Лайош В. Мохаи е роден през 1956 г. в гр. Надьканижа, Югозападна Унгария. Поет, романист, есеист, литературен историк. В центъра на професионалните му интереси стоят проблемите на унгарската литература от първата половина на 20. век, предимно Дежьо Костолани и Дюла Круди, чиито нов литературен мироглед и поетика имат значително влияние върху обновяването на унгарската проза и поезия през 70-те години на миналия век. Занимават го трайно преживяванията на хората от т.нар. периферия в личностен и обществен план. Автор е на поетичните сборници "Разхлабен камък" (2007), "Къде ще да е пътят?" (2011) и "Благоговение в края на септември" (2013); на книгите в проза "Меланхолия на възпоминанието" (2010) и "Брат ми занесе вкъщи смъртта (Елегични визии към Книгата на мъртвите)" (2014), както и на книгите с критически и есеистични текстове "Подвластни и безучастни (Eсе за героите в романите на Д. Костолани)" (1991), "Занимания за прилежност" (1991), "Критически лабиринт" (1996), "Книжни шамандури" (1996), "Спрежението на 250 глагола" (съавтор: Борбала Сендрьо) (1997), "Сладки изкушения" (2000), "Поучителни приказки от Данило Киш" (2001), "Център и периферия" (2008), "Тоновете на един цвят" (2009), "Романите за Шарсег и тяхната обстановка" (2010), "Колоритът на миналото" (2011), "Дълбокомисленият митос на провинцията" (2016), "Скъпата ваза" (2016) и "Cпирки. Дълъг разговор с Ласло Клечени" (2017).

КРИТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД

В превод от унгарски език - Нели Димова

Рецензии
  Български небосклон. Поезията на Марин Георгиев в превод на унгарски

© Електронно издателство
LiterNet, 2017