 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПО ВЯТЪРА
Солта за животните,
поставена отстрани на пътя
бележи последния пост на изобилието.
По посока на вятъра, в снега
очите на мъжки тюлен
в белотата.
Това, което ги подпира,
посадено на междата,
е само остатък от него.
А това, което се върти
отгоре
в диви кръгове
и предсказва
изгарящата вътре кръв,
снежинка по снежинка,
разпадането на мускулите,
бавното разпаряне на корема,
пурпурния плод,
не е нищо повече от сянка
сред сенките
във върхушка от безкрили птици.
© Кери Шон Кийс
© Антоанета Николова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.08.2012, № 8 (153)