Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА ВЪЗХИТИТЕЛНАТА ГРАДИНА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Отворено писмо

Николай Бадински

web

Може би не е моя задача да навлизам във водите на специалистите. Но настоящите редове се отнасят за неща, валидни за всички, които ползват български език. А той е едно огромно богатство, за чието опазване и по-нататъшно развитие всички ние сме отговорни и задължени да правим необходимото, да правим всичко възможно с максимална отговорност. Това носи последствия както за настоящето, така и за бъдещето.

Още през моето детство се изгради голямо възхищение от необятните изразни възможности на родния ми език. То нарастваше и се превърна в дълбока любов към него. По-късно, обикаляйки много страни по света и учейки и други езици, оцених и оценявам още повече гъвкавостта и много други предимства и красоти(а) на българския език. Заниманията ми със строежа и граматиката на този език ми доставяха още от ученическо време истинско удоволствие. - Да, радост! - още повече че бях изявен математик, с подчертан афинитет към логическо мислене.

Сега, живеейки в чужбина, използвам всяка възможност да чета български вестници, но най-вече чета книги. При честите ми идвания в България пълня куфара си с книги на български език. Приятно съм изненадан, че в страната има издателства, добре информирани за явленията в световния книжен свят, което се отразява на техния богат и съдържателен издателски репертоар.

Известно е, че езикът е неоценимо богатство. Той е много повече от това, защото насочва и определя мисленето на хората, а оттам и действията им. Поради това болезнено смущаващо е опошляването на езика в медиите и изобщо в ежедневието, което влияе много отрицатено в човешките отношения и пречи за изграждането на по-култивиран стил на живот. Но това е един сериозен и обширен комплекс, на който няма да се спирам сега. Върху него и още много други важни теми трябва да се дискутира по-задълбочено и компетентно в обществото. Една от кардиналните същности на демокрацията е отвореният, разумен обществен дискурс, смело отстояване на собствено мнение и обективно обмисляне и анализиране на позициите и мненията на другите.

Къде са в България интелектуалците с тяхната будна съвест и ангажираност? Къде са техните умни и задълбочени анализи на обществените явления и процеси, както и активната им намеса в тях? Къде е обаче и интересът към подобни манифестации от страна на медиите и обществото? Имало е времена, когато интелигенцията беше легитимирана и възприемана от целия народ като негова съвест. В настоящата действителност не се вижда и следа от такъв стремеж към по-високи идеали. Не малко от влиятелните деятели в полето на българската култура от близкото минало, които активно участваха в идеологическото промиване на мозъците на гражданите в България, действат активно и днес. Главните цели в живота на много съвременници, за нещастие, се ограничават само до изгода (профит) - особено вредно, когато тя се постига с нечисти методи, - както и до консумация.

Историята показва, че такава действена гражданска намеса, за която стана дума по-горе, винаги е помагала и помага на обществата за тяхното по-правилно развитие, както и за култивиране у отделния индивид на съзнание за общността и за лична отговорност и ангажираност за общото. Вместо това виреят в най-голямо удобство повърхностност и провинциално самодоволство, късоглед егоизъм. Все още повсеместно действат начини и модели на мислене от тоталитарно време и диктуваното от тях поведение. Особено отрицателно влияе и това, че тон в общественото пространство дават политици и притежатели на материални богатства, с техните в по-голямата си част празни приказки и с техния ненасищаем ламтеж към власт и пари; резултатите и действителността в България през последните години и десетилетия, за съжаление, потвърждават без всякакво съмнение верността на едно такова твърдение. Не това обаче е необходимо на един талантлив народ, който има реални шансове и възможности за едно адекватно себеосъществяване в многоцветната мозайка на високоразвитите държави в света, а не да бъде постоянно на последните места в международните сравнения. Дълбока болка изпълва сърцето, че безотговорно, бих казал престъпно, се разпиляват безценни - също човешки - ресурси и се пропускат чудесни възможности...

Но да се обърна отново към прекия повод за тези редове. Винаги са ме смущавали нелогичността и бъркотията при използването на мъжки и женски род в най-различни случаи. Поради каква причина се казва: "Г-жа еди коя си, посланик на...". Тя е посланичка, а не посланик. Тя е ръководителка, а не ръководител, директорка, а не директор. Това изброяване на примери с погрешно неизползване на женски род може да се продължи безкрайно. Като че ли равноправието на жената още не е дошло до българския език и до (под)съзнанието на българина/българката. Поради това човек неволно е принуден да помисли, че жена не би могла да има авторитет като председателка и затова се обозначава като председател, министър вместо министърка, директор вместо директорка и т.н.

Казва се правилно "поетеса" (колко музикално звучи!), а защо за писателка или за композиторка се употребява "писател" или "композитор"? Чувствайки смехотворността и смущаващата нелогичност в тази старомодна практика, много хора използват ту едната, ту другата форма: например "тя е учител", но така също и "тя е учителка", "тя е преподавател", но и "тя е преподавателка", "тя е журналист", но и "тя е журналистка". Има езици, като например английския, в които поначало няма възможност за такова диференциране. Там названието Director, President и др. важи и за мъж, и за жена. Но българският език, както и други славянски езици, има предимството точно да различава двата рода. Защо се осакатява родния език, вместо да се използва специфичното му богатство? Както в българския, така и в немския език двата рода се обозначават различно. Примерно, да се каже на немски за жена не "канцлерка", а "канцлер" е връх на неграмотност или демонстративен израз на реакционна консервативност, която не може да приеме жена в ролята на канцлер (впрочем никога не съм срещал в страните, ползващи немски език, че Ангела Меркел е "Канцлер", а не "Канцлерка/ Kanzlerin"). Медиите в България упорито обявяват Ангела Меркел като "немския Канцлер". Това е точно така смешно и глупаво, както ако се каже "руският цар" Екатерина Велика, "английският крал" Виктория, "белгийският крал" Паола и други подобни.

Без съмнение, много хора в България ще имат първоначални трудностти с едно такова превключване, но всеки навик може да се промени. По силата на логиката и действащите закономерности една такава промяна ще стане. Въпросът е само: колко време ще бъде необходимо, тя да се наложи.

Друго ужасно гъмжило от елементарни грешки - особено често в преведени книги! - е в използването на лични местоимения. Например: Защо "Дай на брат си!", а не "Дай на брат ти!" - ти е кратката форма на твоя (брат). Защо "Кажи на майка си!", а не "Кажи на майка ти!" - на твоята майка, но "Той казва на майка си.". "Поради голямата ми (моята) заетост не мога да дойда." е коректно, а не "Поради голямата си заетост не мога да дойда." Има голямо изобилие от подобни неточности и небрежности. Специалистите имат много по-обширен поглед и възможности да се занимават конкретно и компетентно в това широко поле. Възможно е някои междувременно станали явления и процеси в България да не са ми известни. Тези редове тук са само реакция на това, което от години установявам в настоящата действителност.

За красивите цветя в една градина трябва непрекъснато да се полагат грижи, за да не се обезобрази тя и да не залинее от всевъзможни плевели. А очевидно в градината на българския език растат и се размножават много бурени и плевели на свобода. Като пример: в Германия се проведе широка обществена дискусия във връзка с реализирането на правописна реформа. Няколко години наред медиите, предимно печатните, предоставяха огромен подиум на писатели, учени-лингвисти, журналисти, на множество граждани от най-различни области на живота. На този форум се изказаха изключително много мнения, не малка част от тях доста различни от официалните и противоположни помежду си. Но накрая се стигна до консенсус и всички приеха и прилагат наложените крайни резултати от проведената конструктивна дискусия. В България би било много по-лесно да се проведе един подобен форум, отколкото в Германия с нейните значително повече диалекти и 16 бундес-държави.

Възхитителната градина на българския език заслужава и трябва да бъде отглеждана и почиствана с голяма любов, защото той е гарантирал многовековното успешно просъществуване на народа и неговата култура. Днес той, езикът, може много да облагороди и обогати ежедневието на хората, както и социалните отношения между тях.

април/май 2009, Берлин

 

 

© Николай Бадински
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.07.2009, № 7 (116)