 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЪН
Нощ. Звездите танцуват по тревата.
Оттеглят се пътеките в гори и пещери.
Горнякът спира своя шепот.
Накацват по елите сиви бухали.
В мрака без свидетели
се успокояват
и птици, и земя, и кръв, и страсти,
които вечно те влекат.
В полъха - една душа
без настояще
и без минало.
Със сподавени звуци,
между дърветата
се издигат пламтящи векове.
Насън
кръвта ми като вълна
се оттича от мене
обратно в предците.
© Лучиан Блага
© Огнян Стамболиев, превод от румънски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.06.2011, № 6 (139)