Радко Попов - Бягството на музите. 40 дни без поета Радко Радков

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БЯГСТВОТО НА МУЗИТЕ
40 дни без поета Радко Радков

Радко Попов

web

След катафалката вървяха само няколко верни приятели. Поетът бе погребан, без да го оплаче неговата муза. Тя избяга някъде в полите на Олимп, изпълнена с нега по Хермес. Поетът не можа да понесе самотата и това ново и странно за него състояние на липса на любов.

Но той не се предаде веднага. Пиеше бира в университетските кафенета и не разбираше защо не го гледат с предан и изпълнен с възхищение поглед новите студентки. Вярно, че бе вече на 60, но на други стихоплетци, другаде по света, не им липсваха музи и в по-напреднала възраст.

Няколко години напразно се взираше да срещне погледа на нова муза и не можеше за осъзнае какво се бе случило. Нямаше ги вече тези млади момичета със светещ одухотворен поглед, интересуващи се от поезия, класически езици и поети. „Жените обичат да им редиш стихове” - казваше той. Но тези жени ги нямаше. Бавно и някак си неусетно те заминаха да търсят новите си кумири край Рейн, Сена и Темза.

Тук бяха останали предимно тези с празния поглед, усмихващи се фалшиво на нямащите ланци и то в очакване на бакшиш. Те слушаха ориенталски ритми и се обличаха в стил „фриволна левантийка”. Университетът имаше неотложна нужда от тях и те лесно щяха да вземат дипломи. По-амбициозните от тях, с перхидролни коси, успяваха да седнат на дясната седалка на 4х4, но биха взели за лоша шега предположението да седнат на чаша бира на масата на поета, биха се възмутили от идеята да пометат скромната му квартира и само срещу материално възнаграждение биха стоплили студените му ребра през зимата. Той беше беден, а и тези жени не можеха да го вдъхновят за нови любовни сонети.

Поетът не издържа дълго промяната. Мисли за самоубийство взеха натрапчиво да се въртят в главата му. Вместо музи го целуваше чашката, и то все по-често. Лекуваха го. Хапчетата промениха и походката му. Той вече не вървеше, а сякаш се плъзгаше леко по напукания асфалт някъде надолу, към Янтра и отвъд, в царството на спомените, при сенките на избягалите музи.