ЕЛЕМЕНТИ НА СЛЯПАТА ВЯРА

Петър Доков

web

Някои мърморят - текстът ми “Пази, Боже, сляпо да прогледа” бил неясен! И тъй да е, мигар е лесно да пишеш за върл вчера атеист, който днес е яхнал Божия промисъл и пренарежда картата на света!

Ще опитам да подредя малко нещата, ще курдисам строфите на ездача с червено наметало сред достойни за него писания.

Елемент първи. Принципи на Климент от Александрия, ІV век, прастарговор.

Верните неща не са истински, ако не са в съгласие с вярата.

Не всички истини се казват на всички хора.

Климент прилага тези принципи, докато редактира светите писания; те са и в арсенала на болшевики, атеисти и покръстени грешници.

Елемент втори. Оруел, “1984”, класически новговор.

Уинстън набира на екрана „Таймс“ от 3 декември 1983 г. Там Големия брат възхвалява фирма, която снабдява плаващите крепости с цигари и други блага. Изтъква заслугите на другаря Уидърз, виден член на Партядро. Тия дни фирмата е разтурена без обяснения. Хора, които си навлекат гнева на партията, изчезват. Уидърз вече не съществува. Той никога не е съществувал.

След корекциите броят се преиздава, оригиналът се унищожава и в архива се завежда уточненият брой. Този процес се прилага и при книги и фотографии - при всяка литература и всеки документ с политическо и идеологическо значение. Историята се изтрива и пише наново всеки път, когато се провалят пророчествата на Големия брат.

Вграденият тук елемент е компресиран вариант на част от четвърта глава на “1984”. Оруел издава книгата си през 1949 г, благодарение на бдителни главни редактори тя е издадена в България през 1989 г. По-равните другари обаче са имали достъп до нейните рецепти и преди, това става видно от следващата докладна записка на нашия герой.

Елемент трети. Панко Анчев, 1983, бдителен новговор. Същата година, през която Големия брат изпарява Уидърз и го въдворява при “никога несъществувалите”.

Другарю Директор,

В качеството си на длъжностно лице по опазване на държавната тайна прегледах снимките от алманах “Фар-83”. Под № 40 е включена снимка от освещаването на подвижния аспарухов мост, състояло се през 1939 година... На нея са показани тогавашните градски първенци, начело с митрополита. Като знаем какво е за българската история 1939 година и кои са били на власт тогава и каква роля са изиграли в нашия обществено-политически живот, считам, че такава снимкова публикация би била най-малкото неуместна.

Очевидно е, че в случая не е проявен докрай необходимият идеен критерий при художественото редактиране на алманаха. А не мисля, че прилагането на този критерий не е задължение и художествените редактори. (Така е в оригинала - б.а., П.Д.)

Моля Вашата намеса за сваляне на снимка № 40. Вярвам, че докладната ми ще се изтълкува като необходим опит да се предотвратят нежелани грешки от идейно-политически характер.

През ония светли времена Панко Анчев прокужда от алманаха и от паметта на варненци спомените за дядо Йосиф, прави го неличност. Така изискват железните принципи на войнствения атеизъм. Днес нашият герой търси закрила от църквата и май я получава; иначе кой ще му позволи да служи като пиар на Божия промисъл!

Туй право не се дава току-тъй всекиму, то е награда за предана служба. Тия дни бедната наша община варненска сколаса да прати до Москва поклонническа културна депутация. Господаря Всеславянски се нуждае от цензори, ибрици и лирици.

Четвърти елемент. Иван Гранитски, 2010, болшевишки новговор.

Истинската критика е не само разум на страстта, но и страст на разума. Най-доброто доказателство в това отношение е литературнокритическата и философската енергия, която Панко Анчев разгръща през годините.

Туй откровение ще оставим без коментар, страстите на хладния разум заслужават нарочно проучване.

Текстът “Пази, Боже, сляпо да прогледа” бе отхвърлен от главния редактор на “КИЛ”, но бе приютен в извънкрепостното пространство от “LiterNet”. Той предизвика особени и очаквани мнения, в частни разговори, разбира се, 20 години не стигат за затихване на страха.

Дама с отговорно минало изрази разочарование, че съм се възползвал от докладната записка на Панко Анчев. Мой приятел намира, че неприкритите ми чувства ерозират обективната стойност на статията. Материалът обаче импонира “мисловно и емоционално” на друг приятел.

Познайте на кого ще се доверя. Що за факти съм представил, след като те не смогват да предизвикат емоции! Та нали пиша за Панко Анчев, а преди секунди се насладихме на дитирамбите на Гранитски за неговата критическа личност! Да ги повторя още един път? Спокойно, няма, нельзя, все ще има друг случай.

Дочух и жаловити гласове - нали всеки има право да се промени, да повярва в Доброто! Тъй е, в туй спор няма. Но когато някой е командвал в един ненавистен свят и премине към висините на новото време, той трябва да осъди ясно и гласно службата си на Злото. Туй не е сторено нито от Панко, нито от неговата партия; те се големеят със стогодишното наследство и поемат вината си с чорбаджийски мезета.

Други ми напомнят: на умряло куче нож не се вади! Не съм съгласен, Панко още се радва на значително влияние. През годините преди и след 1989 той е инсталирал на ключови места авери, те му остават верни заради получените благини. Престъпно е да забравяме и нашата опора, като нея няма втора тъй могъща на света! Чрез православието и естественото за част от народа ни русофилство той устоява позициите на великоруския шовинизъм.

Не смейте да се смейте, работата не е за смях! За пазарлъците в Ялта разбрахме с 50 години закъснение, за Малта още нищо не знаем, а днес Панко лично е яхнал Божия промисъл...

© Петър Доков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.09.2010, № 9 (130)