КЪДЕ СА?

web

В полунощ, на Еньовден,
около четиридесет
и втория паралел,
плюс-минус няколко
градуса и минути,
някъде между земите
на горната Мизия
и източна Тракия,
в разрез с календара
на Шерпи и Маи
прелитат странни
звездни ята
по-гъсти,
по-ярки,
по плътни и
по-жарки
от Леонидите,
от Джеминидите,
от Орионидите
заедно взети.

По тайните сведения
на прецизни уреди и
на по-зрящи свидетели,
това са множества
от странни същества,
които се движат
със скорост светлинна,
с много дъги
балистични скокове
допирайки едвам-
едвам земята
в странния ареал,
описан в началото.

За краткото нано-време,
през което се виждат,
са описани като бели,
двуметрови мъже;
нещо като Масаи,
само че руси и
със сини очи.
Носят нещо като
ликторски снопчета
от 50-метрови
гъвкави пръти,
с които се и придвижват,
използвайки техниката
на овчарския скок.
Следите им се откриват
тук-таме като хромели
сред твърдите камъни,
а в по-далечни земи
стъпват по листата
на едни красиви
водни растения,
приличащи на тепсии.

Мисията им, на вид,
е фантастично нелепа -
търсят останали
някъде по селата
древни конструкции
на име "въртяжки" -
странни кобилици
качени отгоре
на вертикални опори
и от двата им края
има по двама -
момичета и момчета
и когато едните
тичат, навеждайки
единия край,
то другата двойка
лети нависоко,
до белите облаци.
Това са девойките,
които често са
с часове във ефира
и веднъж на година
си остават в небето,
изглежда, завинаги.

Масаите всъщност
са емисари специални,
изпратени откъм слънцето
и навярно по-отдалече,
да запазят старите
или да построят
нови площадки
на подходящи места,
като Тракия примерно,
откъдето с "въртяжките"
да изпращат в небето
най-добрите представители
на дегенериращото
човечество.

В галактическите
лаборатории
обикновено изследват,
като как се развива
древната биологична
посявка - човека.
А наблюдението тече
от деня на посявката
и трае вече толкова
много години.

За целта са подготвени
специални агенти
в специални места
по специални програми.
Такива, вероятно,
са били Адам и Ева,
а слухът за грехопадението
е бил за тамошните
таблоиди клюкарски.
Те отдавна са тука
и са може би между нас,
а шансът за разпознаване
е наистина минимален.

Наблюдават ни още
иконите чрез очите си,
винаги много
широко отворени,
гледащи в упор
и неотместващи поглед
от зениците наши,
както и да се крием.
В такива моменти
ни принуждават умело
да си признаваме всичко
вътре във себе си.
И за тях нашите
изповеди срамливи
са напълно достатъчни.

Наблюдават ни още
чрез микро-оптика,
умело монтирана
в капките утринни
от прозрачна роса,
които си висят,
някак неземно
по издължените, нежни
стебла на тревите.
Наблюдават ни още
прикрити агенти
във вид на наивни
добронамерени чичковци.
Те са абсолютно навсякъде -
по кръчми, митинги,
събори, концерти,
погребения и паради,
ама абсолютно навсякъде.
Всичките носят
дълги мустаци,
специално подрязани,
за да бъдат използвани
като най-фини антени.

Дотук, изобщо, сме
в неизгодна позиция.
Но има момент,
който ни носи
някакво задоволство,
когато го проумеем.
Малцина узнават,
че оттам, където
са мощните центрове,
изследващи на земята
гениалния си опит -
да заселят човека,
периодично ни връщат
обработената информация,

подредена,
избистрена,
задълбочена,
истинска,
която се трупа
от толкова много,
почти, светлинно-
дълги години.

Получаваме я ежедневно
във вид на ветрища,
валежи и бури,
урагани, самуми,
земетресения и потопи,
вулкани и глетчери,
заледявания и гейзери.
Даже няколко пъти
сме уцелвани точно
от Тунгузски и Нетунгузски
съдбовни метеорити.

Част от това са:
разместването на облаците
на всяка секунда
и денем, и нощем;
керемидено-червените
оцветявания на снега
по далечните поля
на Сибир и Аляска;
генома на цветния
полифлорен прашец...

Но най-интересната
информация
ни се подава в горите -
между кората и дървесината
на всяко дърво
лежи един слой
от божествена тъкан,
наричана още лико,
който прилича
на металния слой
на печатните платки,
основа на същността
на дигиталните чипове.
Точно там човъркат
гениалните корояди
от вида "типографи"
и оставят безкрайни
послания с правопис,
известен само на тях.
А знаците им са повече
от няколко хиляди
китайски азбуки.
Вярно е, че по-късно
изсъхват дървета
и то много дървета,
но пък иначе какво
всъщност биха
работили лесничеите.
Да не говорим изобщо
за странните и страшните
даже и сакралните,
като техника и модели,
тайнствени кръгове
сред недозрели жита.

А пък онези, на облаци
тайнствено грабнати
моми и невести,
видно е, няма как
в същия вид
да се върнат при нас.
Те си остават там и
в тайна тревога
очакват момента,
когато ще бъдат
същността на началото
на някаква неясна,
но очаквана трескаво,
по-съвършена и нова
по-разумна и честна
бъдеща модификация
на човешкия род,
който все пак
си остава най-важният
и най-отговорен
експеримент
на Главния проектант.

А спомените за тях
биват посявани
всяка пролет
по огромната шир
на кълбото ни земно
и поникват навсякъде
като красиви цветя.
Броят им е безброен,
а безценното богатство
на колорита, на формите,
на изящните линии,
на тичинките и листенцата
е наистина зашеметяващ.
Да не говорим пък относно
тайния космически код
на милионите аромати.

Отчасти тежи
мъката горестна
по отлитналите нагоре
най-жизнени поници
на човешкия род
от Сътворението до днес.
Това донякъде ни
компенсира частично,
за общо взето,
не съвсем удачното
ни вековно присъствие
на планетата и по Космоса.

Вярно е, че всякаквите
видове информации
са поднесени сложно
и често в неясни
експлицитни системи.
Човекът кълве
по малко оттук
и оттам, постоянно,
частично, неуверено,
и щом не може
да стигне дори
до най-простите обобщения,
този факт проумява
и после разочарован
пропилява живота си
хаотично нехайно
и еретично отчаяно.

А там си ни знаят
и си действат нормално,
по техния начин,
с надеждата плаха,
че някой ден
ще се отракаме много,
ама толкова много,
че ще можем така,
без много усилия,
да четем и тълкуваме
всичко полезно
в масивите информация,
толкова изобилна,
че ако я пръснем
по Млечния път,
ще стигнем до тях,
ако през това време
те още не са се явили
тук, за да си оберат
вересиите от земята.

А онези Масаи,
руси и синеоки,
с дългите пръти,
ще прелитат редовно,
съвсем като ярките
метеоритни потоци,
наречени Леониди,
и там, където е нужно,
ще помагат да литнат
най-ценните и красиви,
най-добрите и чисти
представители на небесната
посявка - Човека.

© Константин Икономов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.03.2011, № 3 (136)