ИЗВЪН ЗАПАДНАТА ВРАТА

web

Под дърветата на розите
в часа на равноденствието
надолу, където цветовете на снежинките
бликат от своите корени,
там, мое диворасляче,
женшенът и анемонията
издигат меките си лъчи
през дъба
и бучиниша

Зазорява се,
о, мои бадемови очи,
и аз ти пея
нашата водна песен:

Звездите оставиха
аромат,
който продължава да стои
и ние продължаваме да стоим, моя любов,
извън западните врати,
въпреки че небето
бавно става синьо
със своята първа завръщаща се светлина

Зелената муха се катери
до нас по лавъра,
възбуденият кремък на сърцето ми
пламти
като прахан
върху гърдите ти, две разцъфтели дюли,
върху устните ми,
два пъдпъдъка
трепкащи
в гъсталака

Цял ден
скритото ни тяло
гори като неразкопан
опал
върху огън,
факел от целувки,
недокоснат
от гневната горещина на слънцето.
И когато вечерта
отваря
прохладната си уста

и ветровете
се завихрят
в гората,
в любовниците
и се прегръщат,
ние завръзваме крайниците си
и корените си,
езиците си
и кръвта си
и
безкрайно и навсякъде,
една петолистна звезда,
цяла нощ
ги изгаряме -
най-сияйната си плът.

© Кери Шон Кийс
© Антоанета Николова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.08.2012, № 8 (153)