Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БЯГСТВОТО НА МУЗИТЕ
40 дни без поета Радко Радков

Радко Попов

web

След катафалката вървяха само няколко верни приятели. Поетът бе погребан, без да го оплаче неговата муза. Тя избяга някъде в полите на Олимп, изпълнена с нега по Хермес. Поетът не можа да понесе самотата и това ново и странно за него състояние на липса на любов.

Но той не се предаде веднага. Пиеше бира в университетските кафенета и не разбираше защо не го гледат с предан и изпълнен с възхищение поглед новите студентки. Вярно, че бе вече на 60, но на други стихоплетци, другаде по света, не им липсваха музи и в по-напреднала възраст.

Няколко години напразно се взираше да срещне погледа на нова муза и не можеше за осъзнае какво се бе случило. Нямаше ги вече тези млади момичета със светещ одухотворен поглед, интересуващи се от поезия, класически езици и поети. „Жените обичат да им редиш стихове” - казваше той. Но тези жени ги нямаше. Бавно и някак си неусетно те заминаха да търсят новите си кумири край Рейн, Сена и Темза.

Тук бяха останали предимно тези с празния поглед, усмихващи се фалшиво на нямащите ланци и то в очакване на бакшиш. Те слушаха ориенталски ритми и се обличаха в стил „фриволна левантийка”. Университетът имаше неотложна нужда от тях и те лесно щяха да вземат дипломи. По-амбициозните от тях, с перхидролни коси, успяваха да седнат на дясната седалка на 4х4, но биха взели за лоша шега предположението да седнат на чаша бира на масата на поета, биха се възмутили от идеята да пометат скромната му квартира и само срещу материално възнаграждение биха стоплили студените му ребра през зимата. Той беше беден, а и тези жени не можеха да го вдъхновят за нови любовни сонети.

Поетът не издържа дълго промяната. Мисли за самоубийство взеха натрапчиво да се въртят в главата му. Вместо музи го целуваше чашката, и то все по-често. Лекуваха го. Хапчетата промениха и походката му. Той вече не вървеше, а сякаш се плъзгаше леко по напукания асфалт някъде надолу, към Янтра и отвъд, в царството на спомените, при сенките на избягалите музи.

 

 

© Радко Попов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.10.2009, № 10 (119)