В ТРЕТО ЛИЦЕ
Автобиографични бележки

Константин Икономов

web

Константин Икономов е роден в Банско на 5 октомври 1939 г. Случил е както на родно място, така и на род и родители. Дядо му, Свещеноиконом Константин Чучулаин (1861-1941), през първата съзидателна половина от живота си е бил учител, а през втората - свещеник и през цялото това време - комита и комитетски човек, чак до влизането на четите на Пейо Яворов и Христо Чернопеев и военните части на ген. Стилян Ковачев в Банско, което се случва пак на 5 октомври 1912 г. Направил е последният известен препис на Историята на Св. Паисий и е създал 11 синове и дъщери, от които К. Икономов има 47 първи братовчеди.

Баща му Асен Икономов (1906-1996) също е учител, но на девети септември е уволнен от народната власт завинаги от всички училища в Царство България. След двугодишен престой в концлагера Куциан, чак до пенсионирането си, има биографията на един Джек Лондон, което не му е попречило да живее с усмивка и мъдрост, с радостта от етнографските и историческите си изследвания, възпитавайки двете си деца в духа на традицията и Духа.

К. Икономов учи в Техникум по горска промишленост в Банско, а след това завършва Висшия лесотехнически институт в София по специалността “Горска механизация и транспорт” през 1962 г. За зло или за добро, тогава, ако си завършил някакъв техникум, можеш да следваш само по същата специалност. Така той се прощава с мечтата си да учи архитектура и дизайн, но пък здраво се връзва за природата и опазването й, обусловено още от висящия над Банско Пирин, към който е погледнал най-напред и е тръгнал като съзерцател, турист, скиор, алпинист, планински спасител, лесовъд, пазител, художник... та до ден-днешен.

След няколкогодишна работа в София, като конструктор и научен сътрудник в областта на транспортното машиностроене, през 1967 г. се завръща в Банско по едно предложение - създаването на Техникум по електроника и металообработване, тогава много нужен за подготовката на кадри за разрастващата се индустрия в този бранш, главно в Западна България.

Според приятелите му е къде-къде по-добре да си научен сътрудник в престижен научно-изследователски и проектно-конструкторски институт в София, отколкото да започнеш на гола поляна създаването на някакъв си техникум в Банско.

Трудно е обаче да се разбере кога и защо човек се връща към първата любов и корените си.

Минават 13 години, през които в това училище са преминали няколко хиляди младежи, създадени са модерна материална база и елитен колектив от педагози и специалисти, натрупана е опитност и авторитет, но от прекалено подредените неща лъха скука и е нужна промяна.

В началото на 1980 г. в Банско се открива първата у нас Дирекция на защитена територия - Националният парк Пирин, който е обявен по-рано, но сега върху 40 000 хектара трябва да се прави всичко необходимо според световния опит (първият НП - Йелоустоун в САЩ е основан през 1872 г.!).

К. Икономов кандидатства и е назначен за директор. Започва се с усилена работа и много желание, които с времето се превръщат от спорадични битки в люта война срещу личности, ведомства, интереси, чиновници, мутри, началници, партийни величия, корупционни схеми, претенции за незаконно строителство, умишлени нарушения, незаконна сеч и т.н., и т.н. Всъщност позната картина по целия свят.

К. Икономов се оказва доста упорит противник и веднага след идването на Жан-Виденовото правителство бива уволнен набързо през есента на 1995 г. чрез преименуването на Дирекцията на НП в Управление на НП, като няколко месеца преди това къщата му е полуразрушена от бомба със значимо количество тротил и като по чудо няма убити членове на семейството му.

Всичко това става и по вина на К. Икономов, който нарушава едно вековно правило - човек никога не трябва да се жени за любимата или любовницата си. Страстната любов към Пирин от ранно детство не може да тече и свърши щастливо, ако си директор на Планината. При толкова много любов и грижи, всяка любима започва да капризничи и дори да изневерява.

К. Икономов при промените от 1989 г. е един от активистите на СДС и след изборите през 1991 е избран за Председател на Общинския съвет в Банско - до 1995 г., през която година Председателят на СДС Иван Костов на два пъти (след взривяването на къщата и след последвалото уволнение) прави от трибуната на Народното събрание питания и интерпелации към червеното Правителство по темата.

К. Икономов, поканен от Ръководството на СДС, през пролетта на 1997 г. поема поста Председател на Комитета по горите в Служебното правителство на Стефан Софиянски.

След парламентарните избори от април 1997 г. е назначен за заместник-министър в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа към новото Правителство и престоява там до края на годината.

През това време, под негово ръководство, са създадени два основополагащи закона - Закон за връщане на частните гори и генерален Закон за горите, на базата на които започва реформата в Българските гори - процес дълъг, труден и отговорен. Тръгвайки по този път, К. Икономов бързо осъзнава, че патилата му в НП Пирин се повтарят, само че в невъобразимо по-големи размери и ако не следва принципите си, трябва да се превърне в охлюв или престъпник. Новата политическа сила така и не събира сили да обуздае тълпите от нечисти хора, нахлули в редовете й, за да я издоят и доведат до безличие, а в заповедта за освобождаване на К. Икономов, подписана от същия Иван Костов, се мъдри формулировката “липса на необходимите качества”, което си е самата истина.

По “некои съображения” К. Икономов не бива допуснат да се върне в създадената от него Дирекция на НП Пирин и след късо боледуване и мързелуване се сеща да се пенсионира.

В края на 1999 г. К. Икономов по покана на Правителството на Република Македония е назначен за съветник на Министъра на земеделието, горите и водното стопанство в Скопие и следващите 3 години, до края на 2002 г, работи по модернизацията на управлението на горите и създаването на ново горско законодателство и нормативна уредба във връзка с бъдещата европейска интеграция на Македония.

За пенсионера К. Икономов прибирането пак в Банско е началото на най-щастливия период от неговия живот. Започва пак кръстосването на любимата планина, събирането на дърво и камък за ваенето на глиптики и скулптури, ровенето в семейните архиви и книги, трупането на нови неща в стария фотоархив, любимата от младини работа по интериорния и мебелен дизайн, часове с любимата музика и т.н., и т.н.

К. Икономов, за разлика от чукчите, цял живот е чел и никога не е писал нищо. Чел е много и всичко и то ежедневно, безразборно, от всички области, на няколко езика, денем и нощем, в работно време, в кола и влак, на море и планина.

Особена полза от това едва ли има, с изключение на увеличаващите се диоптри и репликата на негов роднина-кръчмар: как през последните 30 г. не е прочел нито една книга, а как му върви бизнесът и какво са постигнали тези, прочели по два вагона с книги. Вярно е, полза много няма, но пък “удоволствие велико ест”.

В края на 2007 г. К. Икономов се завързва задълго вкъщи поради затруднения във вървежа, последствие от усложнения на стари скиорски травми и болежки от дългогодишното кръстосване на планините и у нас, и другаде. Тогава посяга към белия лист и то не да пише, както преди, гневна публицистика в защита на гората и планината, пътеводител на Пирин или бележки по подреждането и редактирането на архива на дядо му и баща му, а да се пробва в мерената реч и то не поради решение или хрумване, а като отваряне на една вратичка, зад която, все по-силно, нещо напъва да излезе.

До края на 2008 г. е готова една книга с 366 скъсени (десетредови) сонета, наречена “Високосна година”, която издателство “Арс Милениум” на проф. Кирил Гогов оформя и издава през следващата 2009 година, в навечерието на датата на 70-годишния юбилей на К. Икономов - 5 октомври 2009 г., която същевременно е и празник на Банско.

По същото време превежда и издава стихосбирката “Хума” на македонския интелектуалец Марян Гьорчев с издателство “Литературен форум”, както и две книги на бившия Министър-председател на Македония Любчо Георгиевски - поемата “Градът” и сборника с публицистика “В името на истината” с издателство “Балкани”.

К. Икономов е завършил и подготвя за печат още: “Требник” - нещо като продължение на “Високосна година”; “Пролетен север” - поетични импресии от едно пътуване из Скандинавския полуостров; “Дълги стихове” - няколко поетични разказа в бели стихове, но доста по-бъбриви от скъсените сонети; “Лонджи и лакърдии” - опит за хващане на удивителното усещане за хумор в Банско; “Башчини пораки” - дълги стихове, само че на диалекта на Банско, който авторът владее перфектно.

В последните 5 години К. Икономов представя в Банско три изложби от изделия, които той нарича “глиптики”, направени са от природни материали (клони, корени, камъни, кристали, глина, прежда, текстил и какво ли още не) и представляват своего рода скулптури. Първото произведение “Глава на магаре” е направено през 1957 г.

През 2009 г., докато работи по последната си изложба, заедно с проф. Кирил Гогов подготвя и издава албума “Роден дом” - първа книга от поредицата “Фрагменти от Банско” на издателство и фондация “Арс Милениум”, с встъпление от бележития скулптор Павел Койчев и средства на Община Банско. Изданието е луксозно, в голям формат и съдържа образи от историята на рода, от оригиналния авторски мебелен интериор на този роден дом и най-вече от множеството “глиптики”, създадени от К. Икономов.

Константин Икономов. Банско. Роден дом. София: Арс Милениум, 2009

Книгата, която сама по себе си представлява един илюстративен материал, е “илюстрирана” със стихове на автора.

К. Икономов, освен в Съюза на демократичните сили, не е членувал в нищо и никога, камо ли в престижни гилдии на поети, писатели, черносотници и свободни художници и по това прилича на една жена от Банско, която на въпроса на началника си, дали ходи на сбирките на някаква религиозна секта, отговорила, кръстейки се: “Опазил ме Господ, другарю председател, аз освен в Исус Христос и БКП, в нищо друго не вярвам”.

Приносът на К. Икономов към огромното родословно дърво са три прекрасни дъщери (една от които също е работила известно време като учителка) и трима, почти гениални, внука.

© Константин Икономов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.02.2011, № 2 (135)