 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
VI.
Замаяни, горделивите слънчогледи
веят гриви нашир, на възбог.
Жълтият цвят, като тиха надежда,
е владеел единствен Ван Гог -
от нежните нюанси със мляко,
до тежкото брокатно оранжево;
през отсенки червени понякога,
до златното залезно зарево...
Дорде животът грижовно ни сритва,
някой ражда се в ръцете с палитра.
© Константин Икономов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.02.2011, № 2 (135)