ВИЛИЕ ДЬО ЛИЛ АДАМ
=============================

Филип-Огюст-Матиас, граф Вилие дьо Лил Адам (1838-1889) е потомък на стар аристократичен френски род, от който са излезли прочути личности сред които един от водачите на Малтийския орден - Жан Вилие дьо Лил Адам. Счита се за основен представител на френския символизъм наред със Стефан Маларме, най-близкия му приятел. Разорен от Революцията, баща му отива в затвора за дългове. Майката прави всичко възможно, за да спаси остатъка от личното си състояние. Първите години от живота му минават в Бретан. Там взима уроци по пиано и пише първите си стихотворения. После семейството се пренася в Париж, където Вилие бързо влиза в литературните кръгове и се сприятелява с Бодлер, Льоконт дьо Лил и братята Гонкур. Смесицата от възвишен идеализъм и мрачна ирония, възприета от Бодлер, си остават негов основен отличителен белег. В бохемските среди считат Вилие за гений. Според Маларме никой така главозамайващо не слива "двата начина на писане, които вътрешно съответстват на мечтата и смеха". При Вилие хапливият хумор е навсякъде, той си служи с него като с основоположно начало и когато се прави, че ласкае, той всъщност още по-яростно напада, като най-често взима на прицел буржоазно-търгашеското мислене, позитивистичния разум и наивната вяра в прогреса. Писателят тъгува за далечното аристократично минало, когато са били на почит други ценности и идеали. Това е артист, безгранично влюбен в изкуството, презиращ критиката и нехаещ за мнението на простолюдието. Неспокойният му поетичен почерк обикновено излиза от причудливи предпоставки, чужди на действителността, и бързо покорява с изяществото и мечтателността си. Безспорно даровит, поради своенравието си приживе не се радва на литературна слава и прекарва живота си в терзания и нищета. Най-известните му книги са "Жестоки приказки" (1883) и "Бъдещата Ева" (1886), роман, чийто герой е самият Томас Едисън. В него той създава изкуствена жена, призвана да откупи греховете на Ева. Авторът употребява тук за първи път думата андреид, за да назове с нея робот, изработен по подобие на човека. Не по-малко известни са романите му "Свръхлюбов" (1886), "Трибюла Бономе" (1887), по името на главния герой, зловещия доктор, привърженик на прогреса и "убиец на лебеди", "Тайната на ешафода" (1888), "Странни истории" (1888), "Нови жестоки приказки" (1888), както и пиесите "Бягство" (1887) и "Аксел", считана за библията на символистичния театър.