триумфа му подобно на младия владетел на Бюш10, загинал по време на битката при Равена, когото оплакваха всички жени. Гръм, залп, апотеоз от викове и брава, шумна размяна на мнения и идеи, на Уа-Уаа, виканица, гърчове, трепет и слава, гръмващи отвсякъде наведнъж, както при най-скучните, така и при най-сполучливите места на пиесата, безразборно. Вече няма опасност от провал.

Такъв взрив е възможен само при електромагнитно въздействие, което го налага, като му придава абсолютна стойност; то оправдава Машината за слава - иначе тя би била измама. - Ето го общия момент, сливането, ослепяващо гениалната светкавица на изобретението на Ботом.

За да схванем по-добре неговия замисъл, добре е да припомним, че обикновеният човек не обича да оспорва мнението на болшинството. Още от люлката основна негова нагласа е да се придържа към очевидната истина: "Този човек е СЛАВЕН: значи, при все хулите и клеветите, е умен и способен. Да му подражаваме и нека за всеки случай да бъдем на негова страна, ако не за друго, то поне за да не минаваме за глупаци".

Ето схващането, залегнало в самата същина на салона.

Щом наивно детското Клакьорство беше достатъчно, за да предизвика повличащия ефект, за който споменахме, какъв ли ще бъде случаят с Апаратурата при наличие на такава обща нагласа? - Публиката понасяше този ефект, макар добре да знаеше, че е жертва на човешка машинация, но новият вид Клакьорство ще я подложи на още по-голямо изпитание, защото този път ефектът ще произтича от ИСТИНСКА машина: нека не забравяме, че Духът на века принадлежи на машините.

Та, значи, зрителят, колкото и да е равнодушен, виждайки какво става наоколо му, се оставя да бъде повлечен от всеобщото въодушевление. Оставя се да го надвият. И ето че ръкопляска, та се къса, с цялото си доверие. Както винаги, е на страната на Болшинството. Като нищо е готов да вдигне повече шум от самата Апаратура само защото го е страх да не се отличава от другите.

Ето как - ето го решението на задачата: как с помощта на техниката да осъществим интелектуална цел - успехът става действителност!... СЛАВАТА наистина преминава в салона! И измамната страна на Апаратурата на Ботом изчезва. Стапяйки се, в положителния смисъл на думата, с блясъка на Истината!

Ако пиесата е от млад, неопитен автор или пък от някой до такава степен кух и надут, че да се изгледа дори една-единствена сцена би било пълно мъчение - за да се избегне подобен риск, е нужно ръкоплясканията да не спират от вдигането до спускането на завесата.

Възможност за съпротива няма! Ако стане нужда, някои места трябва да бъдат запазени за официално признати поети, с други думи за неподатливите, макар че и тогава шайката ще прати в техните неподкупни обятия искрата на възбудата и ще ги застави да ръкопляскат. Хората ще казват: "Явно, пиесата е хубава, щом Самите те са ДЛЪЖНИ да бият браво!"

Излишно е да добавяме, че ако те, горките, решат един ден (по неуместна инициатива - всичко е възможно - на някои неосведомени държавни глави) да представят своите "произведения" без съкращения, без всезнаещи сътрудници и директорско вмешателство - тежко ще си изпатят; включено на обратен ход, безотказното и наистина удивително изобретение на Ботом ще си отмъсти. Вместо да ги засипва със слава, то ще издава възгласи на неодобрение - ще дюдюка, освирква, реве като магаре, квичи, рита с крака и толкова ще оплюва "пиесата", че и думичка няма да може да се разбере от нея! - Единствено прочутото представление на "Танхаузер"11 в парижката опера ще бъде запомнено с подобен прием. Така, добрата воля на добрите хора и най-вече на Буржоазията няма да бъде подложена на изненада, както, уви! се случва прекалено често. Сигнал за събуждане ще бъде даден веднага - както някога на Капитолия, по време на нападенията на Галите - тон на зрителите ще дадат двайсетина Андреиди12, излезли от работилницата на Едисон и скачени с Машината, с достойни лица, с дискретна умна усмивка, с орден на бутониерата; в случай че техните първообрази липсват или са неразположени, те ще бъдат настанени по ложите в пози на дълбоко презрение. Ако, не дай Боже, зрителите се разбунтуват и поискат на спокойствие да изслушат пиесата, автоматите ще се разкрещят: "Пожар!", нещо което ще внесе суматоха, тоест опасност от истинско задушаване. "Пиесата" не би издържала това.

Колкото до Критиката, няма какво да й берем грижа. Когато едно драматическо произведение бъде написано от хора, достойни за препоръка, от хора, важни и забележителни, сериозни и влиятелни, тогава Критиката - с изключение на някои пълни особняци, чиито гласове, изгубени в общата глъчка, само ще я увеличат - ще бъде изцяло запленена; тогава тя ще се втурне да се надпреварва с Апаратурата на Ботом.

Впрочем предварително съчинените критически Статии също са вид преклонение пред Техниката: тяхното съставителство е опростено и се свежда до подбор на вехти шаблони, лъснати и издокарани така, че да изглеждат като нови; по желание те се пускат в действие от чиновниците на Ботом по подобие на Мелницата за молитви13 на китайците, нашите предтечи във всяко отношение в областта на Прогреса.

Машината на Ботом свежда до минимум труда на Критиката, като й спестява не само изпотяването, елементарните граматически грешки, безсмислиците, но и немалкото излишни приказки! - Фейлетонистите, любители на сладкото безделие, ще могат, когато се видят с него, да се договорят с Барона за всички подробности. Това, естествено, ще бъде пазено в тайна, в случай че авторът страда от детинско честолюбие. Цената се знае отпреди и фигурира в горния ъгъл над статиите; толкова и толкова на дума с повече от три букви. Когато статията донесе слава на този, който я е написал, славата се заплаща отделно.

Нанизаните като гердани редове, привидно смислените разсъждения, всичко това прави, че статиите, съставени от Машината, имат спрямо тези, написани на ръка, същото безспорно предимство като тегелите на шевната машина спрямо тези на едновремешната игла.

И сравнение не може да става! Какво са днес възможностите на човека в сравнение с техниката?

Благотворното въздействие на ботомовските статии ще бъде най-вече оценено, когато си отиде някой велик поет!

Ефектът ще бъде поразяващ!... Подбор от най-противни, блудкави и жалки хвалебствия, излизащи от мястото, откъдето по рождение се оттичат нечистотиите, тези Статии изцяло ще покорят Публиката. Те са вече готови за употреба! И създават пълна илюзия.

На човек му се струва, че чете човешки статии, написани за все още живи големи автори - а всъщност каква съвършена отрова! каква измет!

Тяхното появяване ще бъде с положителност едно от големите постижения на века. Баронът представи някои готови разработки на мнозина наши видни критици: те така завъздишаха от възхищение, че чак изпускаха перодръжките. Всяка запетайка навява усещане за вътрешно спокойствие, като спокойствието, което се носи примерно от прелестната фраза на маркиз Д***, директорът на "Кралския вестник"; същият казвал на Луи XIV, като си веел небрежно с дантелена носна кърпа: "Ваше превъзходителство, ще е хубаво, нали, да пратим малко бульон на великия Корней, който издъхва?..."

Командният пулт на Машината е монтиран под трапа, наричан в театъра Дупката на суфльора. Там седи уредник, който трябва да е почтен, проверен човек, с външност, достойна за някой пазач, да речем. Той има задачата да управлява електрическите уреди - прекъсвателите и регулаторите, да пуска в действие тръбите с азотен двуокис, с амонячни и други подобни изпарения, да следи изправността на автоматите. Манометърът сочи толкова налягане, толкова килограмометри безсмъртие. Броячът преброява и драматическият Автор си плаща сметката, поднесена му от някоя млада красавица, издокарана в парадните одежди на Знаменитостта и заобиколена от тайфа клюкари. Същата с усмивка връчва на Автора, от името на Идните поколения и при светлината на маслинен бенгалски огън, маслиненият цвят е цветът на Надеждата, та както казахме, връчва му като дарение бюст, който прилича на него, лъскав, накичен с ореол и лаври, и всичко това, изработено от пресован бетон (по патент на Коане14). Дарението е подготвено предварително! Преди представлението!!!

Ако авторът желае славата му да бъде не само сегашна и бъдеща, но също така минала, Баронът е предвидил и това: Машината му действа и с обратна дата. Което значи, че всяка вечер тръбите с развеселяващ газ умело монтирани по по-хубавите гробища насила веселят нашите покойни баби и дядовци.

Колкото до практическата страна на изобретението, подробните ценоразписи вече са налице. Цената за преобразованието на Големия театър в Ню Йорк в сериозен салон не надхвърля петнайсет хиляди долара; на този в Хага шестнайсет хиляди корони; в Москва и в Санкт-Петербург разходите възлизат горе-долу на четиридесет хиляди рубли. Цените за театрите в Париж още не се знаят, защото Ботом държи да дойде на место.

В крайна сметка, можем да заявим, че загадката на съвременната драматическа Слава - говорим за слава според критериите на обикновените хора - бе решена. Отсега нататък тя е ПОНЯТНА за тях. Този Сфинкс намери своя Едип15.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Sic itur ad astra... (лат.) - Така отиват към звездите... (цитат на Вергилий от IX песен на "Енеида") (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

2. Огюстен Йожен Скриб (1791-1861) - прочут на времето френски драматург и либретист, автор на около петстотин комедии, водевили, драми, либрета за опера и балети, както и на романи. Член на Френската академия (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

3. В гръцката митология морското божество Протей, син на Посейдон, има способността да приема всякакви образи (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

4. Също там великанът Бриарий има петдесет глави и сто ръце (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

5. Клакьорите били наричани също така римляни (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

6. Адолф Десбарол (1804-1886) - художник и хиромант; трудовете му по хиромантия и досега се ползват с голям авторитет, като съчинението му "Разгаданите тайни на линиите на ръката" (1859) е преиздавано 13 пъти (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

7. Мадам дьо Севине (1626-1696) - френска авторка, прочута със стотиците писма, пращани на любимата й дъщеря, писма, отличаващи се с висока литературна стойност и считани за ценна хроника на кралския двор и парижките салони (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

8. Пиер дьо Терай (1476-1524) - френски благородник, считан за първообраз на храбрия рицар и за олицетворение на идеалите на френското рицарство от Късното средновековие (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

9. Жан Шаплен (1595-1674) - френски поет и литературен критик (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

10. Граф Гастон дьо Фоа, владетел на Бюш, загинал през 1512 г. по време на битката при Равена против испанските и папските войски (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

11. Операта на Рихард Вагнер "Танхаузер", представена в Париж през 1861 г., била безмилостно освиркана и свалена след три представления поради решението на композитора да въведе Големия балет в първия акт, което среща силна съпротива от страна на реакционно настроената публика (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

12. Андреиди - задвижвани с ток автомати - последна дума на техниката - които изглеждат напълно като хора (бел.авт., В.Л.-А.). [обратно]

13. Тази мелница е съставена от малко търкало, което се завърта от богомолеца и от което изхвърчат безброй ситно напечатани хартийки с дълги молитви на тях. Така че един-единствен човек е в състояние да отправи, в течение на една минута, повече молитви, отколкото цял манастир в течение на една година, важно е намерението (бел.авт., В.Л.-А.). [обратно]

14. Франсоа Коане (1814-1888) - френски изобретател и индустриалец, автор на редица патенти, в това число и на пресования бетон (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

15. Наскоро се говореше за въвеждане на удивителната Машина в Парламента и Сената, но засега това са само слухове. Не се знае окончателно. "Уа-уаа"-то ще бъде заместено от "Много добре!", "Да! Да!", "Да се изкаже!", "Вие ни излъгахте!"..., "Не, не!", "Искам думата...", "Продължете!" и т.н. - С други думи от основното (бел.авт., В.Л.-А.). [обратно]

 

 

© Вилие дьо Лил-Адам
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.01.2013, № 1 (158)