КОГАТО ГРЪМ
УДАРИ

web

По зелените
поля
и ливади,
обикновено
преди първа
коситба,
са най-силните
пролетни
бури,
които целуват
добрата
стара Земя
малко грубичко,
чрез мощните
гръмотевични
тласъци,
върху разцъфтелия
тучен килим.

Светкавиците
оставят
следите си
по плътта
на земята
напръхнала
и в очакване
на Еньовден
опитват
от всичките
изкушения
на късата пролет.

А следите са
едни
поразително
правилни
кръгове,
често преплетени
също като
олимпийските
обръчи,
с радиус
от няколко
крачки,
а ширината им
е разперена
педя
от ръката
на непознат
исполин.

След прегръдката
неприкрита
между Небето
и всеприемащата
влажна
Земя

всяка тревичка
е изгорена
до корените си
чак до пепел
и до въглени
черни
и тези черни
окръжности,
като графика,
крещят
невероятно
тъжовно
на фона
на нацъфтелите
зелени морави,
ухаещи на пролетно
изящество
и богатство.

Изгореното
е неспасяемо
изгоряло,
а там са били,
може би,
най-красивите
и ароматни цветя
на Земята,
пожертвани
заради една
ненаситна
любов.

А черните
кръгове
пепелни
се набождат
в очите ни
като рамките
на траурни
ритуални
венци,
никога
неизплетени
и неподнесени.

И дорде полята
потъват в печал,
изведнъж
се задава
неочаквано
избавление -
по неведоми
пътища
под пепелта
са запазени
микроскопичните
спори
от едно
вечно живо
растение,
което даже
не е и зелено
и в класификациите
на всичко
растящо
е на някакво
място,
доста по-задно,
но пониква
обилно
и агресивно
навсякъде,
по целия
периметър
на изгорелите
гръмотевични
кръгове,
чудесно
се справя
и успешно
покрива
и даже прикрива
траура
по зелените
скърбящи
ливади
и е утеха
за корените
на непоникналата,
неживяла
и изгоряла
трева.

Това са
мънички
гъби със гугли,
израснали
в гъсти
колонии,
където
отделните
шапчици
се притискат
страхливо
до своите братчета,
като челяд
на щастлива,
но бедна фамилия,
а аромата им е
като на малко
дете,
затова може би
са известни
с името
Челядници,
което носят
удачно и гордо.

На пръв поглед
всичко
е някакъв
хепиенд,
често срещан
в природата,
а кръговете,
отгоре погледнати,
често са толкова
близко
и дори се преплитат
интимно,
донякъде
козметично
прикриват
едни всъщност
болезнени
рани,
зейващи
така често
напролет
и неминуеми
като бурите
яростни,
чрез които
небето
изпраща
с гръмотевици
и ярки
светкавици
хладни прегръдки,
завършващи
с жарки
целувки,
но всяка жар
прогаря
по нещо,
дори да е
заредена
и излъчена
от могъща
любов.

А челядниците
живеят
недълго
и свършват често
в паничките
селска чорба.

© Константин Икономов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.03.2011, № 3 (136)