НАБЛЮДАТЕЛ

web

Всяка сутрин,
преди слънцето,
бавно,
кротко,
внимателно,
разтварям
пъпките на цветята
и търся послания
на далечни планети
от други галактики.
Там вероятно
не познават буквите
и ми изпращат информация,
закодирана
в идеограми,
образи,
знаци,
семантики.

Разгадавам ги,
ползвайки факта,
че баба ми
е гледала на кафе
и покрай нея съм свикнал
да различавам
кои петна са
ушите на зайците,
кое е дългият път
и кога
това, дето прилича
на снежна лавина,
не се изтича надолу,
а лети направо
към слънцето.

След дългото взиране,
кое разбрал,
кое неразбрал,
се уморявам дотолкова,
че забравям половината
от разчетеното.

Другата половина
записвам,
но по обратния път,
някъде,
изгубвам
и листчето,
и молива.

Добирам се до бърлогата
обездвижен,
обезмислен,
обезвсякакъв
и заспивайки, усещам,
че в най-плиткото
на главата ми
мъждука малка,
натрапчива мисъл:

На другата сутрин
да стана
преди слънцето и
бавно,
кротко,
внимателно
да разтворя
пъпките на цветята
и да потърся посланията
на далечни планети
от други галактики.

© Константин Икономов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.03.2011, № 3 (136)