Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОТКРИВАТЕЛЯТ

Петер Биксел

web

Да си откривател, е професия, която човек не може да изучи; затова тя е рядко срещана; днес тя въобще не съществува. Днес нещата не се откриват вече от откриватели, а от инженери и техници, от механици, от мебелисти също, от архитекти и зидари; но повечето от тях не откриват нищо.

Навремето обаче имало и откриватели. Един от тях бил Едисон. Той открил електрическата крушка и грамофона, който се наричал първоначално фонограф, открил микрофона и построил първата в света електрическа централа, изработил апарат за заснемане на филми и друг за прожектиране на филми.

Починал през 1931 година.

Без него нямаше да имаме електрически крушки.

Ето колко са важни откривателите.

Последният от тях починал през 1931 година.

Впрочем през 1890 година се родил и един друг откривател, който е още жив. Никой не го познава, защото той живее сега във време, в което вече няма откриватели.

От 1931 година той е единственият.

Той не знае това, тъй като още тогава не живеел в града и не се срещал с хора; защото откривателят се нуждае от спокойствие.

Той живеел далеч извън града, не напускал никога дома си и рядко имал гости.

Изчислявал и чертаел по цял ден. Стоял с часове там, бърчел чело, прокарвал ръка по лицето си и все размишлявал.

След това грабвал изчисленията си, скъсвал ги и ги захвърлял и започвал съвсем отначало, като вечер бивал навъсен и в лошо настроение, тъй като все не стигал до целта си.

Не намерил никого, който да разбере чертежите му и не виждал никакъв смисъл да говори с хората. Повече от четиридесет години се занимавал той с работата си, а когато понякога някой му отивал на гости, той скривал чертежите, защото се страхувал от плагиатство, а и се боял да не му се присмеят.

Лягал си рано, ставал рано и работел по цял ден. Не получавал никакви писма, не четял никакви вестници и не знаел, че съществува радио.

След всички тези години настъпила вечерта, в която той не бил в лошо настроение, тъй като бил направил своето откритие. От този момент той въобще не си лягал вече. Ден и нощ работел над чертежите си и ги проверявал, а те били точни.

Тогава той ги завил на руло и след толкова години отишъл за първи път в града, който бил напълно променен.

Там, където по-рано имало коне, сега имало автомобили, в магазина имало ескалатор, локомотивите не били вече парни. Трамваите водели под земята и се наричали метро, а от малки кутийки, които се носели в ръка, се чувала музика.

Откривателят въздишал. Но тъй като бил откривател, разбрал много бързо всичко.

Видял един хладилник и казал: “А-ха”.

Видял един телефон и казал: “А-ха”.

А като видял светофари, разбрал, че при червен сигнал трябва да се чака, а при зелен да се пресича улицата.

И чакал на червен сигнал, и пресичал на зелен.

Разбрал той всичко, но въздишал и почти забравил за своето собствено откритие.

Когато му дошло отново на ум за него, той се приближил до един човек, който също чакал на червен светофар и казал: “Извинете, господине, аз направих едно откритие”. Господинът бил любезен и попитал: “И сега какво искате?”

Откривателят не знаел какво иска.

“Това е важно откритие”, казал откривателят, но тогава светофарът светнал зелено и трябвало да се тръгва.

Когато човек не е бил дълго в града, той не може да се ориентира, а когато е откривател, не знае къде да отиде с откритието си.

Какво ли би трябвало да кажат хората, когато откривателят казва: “Направих откритие”.

Повечето не казвали нищо, някои му се присмивали, а други отминавали, като че ли нищо не били чули.

Тъй като откривателят дълго време не бил говорил с никого, той не знаел вече как да подхване разговор. Не знаел, че първо се казва: “Извинете, можете ли да ми кажете колко е часът?” или “Лошо време днес”.

Той въобще не помислял, че е недопустимо да се каже ей-тъй: “Аз направих откритие”, а когато на улицата някой му казвал: “Днес денят е слънчев”, откривателят не отвръщал: “Да, чудесен ден”, а “Аз направих откритие”.

Той не можел да мисли за друго, освен за това, че неговото откритие е голямо, много важно и единствено по рода си. Ако не би бил съвсем сигурен във верността на чертежите си, той самият нямало да може да вярва в тях. Той открил апарат, с който можело да се видят неща, които се случват в далечни места.

Скочил той в трамвая, разгърнал чертежите си на пода в краката на хората и извикал: “Гледайте тук, аз открих апарат, с който могат да се видят неща, които се случват в далечни места”.

“Този е открил телевизионния апарат”, извикал някой и всички се разсмели.

“Защо се смеете?”, попитал човекът, но никой не му отговорил.

Той слязъл от трамвая, минал по улиците, чакал на червен светофар и тръгвал на зелен, влязъл в един ресторант, поръчал си кафе, а когато съседът му по маса казал: “Хубаво време днес”, откривателят отвърнал: “Помогнете ми, аз открих телевизионния апарат, но никой не ми вярва - всички ми се смеят”.

Съседът по маса не казал нищо. Той дълго гледал откривателя, който пак попитал: “Защо се смеят хората?” “Смеят се”, казал мъжът, “защото телевизионният апарат отдавна съществува и вече не е нужно да се открива” и му посочил един ъгъл в ресторанта, където имало телевизионен апарат, като попитал: “Да го включа ли?” Но откривателят казал: “Не, не искам да видя това”. Станал той и си отишъл.

Не взел чертежите си.

Минал през града, не внимавал вече на зелен и червен светофар, а шофьорите ругаели и се чукали с пръст по челото.

Оттогава откривателят не отишъл повече в града.

Той се върнал вкъщи и започнал да прави открития само за себе си.

Взел куп листи, написал “Автомобил”, изчислявал и чертал със седмици и с месеци и открил автомобила, след това открил ескалатора, открил телефона, открил хладилника. Всичко, което бил видял в града, той го открил отново.

И всеки път, когато правел откритие, скъсвал чертежите, хвърлял ги и казвал: “Това вече съществува”.

Въпреки това, той през целия си живот останал истински откривател, защото е трудно да се открият дори и нещата, които съществуват вече, а само откривателите могат да направят това.

 

 

© Петер Биксел
© Румена Шиндлер-Коларова, превод от немски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.08.2012, № 8 (153)

Преводът е по: Петер Биксел. Детски приказки. Девето издание. 1973.