Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
О, дълго в тишината на нощта потайна
коварния ти шепот, усмивката и погледа случаен,
кичурът послушен на гъстата коса
от мислите си аз ще гоня и пак ще призовавам;
ще дишам тежко, сам, за никого незрим,
от вълни на умора и на срам раним,
ще диря думичка поне на обещание
във всяко твое словоизлияние;
ще шепна и преправям като луд
всичко изречено от мен и теб във смут,
и в опиянение, напълно немислимо,
нощта ще будя със заветното ти име.
© Афанасий Фет
© Боян Обретенов, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.09.2015, № 9 (190)
|