Весела Фламбурари

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТОПЧО

Весела Фламбурари

web

Топчо беше едно лениво паяче. Дори си го знаеше. Но това не му пречеше, защото си имаше мама.

Но през пролетта мама изчезна. И стана лошо. Бр-р-р! Топчо ходеше нагоре-надолу по мрежата и всеки път откриваше нови дупки. Не можеше да вземе решение, какво точно му се иска... Дали не трябваше да я закърпи или просто да я остави и да си направи друга. Или да тръгне на пътешествие. Или да се научи да свири на цигулка като щуреца, или да стане художник по вълнените шалчета, или... или... или...

Топчо тръсна глава. Винаги ставаше така... Тръгваше от въпроса с мрежата, но в крайна сметка мислеше за всичко друго, освен за нея. Реши да попита чичо Бухал как да постъпи.

- Чичо Бухале, мрежата ми има огромни дупки! - обясняваше Топчо. - Какво да правя?

- Закърпи я, моето момче! - отсече бухалът.

- Да, но когато седна да мисля, че трябва да я закърпя, в главата ми влизат хиляди други мисли и тази за кърпенето избягва - оправдаваше се Топчо.

- Защото правиш нещата погрешно, Топчо! Първо хвани здраво мисълта за кърпене. После започни самото кърпене на мрежата и чак след това можеш да пуснеш и всички други мисли на свобода, те няма да ти пречат вече. Разбра ли?

- Ще опитам! - обеща Топчо.

И още същия ден опита. Но отново не успя.

- Е, тогава чакай зимата, тя ще ти помогне! - отвърна на новите му въпроси бухалът.

- И с какво ще ми помогне Зимата? - помисли си паячето на връщане.

Но зачака.

Първо заваляха дъждове. Топчо чакаше зимата. После опадаха листата на дърветата. Топчо чакаше зимата. Нали зимата трябваше да му помогне!

После стана страшно студено. Заваля стегнат и мокър сняг. Студ! Топчо се мъчеше с крачета да запуши дупките по старата мрежа, но все не успяваше. Студено, студено и още по-студено!

- Но какво чакам! - сепна се една сутрин Топчо. - Я да си поправя мрежата!

И заработи бързо и здраво. Запуши дупките, дори изплете един вътрешен пласт мрежа. Доста време му беше нужно, но накрая свърши работата. Сега му беше топло и той заспа успокоен.

Чичо Бухал надникна от хралупата си, видя поправената мрежа и извика с малко попрегракнал глас.

- Нали ти казах, че зимата ще ти помогне!

Но Топчо спеше сладко и не го чу.