* * *

web

На разсъмване не я буди,
На разсъмване тъй сладко спи;
Утро диша в нейните гърди,
Върху бузите й то пламти.

И възглавницата е гореща,
И горещ е този сън омайващ,
И като реки черни се пресрещат
Косите върху уморени плещи.

А снощи дълго, дълго тя стоя
пред прозореца към двора.
И с облаците вървя след онази игра
На гмуркащата се във тях луна.

И колкото по-ярка ставаше играта,
И колкото по-силно славеят свирукаше,
По-бледнееше и бледнееше тя,
По-болнезнено сърцето й тупаше.

Затова така върху младите гърди,
Върху бледите бузи зарята гори.
Не я буди, не, не я буди...
На разсъмване тъй сладко спи!

© Афанасий Фет
© Боян Обретенов, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.09.2015, № 9 (190)