ТРИ ПОЕМИ

web

I. Техника на любовта

От този навик със ужасна слава - надалече,
не давай да разцъфват в паметта ти стари страсти,
недей да се стремиш към старите любими, сегашни твои врагове!

Раздавал си богатство - стига! Съсипваща благотворителност.
Правилно е и е по-добре оттук-нататък на човечност да разчитат.
Умът ти нека не заспива, защото слепите огледала са пълни със кошмари стари!

И мнимата загриженост ти дава уж това, което си поискал.
О, не, приятелю. Такава щедрост всъщност те ограбва!
Пресищането дави, може да изгаря и дори ще те принуди да умреш.

Напразни упования ти обещават, блестящо чисти, но в посока - никъде.
Те ще закусят с овъгления ти скелет, заместници - приличащи на тебе ще намерят.
Ще се развличат с удоволствия изящни, и с ненаситни общи тъмни чувства.

А ти какво - ще трябва да забравиш и тях, и спомените сладко-страстни.
Заблудата е малка като малкия ми пръст. Това го мисля днес и утре. И завинаги!
Ако и те го проумеят, случаен случай ще ги спъне във случайно щастие.

II. Техника на властта

Устните ни имат тайнствена отрова! Видимо усърдна е нашата чувствителност...
Пак едно и също. Мястото познато е - ние сме служители на светило бляскаво!
Нашата теория - само прах и пепел сред въртоп от страсти.

Работата важна е, ще я свършим, знаем го. След това какво е - кой да го узнае.
Плът до плът. Най-сетне сме обект на силата.
Любовта е станала светла скъпоценност. Как се управлява светлината бляскава?

Тих момент на щастие, тихо преоткриване. Нашата невинност вече е пропукана,
ала май сме зрящи - зрящи даже в тъмното.
Дадохме ли, взехме ли - или завоювахме всичко със усърдие?

Радост. Всяко нещо се нарича - радост, ала май с целувките доста твърдо удряш.
На парченца счупени е животът светъл. Ето приземихме се,
даже и пораснахме - станахме човеци.

Плашим се от бъдното - тъмно е и гладно е. Все по-гладни ставаме.
Световете чакат ни, да ги завоюваме. Сбирай всички фракции
и желязо нека да звъни във костите! Чакаме възхита - всъщност сме убийци!

III. Техника на смеха

Ти им подари всичките си танци, ала тръгна с мен към моята къща.
После се къпахме и се затрупвахме с красиви лъжи.
Предложи ми морски поляни. Аз обещах: ще съм тигър, но от честните.

И разкъсани на парчета, пак сме един до друг.
Чудо! Вдъхновяващо чудо на телесната голота.
Ще ни сочат с пръст, че нямаме чувство за оцеляване.

Не е достатъчна нито твоята, нито моята нежна учтивост,
за да влезем в сериалите на новините - претоварени с катастрофи,
с абсурдни разрушени градове, разбити помисли и безсърдечност.

И ние се разрушаваме и се въздигаме отново.
Пием от виното и то ни носи шеметни, щедри миражи -
танц с природозащитници и нежнички скитници. Без омраза или Любов.

Някакви сенки взеха моите притежания - превърнаха ги в духове живи.
Но запомни, запомни - ние сме истински. Това не е сън.
И след смъртта ще се прегръщаме. Ще бъдем, а всъщност ще сме в небитието.

© Яша Кеслер
© Драга Дюлгерова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.11.2014, № 11 (180)