|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ФЕНТЪЗИ
web
В чашите плуват прозрачни пеперуди.
Миналото ръждясва, скрито на топло в тревата.
На крилете си птиците носят мъгли и дъждове.
По оградите аленеят дрипи от враждебни намерения.
Въздухът пламти от завист
към благородното спокойствие на локвите.
Дните се замерят с нищо незначещи фрази.
Лъжливите, порочни очи на котките
пробождат тъмнинат
и не й дават да заспи.
Неграмотните пещери на съмнението
раждат змиевидната,
упоена от аромата на доброто възпитание.
Тя расте, необезпокоявана
от хленченето на празноглавите русокоси облаци,
удавили в сълзи земята.
Увива се страстно около сърцето на вековната истина.
Убива я с милосърдието на обучен воин.
Изсмуква жарта от въздуха и раздира кървавите дрипи
на залязващите сгради.
Скубе мъглите и дъждовете от крилата на птиците
и ги тъпче в килера на пещерите като ненужни вещи.
Измъква полуголото минало от обятията на тревите.
Дава му вино от прозрачни пеперуди
и го кара да вкуси от ябълката.
После заедно вдигат наздравица за победата,
основание за която е възстановяването
на Царството Божие
и пълното опитомяване на човека.
Съмненията и котките са забавно допълнение.
© Цонка Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.07.2010, № 7 (128)
|