НЕ СЪМ ЧОВЕК НА ДЕЛОТО

web

Безброй сте вие, хората на делото,
по пътищата ви откривам, в града, на село.
Единствен аз не правя нищичко полезно -
готов съм и в морето да ме хвърлят.

Отдавна чакам да ме срещне този, който
прощава всичко всекиму.
Ти не отвръщай поглед
и не осъждай моето бездействие.
Сред хората на делото живея,
но с двете си ръце
прикривам тайнствения плод,
узрял на друго място.
Не ме проклинай! О, не ме проклинай!

Приятел съм на глъбините,
другар съм на покоя,
на делото съм чужд.
Ще взема кост от гроба на предците,
за да направя свирка
и като песен до смъртта да стигна.

Ще ме посрещне брат ми въпросително,
сестра ми изумена ще ме гледа.
Единствена змията, свита на кълбо в нозете,
ще разбере душата ми
с очите си,
обърнати към мъдростта отвъдна.

© Лучиан Блага
© Огнян Стамболиев, превод от румънски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.06.2011, № 6 (139)