 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
I.
Обвинявам яростно другите,
но сам съм виновен за всичко.
В арсеник накисвал съм думите
и съм намазвал върха на стреличките,
насочени почти към зенита,
напосоки, ей тъй, на възбог.
Уцелвал съм на враговете главите
без да съм, изобщо, жесток.
Но винаги съм усещал отрано
рикошетите им под лявото рамо.
© Константин Икономов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.02.2011, № 2 (135)