КЪЛБОТО

web

Във всеки един
ръчно-тъкан килим,
персийски, чипровски,
от Арас, от Канкун;
във всяко чердже
от Западна Африка,
от южен Годеч,
Аляска и Патагония;
в гениалната бърканица
от багри и шарки,
релефи и фигури,
направени вещо
по вечни проекти
от Върховната дизайнерска
къща там някъде,
има по една
нишчица тънка,
винаги оцветена
в различна окраска,
дебела по няколко
нано-микрона,
втъкана на място,
забравено от тъкача,
случайно, завинаги.
Дължината е неизвестна,
неясен е и произхода й,
органичен или минерален,
с тайнствен строеж,
физикално-кристален,
с проводимост невиждана...

Това всъщност е старата
класическа нишка,
описана вещо
от древните гърци
като кълбото
на принцесата Ариадна -
най-силният символ
на фаталното свързване
с дълбоките корени
на късия ни живот
и по-важното - това е
най-важният смисъл
на заложения в нас
предкреативен копнеж,
че някога, в бъдеще,
когато и да било,
творецът всевечен,
всъщност всеки човек,
след като е размотал
всичко от себе си,
себе си целият,
би могъл, намотавайки
обратно кълбото,
да стигне някога
до точката, откъдето
започва началото
на безкрайния свят.
А там става какво?
Е, за това отговаря
строгият и подробен
протокол на небето,
който сам се създава
и сам се следи
дали сам си се спазва
през вековете,
ама най-строго
и твърде сериозно
сам се следи.
А нас?

Освен това научаваме,
че във всяка картина,
катедрала, скулптура,
градина, гора;
в родната къща,
създадена с много
любов и умение,
има една точица -
в мазка на четка,
в ъгълче на окото,
в каналче на дървояд,
в нова къртичина,
във връх на игла,
стрела или нож,
в отпечатък от пръст
на небрежен художник...

© Константин Икономов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.03.2011, № 3 (136)