Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗАПОЗНАЙ СЕ!

Весела Фламбурари

web

Тролчето се завъртя още няколко пъти около себе си и... седна тъжно на земята. Не знам точно как се сяда тъжно на земята, но то изглеждаше точно така - тъжно седнало на земята.

- Седем години учиш за магьосник - промърмори тролчето на себе си - и накрая, точно когато си получил магьосническата шапка, да вземеш да се изгубиш. Колко подло и колко глупаво! - Тролчето въздъхна с пълни гърди.

- Гора отляво! Гора отдясно! Гора в кръг! Гора нагоре! И нито едно познато листенце или камъче! Всички магии, учени седем години поред, не помагат... ами всичко наоколо е непознато и чуждо!

Въздъхна отново.

- Я все пак да опитам! - реши накрая тролчето.

- Абер-табер домине, кажи ми пътя, ти дръвце!

Дръвцето дори не помръдна.

- Това е! Не иска! Не ме познава и мълчи! Помощ! Помощ! Помощ!

- Тихо де! К'во си се развикал като лалугер в капан?! - пресече го един любопитен лалугер.

- Ами загубих се и такова...

- Няма такова-онакова! Доколкото виждам, носиш магьосническа шапка или се лъжа?

- Аха, не се лъжеш!

- Що викаш тогава?! Магьосничествай, де!

- Не мога... Магиите ми не хващат, когато не познаваш дървото!

- И за к'во ти е дърво?

- Високо е. Вижда над гората. Може да ми каже къде съм точно. Ако го познавах... Уви! Тук не познавам нито една трънка... Бях потънал в мисли, защото тъкмо завърших магьосническото училище и... съм вървял, вървял...

Тролчето въздъхна тежко:

- Ех, еххх!

- Магьосническо... училище, казваш, а?

- Да, да!

- Завършил си, казваш?

- Е, да, но...

- Не познаваш дървото, казваш?

- Точно! Това е то! Не го познавам и то мълчи...

- Леле, каква глава! Ти по пътеката ли дойде или от небето падна? Кат` не познаваш дървото, ми запознайте се, де!

След което лалугерът изчезна. Тролчето седеше втрещено на земята.

- Каква идея! Блестяща! Как не ми хрумна по-рано? Сигурно лалугерът е голям мислител и вълшебник по тези места!

Малко по-късно, след като се запознаха и дървото му посочи накъде да върви, тролчето подтичваше весело, крепеше магьосническата си шапка на главата и все още мислеше за мъдростта на лалугера.

 

 

© Весела Фламбурари
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.12.2009, № 12 (121)