НЕНАВРЕМЕННИ МИСЛИ ВЪРХУ ЛЕКЦИЯТА НА ЮЛИЯ КРЪСТЕВА^*

Олга Николова

web

Юлия Кръстева бе посрещната в аулата на СУ с бурни аплодисменти, святкащи апарати и напиращи видео камери. Тя се изкачи на подиума, заобиколена от тълпа, и за момент сякаш видях Анита Екберг в "La dolce vita" в апогея на бляскавата си слава. Е, без женствената хубост като палиатив, c'est la vie. За да не ме обвините в "хейтърство", защото този рефлекс е силно застъпен в затънтената ни интелектуална провинция, ви моля да си зададете следния въпрос: има ли нещо общо между гледката на пищящи от вълнение фенове на поп звезда и сцената в аулата тази петъчна сутрин? И преди да тръгнете да защитавате Кръстева от нападките ми, несправедливи по дефиниция още преди да бъдат изказани, понеже никой не смее нито да се смее, нито да се замисли критично, аджеба, казва ли нещо смислено тази жена, ще ви обърна внимание, че аз имам проблем по-малко с нейните идеи, и повече с безкритичния им прием. Идеите си тя ще отнесе със себе си в небитието, защото едно поколение лесно се заблуждава от прожекторен блясък, но по неведоми пътища, между поколенията времето си върши работата и запазва само най-доброто. Но тази нагласа тук - да се гледа благоговейно към божествените уста на звездата, дарила ни със своето присъствие, откъдето капе само манна интелектуална, може да има, и има, последици за умственото здраве на тази страна, "моя родина", която не само ми е родина, а ми е и мила. Самата Кръстева в покрусителното си есе "България, мое страдание" се оплаква от тази нелепост. Ходила съм на не една лекция на "звезди" в Харвард и повярвайте ми, разликата между развълнуван, но достоен прием, където бива посрещнат човек на мисълта от други хора на мисълта, където и двете страни идват с идеята за диалог и с нагласата, че обект на тяхното внимание ще е мисловна дейност някаква, е на светлинни години от трепетното боязливо благоговение в аулата, което сладнеше като стара баклава. Същата тази боязън, която изключително напомня, за моя голяма мъка, на чиновник-Червяевата (вж. Чехов), служи и за перде пред очите и то толкова ефикасно, че в личен разговор, виден наш - и то добър - преводач ми каза, че не мога да наричам езика на лекцията "сакатлив", защото това било превод, а щом е превод явно няма значение дали куца, или танцува, и щом Юлия Кръстева е толкова важна, няма значение дали ще си направи труда да си довърши изреченията (поне за публикувания вариант на текста) и да редактира превода, ей така, от уважение към аудиторията или дори само за разкош. Ние безгръбначно ще ръкопляскаме, каквото и да ни се хвърли от тази висота. Простете ми, че си мечтая за интелектуална общност с по-остър ум, с повече характер и с достойнство, която съзнава не само ролята си като модел на поведение в обществото, а и дипломатическата си мисия.

Колкото до лекцията на Кръстева, която звучи като доклад за френската администрация, чиято цел е да оправдае създаването на психиатричен кабинет в някой "център за юноши" (младежки дом) от проблемни квартали след поредния "бунт" в Париж или Марсилия, та някой уплашен кмет да успокои съвестта си, много би било странно, ако никой от напредничавите ни теоретици не види проблем с идеята за Европа в сърцевината на тази схема. Това е "гръцко-юдейска и християнска" Европа, а не плуралистична и с идентичност във "вечно движение" а ла Паскал. Още повече че под "християнска" се подразбира "католическа", както знаем от други нейни текстове. Кръстева предлага "бунта" като "връщане назад" и нейната идея е именно връщане назад към колониалисткото схващане за Европа като център на света, като "избрана" по воля свише да ръководи другите:

"Дори съм убедена, че силата на нашата тъй крехка, тъй несигурна, тъй нападана [клета!] Европа е точно в това, че тук, в гръцко-юдейската и християнска европейска традиция и благодарение на освободителното скъсване с религиозния обскурантизъм, донесено от века на Просвещението, следователно в Европа и никъде другаде, идентичността вече не е култ, а е въпрос." В Европа и никъде другаде? На какво се базира това твърдение? Не е ли това европоцентризъм от най-чист вид и не се ли бори тъй наречената литературна теория срещу този предразсъдък с десетилетия?

Кръстева несъмнено умее тънкостите на академичния дискурс и знае как да създава привидна логика, така че приспан от изобилното присъствие на маркери за причинно-следствени връзки, слушателят да приема заключенията за чиста монета. Най-ярък е примерът с етимологията на "вяра", т.е. кредо, и "кредит". "Вярването е кредит", казва тя, позовавайки се на семантичен анализ на Бенвенист, "не е учудващо, че и двете днес са в криза". И публиката вкупом ахна - буквално. Но така в ретроспектива и на спокойствие вече, може ли да попитаме, дали и двете са в криза по силата на общия етимологичен корен на думите или има и нещо друго, малко по-убедително? Каква точно е връзката между религиозна вяра и кредит? И каква е идеята - че ако оправим едното, ще оправим автоматично и другото? Или просто отбелязваме любопитна случайност?

Всъщност тук за мен се явява най-сериозният проблем с това слово на Кръстева: тя предлага да преоткрием "религиозните преживявания от миналото" като средство срещу кризата и да градим "мостове между светския и християнския хуманизъм", като изглежда борбата е религията да приеме психоанализата. Не се иска бог знае какъв опит с подобни текстове, за да забележи читателят, както забеляза едно момиче от аудиторията, че опозицията християнство / ислям при Кръстева до голяма степен се припокрива с опозицията етика / нихилизъм. Обърнете внимание как почти неусетно от "гангстери-интегристи" по крайните френски квартали се заговаря за "радикалното зло" на екстремни ислямисти, сякаш двете ги дели една крачка и сякаш и в двата случая става дума "да придружим" юношите в тяхната криза. За неговорещите френски "придружим", accompagner, е изключително бюрократичен термин, който се използва от всякакви социални служби на администрацията - безработни, болни, инвалиди, правителството все ги "придружава", докато уж си стъпят на крака. С други думи, кризата е в обезверените и "дезинтегрирани" юноши - тя няма нищо общо с държавно устройство, с геополитика, с разпределение на ресурси и блага, със спекулацията и т.н.

Като за завършек и за да подчертая още повече тези крайно консервативни и проблематични нотки, които се чуват още в началото на тази лекция, когато Кръстева вижда историческата си съдба като "избраничество" в библейския смисъл на думата (нямаше ли наскоро един друг или даже доста други, почувствали се избраници, само че с автомати в ръка!), ще цитирам нейния призив да решим "кризата на младите":

"Способни ли сме да мобилизираме всички средства, полицейски [!], както и икономически, без да забравим средствата, които ни дава изследването на психиката..."

Тук спирам, защото с какъвто и мехлем да се помаже това изказване, да, с "деликатност" и "вслушване" и "подобаваща щедрост" [?] ще се употребяват полицейски, икономически и психоаналитични средства, аз никак не съм убедена, ама никак, че става дума за връщане към просвещенски ценности и европейски идеали.

© Олга Николова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.09.2014, № 9 (178)