Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СВЕТУЛКИ
web
Не проумяваме ли,
или не приемаме края,
oнова малко избухване,
разкъсало ядрото
на чудото живот.
По това ли се различаваме от звездите,
гаснещи на орбита в безкрая.
От искрите, които вятърът раздухва
из коловозите край пътя.
Най-близки ли сме до светулките,
които гаснат в полет
в тъмaта на нощта
и ронят се
на светлината мъртвите обвивки
върху изсъхнали листа
и прегорели билки.
© Василка Петрова-Хаджипапа
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.03.2010, № 3 (124)
Други публикации:
Василка Петрова-Хаджипапа. Орехови думи. София: Пламък, 2009.
|