Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОДИСЕЙ

web

Без полза е такъв бездеен крал.
Край огън тих, зад каменни стени
като повехналата си жена
с аршин неравен съдя племе аз,
що трупа, спи, яде. За тях съм чужд.
Не спирам да пътувам и живот
ще пия до последно, че докрай
се радвам и докрая страдам с тез,
които ме обичат, или сам;
на бряг, или в море, което с дъжд
Хиадите гневят. Прославен съм.
Понеже вечно скитах със сърце
незнаещо насита, аз познах
климат, нрави, градове, управа
и себе си, щом ме признаха те.
С другари пих възторг от битката
в кънтящите поля на Троя чак.
От всичко срещано съм част, макар
че опитът е арка, зад която
неизброденият свят просветва.
Изчезват границите, щом вървя.
Да спреш е глупаво, да сложиш край
и да ръждясваш, вместо да блестиш.
Дишам и съм жив. Дори да струпам
куп живот върху живот, не стига.
След мен остава малко, но спасен
от вечна тишина е всеки час,
донесъл нещо ново. Срамно е,
че три лета опазвам себе си.
Дух, посивял от страст към знание,
следя като звезда потъваща
отвъд пределите на мисълта.

Туй е синът ми, моят Телемах.
Скиптъра му давам и Итака.
От мен обичан и определен
да свърши търпеливо делото.
Народът прост и груб да подчини
на доброто за всеобща полза.
Чист е и дълга си изпълнява
на ласкателствата неподвластен.
Принася жертва, за да почете
боговете ми, ако ме няма.
Върши свойта работа, аз - мойта.

Там е кеят. Вей корабът платна.
Тъмното море широко там е.
Моряците ми, дето като мен
чувстват, мислят, трудят се, посрещат
бурята и слънцето със радост,
и със сърца свободни. Стари сме,
но старостта си има своя чест.
Смъртта е свършек, ала и друго,
по-достойно от битка с богове,
може да се стори за пред края.
Потрепват над скалите светлинки.
Угасва ден, луна се вдига. Вред
глухи стонове. Другари, хайде!
Да търсим не е късно свят по-нов.
В строг ред да се оттласнем от брега,
да разсечем браздата и отвъд
залеза, преди смъртта, да стигна
реката с къпещите се звезди.
Може бездната да ни погълне,
или на острова блажен да спрем,
великия Ахил да видим пак.
Много дадохме, остана много.
Макар и да не сме онази сила,
що местеше небето и земята,
ние сме си ние! И да отслабнат,
смелите сърца са с твърда воля.
Бори се и търси, открий, не се предавай!

 

 

© Алфред Тенисън
© Теменуга Маринова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.07.2017, № 7 (212)