 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗАТЪЖИХ СЕ ЗА ДЪЖДА
Затъжих се за дъжда
и мократа му сянка,
за въздуха от него просветлен,
за миризма на дъб и на шишарка,
за светлината, която
от лист трепетлика тече.
За капките по челото ми,
носещи хладна забрава.
За есен, за свежест
и дъх на мръзнеща морава.
Затъжих се и чакам го.
Него. Дъжда.
© Василка Петрова-Хаджипапа
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.03.2010, № 3 (124)
Други публикации:
Василка Петрова-Хаджипапа. Орехови думи. София: Пламък, 2009.