Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Из "ЧЕРНАТА КОТКА"

Никол Данева

web

Предговор от автора

Тази история е напълно измислена, но в основата й стоят реални факти от нашата действителност и реални човешки съдби, като някои от образите са събирателни.

Описаните събития са не само възможни, но и стават всеки ден край нас. Трябва само да ги забележим. Съществуват дори подобни групи, наречени другаде ковъни - със сходни ритуали и обединени от идеи, близки на представеното Братство, като, разбира се, далеч не всички практикуват сексуална магия. Плод на фантазията на автора е само ясновидската дарба на героинята, но някои хора твърдят, че имат такива способности, нали?

Всички действия в тази история, колкото и да изглеждат странни, имат своята логична връзка в светлината на причинно-следствените отношения, с които сме свикнали да обясняваме реалността. Същевременно е предложен и един друг поглед върху силите, дали ход на събитията. Нима тази възможност е толкова невероятна?

И едно предупреждение. Работата с универсалната космическа енергия Кундалини (или Силата) може да бъде опасна за здравето и изисква специална подготовка. Тази книга не е наръчник. Същото се отнася и за магическите ритуали, особено за черната магия, които са описани преднамерено непълно.

В живота има много необясними неща. Нека читателят сам прецени къде е границата между измислицата и истината.

Всяко съвпадение на имена е случайно.

 

Глава 5

Каменов обвинява Габриела в магьосничество и разказва историята на Росен Великов. Мария отхвърля предупреждението на Николай, но приема това на Рамагор. Чеченецът Саид е бесен.

Минаха няколко дни, преди Николай да намери време, за да си уреди среща с Каменов. Още на другия ден след разговора с баща си му се бе обадил, но той спомена, че е болен и пази леглото. Щял скоро да се върне в офиса и с удоволствие да се срещне с него, радвал се, че синът на негов колега е поел по техния път, и щял да му услужи с каквото може. Николай го потърси отново с надеждата, че вече е на крак, но с изненада научи, че получил усложнения и е настанен в болница.

Откри Каменов в една частна клиника, в луксозна стая с телефон, телевизор и DVD-уредба. Николай го помнеше като енергичен набит мъж, леко оплешивяващ, винаги готов да се включи в поредния спор, настолна игра или весела компания. Винаги имаше дъвки в джоба си и ги раздаваше на децата, като преди това искаше бързи и честни отговори на въпроси за училището, приятелите и родителите. Много често питаше кой от двамата - мама или татко, командват вкъщи...

Сега лежеше бледен и със сини сенки под очите, а чаршафът на весели шарки още по-очебийно подчертаваше отслабналото му лице с хлътнали бузи и заострен нос.

- О, Коле, добре дошъл! Каква я мислихме, каква стана тя! Уж лек грип, уж без усложнения, пък вече и лекарите се чудят каква диагноза да ми сложат!

Каменов се надигна с усилие в леглото, подаде му ръка и кимна към креслото за посетители:

- Разполагай се! Как е баща ти? Отдавна не сме се виждали...

Николай остави плодовете, сока и цветята и със съчувствие се обърна към него:

- Ако имате нужда от нещо... Само се обадете! Баща ми Ви праща поздрави и пожелания за здраве, ще мине тези дни да Ви види...

- Не знам аз за какво съм ти притрябвал, ще те изслушам и ако мога, ще ти помогна, но и ти ще ми свършиш една работа. Става ли?

Николай кимна, обезпокоен от внезапно появилия се трескав блясък в очите на Каменов.

- Искам да провериш един адрес. Там се събират едни хора. Наричат себе си "посветени", залъгват се с разни магьоснически ритуали... Има една жена, която трябваше да проследя, мъжът й ме бе наел. Интересуваше се дали кръшка. А тя ходела там да се чука. И не с един, ами всеки път с различен, че понякога и в тройки! За Габриела Великова ми е думата...

- А аз точно за мъжа й исках да ви питам... - нещо го спираше да заяви направо интереса си към богатата и ексцентрична вдовица.

- Чакай малко да довърша... - Каменов попи с кърпа потта по челото си. - Бързо се изморявам, затова нека сме по-кратки! Веднага ще ти кажа, че тази жена е вещица!

- В смисъл? - не разбра Николай.

- В най-буквалния смисъл! Абсолютно натурална, истинска вещица! Исках... като я гледах колко е палава, така малко... да се посближа с нея след смъртта на мъжа й... Нали с Росен отдавна се познавахме... Ако има нещо нужда от помощ жената, викам си, да бъда насреща, като мъж, и като приятел... Ама тя криво ли ме разбра, аз ли криво се изразих, взе, че се разлютя, разфуча... "Аз, вика, ще ти направя на теб една магия, да не се доближаваш до мене, вика!..." Аз, разбира се, приех на майтап думите й, как иначе! И още същата нощ ме преряза! Ей ги, лекарите, чудят се сега какво ми е... Като разбраха, че по Нова година бяхме с жената на екскурзия в Тайланд, и веднага решиха, че съм пипнал някакъв вид малария! Някакъв тропически вирус! После един важен доктор отвън извикаха, специално за мене. Той пък каза, че съм имал, как беше... полионевропатия! Страхотни болки имам в краката, не мога да ти ги опиша! Не мога изобщо да стъпвам, и ръцете ме болят... и гърба... Жив да ме оплачеш! Аз, дето в живота си отпуск по болест не съм ползвал!

- А... как решихте, че е магия?

- Ами как... Много просто! Като караконджул съм станал, Коле! През девет врати в десета чувам! Сестринската стая е в дъното на коридора, а аз всичко оттук, от леглото си чувам!

- Как така? - не разбра Николай. - Видение ли имате, или си представяте нещо?

- Чувам ги! Колко пъти да ти повтарям? Ш-ш-т, тихо! - Каменов сложи пръст на устните и се ослуша. - Има една дебеличка, сега се ядосва за бримката на чорапогащника си, пък другата, русичката, й разказва как лекарят, с който ходи, й скъсал чорапите оная нощ на дежурството. Описва колко бил загорял и нетърпелив, предлагал й да преспи при него, жена му щяла да бъде в командировка... После й купил два чифта... Ето, сега белят мандарини, мирише хубаво... И миризми усещам, Коле!... Не вярваш ли? Иди да видиш! Иди!

Николай стана и се отправи бързо към стаята на сестрите. Почука и без да чака отговор, отвори вратата. Две сестри, хубавка стройна блондинка и закръглена симпатична брюнетка, седяха край едно бюро и хапваха мандарини. В стаята се носеше приятен цитрусов аромат. Брюнетката с четчица замазваше бримката на чорапите си, пуснала се високо горе на бедрото. От нахълтването му двете се стреснаха и го загледаха въпросително.

- Извинете, капитан Стоев се казвам, на посещение при Калоян Каменов съм. Интересува ме състоянието му, кой би могъл да ми каже нещо?

- Доктор Пеевски, но той сега е извън болницата, дава консултации. Може да се свържете с него по телефона. Ето - подаде му визитка русата. - А мога и аз да ви дам информация. Пациентът е стабилен, има подобрение, през последните 24 часа показателите му се придвижиха в посока към нормата. Мисля, че има вече ефект от лечението. Специално за неговия случай изписахме от Правителствена болница един скъп препарат, само там разполагат с него...

Николай изрази благодарността си и се върна при Каменов, който го посрещна с думите:

- Казаха ти, че Пеевски е на консултации, че се подобрявам и че лекарството ми е взето от Правителствената, нали?

- Да - не повярва на ушите си той. След виденията на Мария - сега и това... Рационалният му мозък не намираше никакво обяснение.

- Е, какво ще кажеш? Че са ме обработили извънземни ли?! Само оназ магьосница ме е урочасала, само тя, мамицата й ще разплача, като изляза!...

- Но щом се подобрявате...

- Вятър и мъгла! Не знаят как да ме лекуват и приказват... Само гледат да си вземат парите! Аз нали чувствам, че отивам на зле!

- Вие наистина ли го допускате? Урочасването...

- Не вярвах, докато не ми дойде до главата! И аз като тебе се съмнявах. Ама ей ме на! Виж ме сега! Дори коса не ми остана! Смъква се като ощавена! - Каменов хвана с двете си ръце оскъдната растителност над ушите, дръпна леко и хвърли на пода два сиви кичура. - А иначе знаех, че прави всякакви магии, дори я заснех на филм, ама кой да помисли, че може и да хване дикиш!...

- Пазите ли го?

- Кое? Филмите ли? Всичко пазя аз... Остави какво говоря на клиентите... За моя архив си пазя по едно копие, нищо не унищожавам! И, ако се разберем с теб, ще се обадя на моите хора да ти го дадат. Та, казвам ти, жената на Росен правеше черни магии, при това скришом от "събратята" си, както се наричат тия там!

- А мъжът й как реагира?

- Как ли? Като всеки сериозен мъж! Готвеше се да я натири. Ама преди това се зае чрез своите хора да прокара в парламента поправка в закона за съпружеската имуществена общност! Според нея всичко, придобито от търговеца по време на брака, не подлежи на подялба при един евентуален развод, не е общност!

- Да, вярно, че наскоро я приеха. По новия закон Габриела не би получила нищо. А като наследница на колко има право? На четири шести от всичко, нали? Извадила е късмет!

- Ей за това ми е думата! Ами ако му е направила и на мъжа си магия?!

- Как да разбирам думите ви? Че искате от мен да проверя тази версия, така ли?

- Да! Виж там, проучи ги тези "братя"... Росен много внезапно си отиде!...

- Само смърт от магия не бях разследвал!

- Не гледаш сериозно, Коле, но ако беше на мое място, друга песен щеше да запееш!

- Добре, добре. Ще видя какво мога да направя. Но бих искал да знам малко повече и за самия него. Как стартира в бизнеса, с какво се занимаваше... Доста бързо излетя нагоре след промените...

- Хубаво! Прав си да искаш и ти нещо в замяна! Що пък да не ти разкажа нещата така, както аз ги знам! Бог да го прости Росен, на него вече всичко му е все едно... - Каменов се умълча, отпи от сока си, настани се по-удобно и започна разказа си.

- То не се знае, но аз съм кръстникът на неговия холдинг, в моя кабинет се роди и идеята за него, и името му! Беше съвсем в началото, скоро след идването на демокрацията, още работех в органите, когато при мен дойдоха Росен и още двама мои колеги от други управления. Той вече имаше своя фирма, имаше първоначален капитал, но идеята беше да се върви напред, да се осъществява размах... Бях поръчал на Ленчето, секретарката ми, да донесе нещо да се почерпим - кафета там, бисквитки... Като сега си спомням как им чертах върху едни книжни салфетки холдинговата структура. Бях чел една книга, "Зеленият крал". Много бях впечатлен от империята, която създаде там героят, много! А Росен също си пишеше на салфетки бележките. Така се родиха идеите за различните фирми с различни направления, ръководени от една фирма-майка. И като стана въпрос за името, аз му викам така: "Сегашната ти фирма се казва "Униарт", тя ще обедини група фирми, наречи я "Унигруп!"

Хареса му и започнахме да мислим с какви хора може да се осъществи тази структура. И пак аз му дадох идеята. Толкова кадърни хора се изхвърляха по онова време откъде ли не! Че били ченгета, че били комунисти! От различни министерства - на търговията, на финансите, на туризма, на енергетиката... А за тези основни направления, които определихме - търговия със захар, енергийни материали, алкохол, цигари, хазарт, петрол, хотелиерство и финанси, трябваха много оправни и компетентни хора. Същите, които в момента бяха изхвърлени на улицата! Дотук добре, но трябваха пари. Много пари! Той вече имаше, но неговите бяха малко за такъв грандиозен замисъл...

И тогава чрез връзките на своя тъст Росен успя да се срещне със самия Андрей Вулканов. Сложил му структурата на масата и поискал финансова подкрепа срещу бъдещи услуги. Накратко, от Партията му бяха обещали 50 милиона долара, от които на три транша той получи двайсет. Беше се оказало междувременно, че повече от тази сума не могат да се завъртят, все пак трябваше да се спазват и определени граници, не биваше толкова скоростно да наберат мощ и да станат трън в очите на всички. Не че и така не бяха непрекъснато атакувани... Хората да не са слепи! Създадоха се вериги от бензиностанции, купиха завода за захар в Камено край Варна - почти без пари го купиха, за 500 000 долара, застанаха на входа и на изхода на "Кремиковци", откриха се казина и какво ли още не... А, за казината да ти кажа! Те се изграждаха съвместно с австрийската фирма "Импера", която произвеждаше оборудването - от дръжките на вратите, до тоалетните чинии. Австрийците идваха с два тира, влизаха в сграда на гола тухла и за три дни всичко светваше с блясъка на примамващо място. Място, обещаващо, че е извор на пари и богатство...

Някъде по това време на Росен му изготвиха един прогнозен доклад за развитието на сенчестата икономика у нас. Едни от най-добрите български психолози, изхвърлени от Института по психология към МВР, чрез анализ стигаха до извода, че в скоро време ще се създадат силови структури, които ще подложат на натиск неговата империя. Като препоръчителна мярка за противодействие те го съветваха да направи изпреварващ ход и пръв да формира такава структура. Така се създаде "БИС1" на Борис Измирлиев. Борческа групировка, наброяваща около 4000 бойци, занимаващи се с рекет зад привидната охранителна дейност...

Пак тогава Росен неведнъж ми споделяше как са му като камък на врата тези двайсет милиона. Искаше да ги върне и да стане напълно независим. Не понасяше някой да му диша във врата. А групировката вече се беше разраснала до почти неконтролируеми размери. Възникна идея да се източи една от банките и за тази цел бяха създадени редица фиктивни, кухи фирми. След тази операция Росен реши да се разплати с Партията, беше обърнал дадените му пари над сто пъти. Но се оказа, че това не е лесна работа, като да щракнеш с пръсти. Между него и Андрей Вулканов избухна грандиозен скандал. Онзи беше много хитър и далновиден стратег и категорично бе отказал връщането на дълга, искаше да има в подчинение такава мощна структура като "Унигруп", още повече че вътре работеха и негови кадри... Росен не можа да преглътне, че в разгара на спора бил наречен "момченце" и Вулканов много ясно му дал да разбере кой го е създал и кой може да го унищожи. Като резултат демонстративно преведе по сметка онези двайсет милиона, но може би само аз знам, че те отидоха за закупуване на неговото имение във Флорида... Е, нали бях на доста висок пост там, поне до едно известно време, та някои неща не оставаха скрити от мен... Но всъщност така той положи началото на края.

Росен се бе променил до неузнаваемост. Освен онези двайсет милиона, които уж върна, той прибираше всеки месец по 50-70 000 долара и това му се виждаше малко, искаше да има милиарди. Искаше държава в държавата. Тогава се прицели в газовия бизнес. Не забелязваше, че отделните направления в групировката започнаха да излизат извън контрол, крадеше се страшно много, започваше разчистване на сметки на всички нива, заваляха едно през друго показни убийства... Но на него му беше влязло червейчето за газта, където печалбите са колосални, от 500 до 1000 %. Там обаче се намесваха други интереси, играеха руски капитали, и войната бе на живот и смърт. Вулканов бе категорично против този ход на групировката и заплати с живота си...

- Какво намеквате? Все още няма решение на съда по делото за убийството му...

- Няма и да има в скоро време! И така, Росен искаше газопровода Москва-Александропулис на всяка цена... А, забравих да спомена, че преди това му се наложи да отстрани и Борис Измирлиев, тъй като бе станал неконтролируем. Изобщо, рязането на опашки на гущерите бе поголовно! Но това не спаси положението. Тогава изведнъж настъпи големият упадък. Дойде дясното правителство на Костов, което им бе взело мерника. Можеха да лавират и да оцелеят, но разпадът вече бе започнал. Изнасяха капитали зад граница, ликвидираха фирми... Докато не свиха дейността само до захарта, туризма, петрола и хазарта. Семената на разрухата никнеха навсякъде, дори и в семейството му. Като някакво възмездие жена му се разболя тежко и почина от рак. И точно тогава се появи в офиса му Габриела, бе спечелила мястото за секретарка и направо го бе омагьосала. Била като светъл лъч в живота му, така ми бе споделил... А и аз го видях, че живна, поокопити се. Имаше нови планове... Пък ей на, не му било писано... Де да знаех тогава, че била истинска вещица! Та това е накратко историята му. Нямаше в бизнеса му нищо, за което да се хванеш, моето момче!

- А оръжия, наркотици?...

- Не, поне аз не съм бил посветен в такива операции! - категорично заяви Каменов. - Ако и да е имало нещо незаконно, не може да се докаже, всичко останало е било или по закона, или на ръба... Така че, лека му пръст! Да не тревожим паметта му, ами ти виж, проучи вдовицата с какво се занимава!... Виж, че май никак не вървя на добре...

- Тя беше ли посветена в работата му?

- Доколкото знам, не. Ама е много хитра, може и да знае повече, отколкото показва! Сега никак не й е сладко, остави я с куп дългове... Виж там, кажи й, че ще си върна един заем, дето го дължа на мъжа й. 30 000 евро! Само да развали магията! Така й кажи, Коле! 30 000! - натърти той.

Николай поговори още малко с Каменов, но болният мъж вече се бе изморил и отговаряше на въпросите му едносрично и нищо ценно повече не каза. Сбогува се с него, като му пожела бързо оздравяване, и си тръгна.

* * *

Бяха минали вече няколко дни, след като Мария бе помолила за помощ, и Николай побърза да сподели с нея информацията, която бе събрал. Срещата им отново беше в "Арките" и тя пак пристигна преди него. Още с влизането си той я забеляза и с извинителна усмивка се насочи към масата й, а тя усети как вътре в гърдите й се разлива топлина от зелените искрици в погледа му.

Разказа й накратко историята на забогатяването на Росен Великов, спомена за кандидатирането му на предстоящите парламентарни избори за депутат от листата на управляващата партия, потвърди, че в бизнеса му настъпил съкрушителен спад, но изрази съмнения в действителната картина за състоянието на финансите му. Въз основа на чутото от Каменов и появата на мистериозния бележник двамата стигнаха до извода, че Габриела най-вероятно е попаднала на укрита информация за авоарите на Росен в чужбина.

- Що се отнася до търговската му дейност - заключи Николай, - няма данни за незаконни операции, поне в светлината на така действащите в страната ни закони. Друг е въпросът, че се е движел често по ръба... Така че Габриела едва ли може да бъде държана отговорна за нещо, извършено от мъжа й. Но пък се появи едно интересно сведение... Прощавай, аз май говоря, все едно съм на оперативка... - усети се той.

- Няма нищо, аз нали не съм ти началник, може и по-простичко... - усмихна се Мария.

- Досега не ми се е случвало да докладвам резултата от проучванията си на хубаво момиче. Странно, но се чувствам почти като на кандидат-студентски изпит - засмя се и Николай.

- Толкова ли съм страшна? Не съм искала тъй да те главоболя! Но наистина съм безкрайно притеснена от видението за онзи окървавен вързоп... Научи ли откъде би могъл да се появи?

- Точно за това исках да ти разкажа. По някое време миналата година Росен наел детектив да проследи жена му, бил се усъмнил, че тя си има някой. Говорих с човека и той не само ми разказа една фантастична история, но ми предостави и филма, който заснел.

- Няма ли нещо като опазване тайната на клиента?

- Беше му се насъбрало доста, открих го в една частна болница, никак не беше добре горкият... Твърдеше, че Габриела го е омагьосала...

- Ха! Защо, заради проследяването ли?

- Възможно е, доста уклончив беше. Намекна, че й направил неприлично според нея предложение и тя реагирала доста остро.

- И какво имаше на този филм?

- Не ми се ще да го коментирам... Но след това, което видях, искам отново да те помоля... Не, направо настоявам да стоиш по-далеч от нея! Тази жена не само се занимава с магии, но и участва в някаква секта! "Братство на Бялата светлина", така са се нарекли. Все още не знам достатъчно за тях, нямах време да ги проуча. Открих само къщата, където се подвизават. Съседите, за съжаление, нищо не са забелязали. Собствениците са в чужбина и са я дали под наем на някой си Рангел Радулов за ателие. Бил добър художник, само че ателието му е другаде, вече проверих. Но филмът, който видях!... - поклати глава и не довърши той.

- Така ли? - Мария всъщност не беше учудена, не знаеше само името на групата. Дали не сбърка, като насочи Николай към хората, които скоро щяха да я приемат в редиците си? Ами ако водачът разбере това и откаже приемането й? Как ще успее тогава да спре Габриела?

- Да. Оказва се, че имало още магьосници! Или поне те си вярват, че са такива. Видях невероятни кадри от сбирките им! Потресаващо зрелище!

- А... какво научи за нея и за тази отрязана глава?

- Знаеш ли, тя е правила някакъв ритуал, при който е заклала петел. Видях как го зави в една бяла кърпа. Наистина беше окървавена...

- Искаш да кажеш, че в този вързоп... не е имало глава, а петел?!

- С очите си видях как му резна главата! На петела, де.

- А... на тези сбирки... Какво правят? Освен дето режат петли...

- С петела тя сама се разправи. А що се отнася до сбирките им... Не е гледка за младо момиче като теб. Как да ти го кажа... Нещо като оргия е. Ако ги видиш, ще разбереш защо в миналото са ги преследвали.

- Те там ли бяха, когато Габриела е обезглавила петела? - потръпна тя.

- Не, сама беше.

- А... те знаят ли, че са били снимани? Всъщност глупав въпрос! Дали продължават да ги следят?

- И аз го питах, но той отрече. Каза, че прибрал техниката, след като приключил с Габриела. Виж, Мария, не ми харесва цялата тази работа! Ти продължаваш ли да се срещаш с нея?

- Да. Но тя не ме учи на магии, наистина!

- А какво правите?

- Упражнения за дишане, за релаксация. Говорим си за здравословно хранене, диети... Такива работи...

- Мария! Повярвай на опита ми! Има нещо гнило около Габриела! Не съм я проучил още достатъчно. Отново те моля да бъдеш внимателна!

- Внимателна съм.

- Говорила ли е с теб за тази група? Да не те привлича в нея?

- Николай, достатъчно съм голяма, за да преценя кога има някаква опасност! Благодаря ти за загрижеността, но наистина не трябва да се безпокоиш, че нещо ще ми се случи.

- Но след като и тя знае за новата ти дарба, не иска ли от теб да станеш една от тях? - продължаваше да се допитва той.

- И така да е, аз мога да преценя дали си струва... да рискувам. Казах ти вече, заради Маги съм готова на всичко.

- Мария, поне изчакай да събера информация за тези хора! Може да е всичко! Някаква поробваща членовете си секта, например! Докато се осъзнаеш, и ще са те впримчили!

- Николай, нямам време! Габриела не се е отказала от амбициите си спрямо Александър. Няколко пъти ме подпитваше за него. И ако прави магии на сестра ми, само аз бих могла да я спра! Знам това! А има и нещо друго... Искам да разбера какво става с мен, да овладея тази способност. Знаеш ли какво мъчение е непрекъснато да внимаваш да не се докоснеш до някого? Знаеш ли? Да избягваш хората, защото изведнъж те връхлитат най-невероятни картини... Да внимаваш какво говориш и правиш, за да не те сметнат за луда?

- Мария, Мария... Как бих могъл да ти помогна? Трябва ли да предизвиквам полицейска проверка, за да разтуря сбирките им и да те предпазя? Това ли трябва да направя, за да се осъзнаеш?

- Ако се стигне дотам, това ще е краят - тихо, но твърдо отговори тя.

- Сериозно ли говориш? - зеленото в очите му вече беше остро като изумруд.

- Ако тези хора нарушават закона, разбирам да се намесваш. Ако аз извърша нещо лошо - разбирам... Но единственото, което искам, както вече ти казах, е да спра Габриела. И те моля да не ме контролираш.

- Добре, Мария, както кажеш! - в гласа му отчетливо се доловиха твърди като метал нотки.

- Николай, каквото и да стане, искам да знаеш, че наистина ти благодаря за всичко... И съм ти безкрайно признателна и задължена.

- Е, а аз мислех, че между нас можеше да се получи и нещо повече... Добре! - отсече той. - Ако имаш нужда от мен, знаеш как да ме намериш! Бъди внимателна и се пази!

Той плати сметката и се накани да си тръгва. Тя пак както миналия път реши да поостане. Искаше да събере мислите си. Пое подадената й за довиждане ръка и усети, че я засмуква водовъртежът на неговото безпокойство. Не видя конкретна картина, а вълна от чувства. Беше като срутващ се каменопад, като ходене по тънък лед, като пропадане в пропаст... Беше го наранила, но той не излъчваше притеснение за собствените си чувства, а за нейната безопасност. Не искаше тя да се озове там. Сред онези оргии, както назова сбирките на Братството...

Мария се замисли. Трябваше ли да продължи? Нямаше ли друг начин да сложи край на цялата тази история? Но Габриела избягваше всякакви разговори на тема магии! А тя не знаеше как да й противодейства, ако е урочасала сестра й. Пък и тази отрязана глава, която не й даваше мира... Дали пък наистина не е било само един петел?

Въздъхна. Харесваше зелените искрици в очите на Николай, харесваше мекотата в гласа му, когато произнасяше името й, той приличаше на мощно клонесто дърво, даващо прохлада и закрила... Но не можеше да промени решението си. Бе го взела още в онази снежна вечер, когато се представи пред Габриела като Маша...

* * *

В базовия лагер Саид Бараев приключваше задължителния разбор на акцията. Неговите бойци бяха провели поредната атака с пълен блясък. Този път те се проявиха с брилянтна операция по взривяването на препълнен с курортисти влак, следващ по маршрута Москва-Кисловодск. Кървавата равносметка бе задоволителна - повече от осемдесет убити и стотици ранени.

След всеки удар Саид с чувство за добре свършена работа проследяваше по новините напъните на специално създадените комисии към Съвета по Безопасността, които с какви ли не квалификации се мъчеха да ги изкарат терористи, тях - бойците за свободна Ичкерия! Прикривайки зад гневни фрази неспособността си да обяснят как чеченските бойни отряди, или както ги наричаха - незаконни формирования, отново са се промъкнали незабелязани, те се впускаха в пространни хипотези и сипеха закани за нови, още по-ожесточени мерки за сигурност. И всеки път, вече повече от десет години, ги чакаше нова изненада. Както още в началото, при операцията на Шамил по окупирането на болницата в Будьоновск през 95-та година. Тогава с три Камаз-а и едно жигули над 200 бойци минаха съвършено необезпокоявани покрай блокпостовете. Успяха да ги заблудят с камуфлажната милиционерска кола, в която няколко души в руски униформи и със славянски вид на перфектен руски език, без характерния абхазки акцент, обявиха като цел на пътуването превоз на "товар 200". Така бе написано с големи цифри и на предното стъкло. Като доказателство дори показаха натоварените ковчези. Този код означаваше, че се карат трупове на загинали руски войници. Никой не им поиска документите... Беше съкрушителен удар! Взеха над две хиляди заложници, провъзгласиха своите искания, стреснаха президента и цялото руско ръководство... Виковете "Аллах акбар!" навярно все още отекват в ушите на руснаците, защото след безпрецедентната акция успяха да се изтеглят под покрова на нощта почти без загуби.

Оттогава, та до днес подразделенията на чеченските бойци воюваха с всички възможни средства. Боят на Радуев в Первомайское в Дагестанската република, когато водеха същинска война, отстъпвайки с взетите от болницата в Кизляр заложници, беше голям шамар върху престижа на руската военна машина. Със снайперски огън, с обстрел от миномети, гранатомети и картечници, те се бяха окопали в траншеи, изровени и укрепени по всички правила на военната техника. Показаха на целия свят колко добре са усвоили получената при самите руснаци подготовка!

Но дадоха и много жертви... Като отряда на неговия съименник Мовсар Бараев, загинал до един при щурма на Театралния център на Дубровка в Москва през октомври 2002. Знаеха, че отиват на смърт, когато окупираха сградата по време на мюзикъла "Норд-Ост" и взеха над 700 заложници, но до последно настояваха пред зданието да се организират пикети за поддръжка на независимостта на Ичкерия. Лоша беше равносметката и при атаката на училището в Беслан през 2004, където също дадоха много жертви, но най-важно бе, че за тях и за тяхната кауза се говореше!...

"Руснаците не трябва да имат нито миг покой", наставляваше своите хора Саид. Всеки ден, на най-различни места те трябваше да напомнят за себе си - с взривени домове, отвлечени автобуси и самолети, заложени на пазари бомби, покушения срещу висши военни... За повдигане на духа на бойците бе необходима нова, още по-унищожителна операция. А за нея им трябваше оръжие...

Сега нетърпението от несигурния изход на сделката по българския канал не даваше мира на Саид и той не можеше да усети радостта от поредната успешна акция. Срокът, който бе определил на Каменов да свърши работата, бе изтекъл. Новините не бяха добри. От Калоян бе дошла вестта, че е настанен в болница заради усложнения след прекаран грип, и Саид отново свика съвета.

- Махмуд, Рафик! До три-четири дни да сте заминали за София - обърна се той към верните си бойци. - На място преценявате обстановката и действате! Искам парите или стоката! Веднага! От Каменов ще вземете паролите на тримата координатори и ще ги притиснете, докато изпеят и майчиното си мляко! За главен определям Рафик!

- А вдовицата, Саид? - обади се Махмуд.

- С нея отначало внимавайте. В обектива на пресата е и ако пресилите нещата, ще се наложи да излезете на светло.

- Предлагам да прегледаме дома й. Така, както ние умеем - усмихна се криво Рафик. - Ако след това изприпка в полицията, значи нищо не знае. Ако си затрае - има какво да ни пее.

- Живее в голяма къща и има добра охранителна система, знам това от Росен - предупреди ги Саид.

- И ние сме добри! Особено Рафик! - тупна побратима си с тежка длан Махмуд. - Ще влезем и ще излезем като духове!

Тримата се разсмяха и се заеха да разработят плана си за действие в подробности.

* * *

- Е, мило момиче, разбрах от твоята настойница, че обучението ти е преминало успешно. Моите поздравления! Името, което си избрала, е добро. Утре вечер ще те посрещнем при нас. Всички са предупредени и те очакват с нетърпение. Имаш ли въпроси? Съмнения? Колебания? - в гласа на водача Мария долови искрена топлина и загриженост.

До Посвещаването оставаха броени часове и Върховният жрец бе пожелал да се срещнат за последно уточняване. Те седяха отново в "Мърфис". Габриела кратко и стегнато бе описала заниманията им и бе дала висока оценка на напредъка на бъдещата им посестрима.

Мария се бе трудила упорито през тези десетина дни, но бе намерила време и да проучи къде излага картините си художникът Рангел Радулов. Откри ги в една частна галерия и остана запленена от изящната експресивност на творбите му. Поразпита за него и остана впечатлена от успехите му, предимно зад граница. Но най-вече вярваше на очите си. Цветовете грееха в едно вълшебство от линии и форми. От всяка картина струеше светлина и внушение за животворна сила, излъчваше се толкова завладяваща хармония, че тя дълго след това бе в приповдигнато настроение. Така можеше да рисува само един много добър и обърнат към духовното човек. Омагьосана от примамливия свят на тези творби, посети няколко пъти галерията, но все пак преди срещата с водача отиде в "Св. Неделя" и запали свещичка пред иконата на Дева Мария. Бе убедена, че дължи излизането си от комата на нейната закрила...

"Прости ми, ако те наранявам... Нося името ти и благодарност към теб в сърцето си! - шепнеше тя. - Прости ми, но нямам избор, трябва да отида там и да се опитам да спася сестра ми... Чувствам, че я грози опасност... Вярвам, че ще ме разбереш. Вярвам, че всичко на този свят е едно и Богинята, която те почитат, е едно от твоите лица... Прости ми, ако греша, правя го за добро..."

- Съмнения нямам - отвърна Мария на Върховния жрец. - Вярвам в доброто начало, залегнало във вашите занимания, а колебанията си ги преодолях. Те бяха предимно в моите способности да се справя. Но имам един въпрос. Надявам се, да не ви засегна.

- Не се притеснявай, затова съм тук. Разбирам колко ти е трудно да се хвърлиш в неизвестното. Напълно умишлено не сме ти разказали предварително как протича процедурата в подробности, тъй като все още не си в състояние да осъзнаеш дълбокия й смисъл. Това ще стане на място. Както и не мога да те въведа в тайнството на нашите сбирки. Мога само да те уверя, че всякакви страхове от твоя страна са излишни. Никой няма да направи нищо в твоя вреда. Е, какъв е въпросът ти?

- Възможно ли е един ден, ако реша да напусна групата, да не ми бъде разрешено?

- Не, разбира се! Никого не държим насила. Всеки има свобода на избора да остане или да си тръгне. При едно условие обаче. Клетвата, която ще положиш, ще те задължи до края на живота си да спазваш някои правила. Тази клетва не бива да се престъпва. От никого. Нито от членовете, нито от напусналите групата. Всички ние се подчиняваме на определени закони, а най-главният е, както казах, да не се вреди. Дори тъй наречената бяла магия в нашите среди е недопустима. Всяка намеса в чуждата аура е недопустима! Това е накърняване на личното пространство на човек. Никой няма право да влияе върху него без личното му разрешение. Всеки от нас знае, че при правене на магия се освобождава енергия, която се връща към този, който я генерира, с тройно по-голяма сила. Миналия път попита за черната магия. Така непосветените наричат зловредните енергийни атаки, въпреки че далеч не всяка от тях е черна магия. По-нататък ще разбереш разликата. Засега е достатъчно да знаеш, че всички те представляват комбинация от светотатство и убийство, както казва един от класиците, и могат да причинят сериозни неприятности на своя извършител.

Габриела седеше изтръпнала и не смееше да вдигне поглед от масата. Знаеше към кого са насочени думите на водача. Беше предупреждение, но не към новото момиче. Според правилата на Братството тя бе злоупотребила с тайното познание и трябваше в най-скоро време да изтърпи наказание за това. Дали знаеха обаче докъде е стигнала в заниманията си, дали само я подозираха, или бяха усетили, че се е осмелила да направи Черна литургия?

Онази нощ, когато луната бе в гаснеща фаза, Габриела извърши това, което бе замисляла от доста време. Открила старинен гримоар, който гарантираше защита срещу връщането на магията, тя старателно се подготви за голямото събитие. Преди всичко с целенасочена медитация прогони страха от сърцето си. Знаеше, че със силата на волята си може да материализира и призовава духове, но само капка страх щеше да я унищожи, като ги обърне срещу нея самата. Изготви и освети съответните атрибути, купи от пазара бял петел, уши си черно наметало и си приготви черни свещи. Аранжира олтара с всичко необходимо и свали наметалото.

Застанала гола пред обърнатото наопаки разпятие, произнесе защитното заклинание, разтвори Библията на предварително избрания текст и в съответствие с правилата го прочете отзад напред. Поръси с "черно-светена" вода, приготвена от описаните настойки, намаза се с елей, прекади с кадилницата, заредена с излъчващите необходимата енергия вещества, и падна на колене пред олтара, където отправи своето заклинание към извиканите духове, обещавайки им жертва.

После закла петела. Предварително бе взела мерки да не оставя следи, дори се бе снабдила с голямо парче найлон, защото имаше представа какво може да очаква. Като малка бе наблюдавала баба си Гроздана как сръчно извършва тази процедура. Най-много я потрисаше подскачащото обезглавено тяло на закланата птица и, разбира се, след това отказваше да вкуси от гозбата... Сега с не по-малка сръчност, въпреки че й беше за първи път, отсече с един замах главата, хвана тресящото се в конвулсии тяло и изцеди няколко капки в приготвената за Росен отвара. Изпя пред олтара няколко псалма от стария текст, после стана и започна да се върти в кръг, докато не падна в екстаз, крещейки неразбрани думи. Свърши, както бе предписано, точно в полунощ. След края на ритуала изми и почисти всичко, слезе в мазето и в пръстения под зарови останките от умъртвената птица, завити в бяла кърпа. Още на следващата сутрин капна няколко капки от отварата в кафето на Росен. Наближаваше юбилеят му, а той твърдо й бе заявил, че след тази дата ще предприеме стъпки към разтрогване на брака им...

- Всеки, който има някаква способност или дарба, има двойно задължение - продължи водачът. - Едното е към себе си, защото би извършил престъпление спрямо своята същност, ако не я развива. Другото е към околните - той трябва да я използва за добро, не за зло. И да дава всичко от себе си, защото основният движещ закон в света е любовта. Любовта, която има огромна съзидателна сила... Но само когато е насочена навън, когато се стреми да дарява, не да взима. Ако е обърната навътре, се превръща в най-лошия вид алчност, а любовта и алчността взаимно се изключват. Ние сме се посветили на нейната светлина, затова тежко и горко на този, който не спази клетвата! - в гласа на водача звучеше метал, посичащ всякакво съмнение в изпълнението на тази закана.

- Какво ще стане с него? - попита Мария.

- Ще го застигне нашето възмездие. Имаме система от наказания за различните провинения в зависимост от тежестта им. От бичуване с камшик до налагане на различни... енергийни въздействия.

- Магии?

- Може и така да се каже. Не искам да те плаша, мило момиче! Вярвам в твоята добронамереност, но ти още отсега трябва да знаеш, че срещу обединената сила на всички ни е невъзможно да се устои. Най-тежкото наказание е... лишаване от жизнена енергия и се налага, когато някой Посветен се обърне срещу братята си. Изплаши ли се?

- Това... смърт ли значи? Случвало ли ви се е да го правите?

- Не, не е точно смърт, но този, който го изпита, би желал по-добре да е мъртъв. За щастие, не ни се е налагало да го прилагаме. Ние се подкрепяме, но се и защитаваме. Искаш ли все още да се присъединиш към нас? Имаш ли нужда от време за размисъл?

- Не, взела съм вече решението. Искам да стана една от вас! - твърдо изрече Мария. Тайното познание на този нов свят, в който се канеше да влезе, я примамваше с неочакваните си и все още непознати хоризонти.

Водачът се усмихна, взе ръцете й в своите и я погледна в очите. Мария усети лъчезарна светлина, която като омайваща музика струеше отвсякъде и се преливаше в причудливи фигури, преплиташе се във фантастични форми и образуваше бързо сменящи се картини... Тя видя райски птици, екзотични цветя, танцуващи хора, ласкави лагуни и още много, много други невероятни и вълшебни гледки...

 

Глава 6

Магдалена се завръща и практикува Майтхуна. Посвещаването на Мария. Екстаз.

Черната тойота на Александър без затруднение се изкачваше по хлъзгавия планински път по северните склонове на Витоша. Отиваха на вилата му. Бяха се върнали от Германия преди няколко дни, през които Магдалена напразно се бе опитвала да възстанови предишната връзка с необичайно мълчаливата си сестра. Забелязваше в нея странна замисленост и склонност към усамотяване. По цял ден Мария изчезваше нанякъде и дума не обелваше къде ходи. На всички въпроси отговаряше уклончиво, а за новата си дарба изобщо не желаеше да разговаря...

Най-сетне дойде неделята, за която имаха особени планове още от деня на навяхването на крака й.

- Хей, какво се умълча? - обърна се Александър към нея.

- Мислех си за нас, и за Мари. Нещо ми се вижда променена...

- И аз забелязах.

- Каза, че отива тази вечер при приятели, но не ми отговори кои са, побърза да смени темата. Звъннах на всички, още като си дойдохме. Никой от нашите не е в София. С кого ли е? - Магдалена за пореден път се опита да се свърже с нея. - И телефонът й е изключен! - ядоса се тя, прибирайки апаратчето в чантата си.

- Да няма гадже?

- Знам ли... Очите й блестят по нов начин... По цял ден се губела някъде през последните две седмици, каза мама... И тя се тревожи.

- Дели, трябва да си поговориш с нея. Не исках да го споменавам, но ще се наложи. Онази вечер, когато я запознах с Габриела, тя се представи с измислено име. Нарече се Маша Йорданова...

- Ха! Маша! Така й казвах, като бяхме малки! А Йорданова е бащиното ни име. Защо ли го е направила?

- Май за да разучи по-добре Габриела. Безпокоя се, право да ти кажа! Ако, както предполагам, се е сближила с нея, може да се окаже въвлечена в някаква авантюра.

- Пак тази Габриела! - изпъшка Магдалена. - Винаги с Мари сме били заедно! Винаги сме си споделяли! И винаги всичко ни се е случвало едновременно! Или почти... Какво я е прихванало сега?!

- Трябваше още тогава да я спра!... Но тя така ме погледна! - с разкаяние в гласа каза Александър.

- Още утре пък аз така ще я притисна, че да не смее да мръдне, преди да ми каже какви ги върши! - закани се Магдалена и отново се умълча.

Пристигнаха на вилата. Краят на февруари бе студен и къщата бе изстинала. Той включи газовите печки и напали камината, тя се зае с продуктите, но през цялото време нещо я човъркаше отвътре. Къде е сега Мари? В безопасност ли е? Най-много я безпокоеше тази смяна на името. Нещо й подсказваше, че това може да донесе само неприятности.

- Дели, напрегната си... - Александър бе дошъл при нея в кухненския бокс и сложи ръце отзад на раменете й.

- Малко...

- Хайде, успокой се, иначе няма да се получи... Отхвърли всички неприятни мисли. Все пак нищо страшно и непоправимо не е станало с Мария, нали? Хайде, сега искам да забравиш всички проблеми! Става ли? Ела! - той я хвана за ръката и меко, но властно я поведе към хола.

Бе успял да украси стаята със свещи, лееше се тиха музика, носеше се слаб омайващ аромат.

- Какво е това? Да не са индийски пръчици... Да не е тамян?

- Да. Ако не ти харесва, ще го махна.

- Напротив! Събужда у мен спомени от детството... Бяхме малки, баба ни ни водеше на църква. Палехме свещички и тя казваше: "Молете се и вярвайте. Светата майка ще ви закриля." Колко е била права! Мисля, че само чудо спаси преди два месеца Мария! - тя седна на дивана и притвори очи. - Бях забравила колко е хубаво тук!

Той я прегърна. Камината пращеше, в стаята ставаше вече приятно топло. Залязващото слънце я бе напълнило с огнена светлина. Магдалена усети ръцете на Александър да я събличат, но не се възпротиви. Бавно и с плавни движения той започна да масажира гърба й...

* * *

Габриела спря таксито на стотина метра от Къщата и нататък двете продължиха пеша. Нито отвън, нито отвътре убежището на посветените по никакъв начин не издаваше тайното си предназначение. Обикновена занемарена къща. Обикновен занемарен вход, обикновена стая. Плътни щори върху прозорците на втория етаж, оформен като кула с остъклен куполообразен покрив. Ако случайно вътре се озовеше чужд човек, инкасатор или водопроводчик, никога не би допуснал какво се крие горе. Там, където достъп имаха само обитателите на Къщата. Там, където сега стоеше Мария, очаквайки да направи последната крачка към неизвестността.

Когато преди малко бе докоснала Габриела, за да я намаже със зеленикавото желе, отново като проблясък й се бе явил окървавеният вързоп с отрязаната глава... Или все пак е било петел? Събрала всичката решителност на лумкащото си сърце, тя си спомни онова паметно изкачване на хълма от детските й години. Тогава преодоля страха си заради Магдалена. Сега също трябваше да събере цялата си решителност и да посрещне всички изпитания, ако иска да помогне на сестра си. И да я предпази от онова страшно видение, от онези пламъци...

Габриела завърза очите на Мария с превръзка и тържествено произнесе въпроса, който й даваше последна възможност да се откаже.

- Сега аз, Герула, твоя настойница и жрица от втора степен, те въвеждам в Братството на Бялата светлина! Готова ли си?

- Да! Готова съм!

- Време е да свалиш наметалото!

Мария послушно го остави да се свлече от голите й плещи, а Габриела върза ръцете й зад гърба. После отвори вратата към осмоъгълната зала и я въведе.

Стаята се осветяваше от безброй свещи и осем светилника, сложени върху пентаграми в ъглите. През остъкления куполообразен таван се виждаше обагреното от залеза небе. В трепкащата, но ярка светлина десет души бавно обикаляха по посока на часовниковата стрелка. Те пееха и вървяха с плавни танцови стъпки от вътрешната страна на ритуалния Кръг на силата, очертан с бяла боя върху тъмния под. Заедно с новодошлите и Върховния жрец, застанал с вдигнати ръце пред олтара на Великата богиня, групата най-сетне щеше да достигне сакралното число 13. Всички бяха със същите бели наметала и всеки държеше по една бяла свещ, чийто пламък хвърляше причудливи сенки по лицата им. Косите им бяха прихванати със сребристи обръчи, само Върховният жрец имаше златиста корона с два рога отстрани.

Отнякъде в унисон с пеенето се носеше тиха хипнотична музика, а въздухът бе напоен с ухания на билки, дим от екзотични кори и някакъв непознат тръпчив мирис.

В средата се издигаше голям плот от черно дърво, върху който бе гравиран печатът на Соломон - Пентаграмът. Върху олтара бяха сложени накръст меч и камшик, както и други атрибути, необходими за посвещаването - пентакли, сребърен потир с ритуално вино, сърповиден хляб. Групата спря, Върховният жрец довърши обредните движения с кадилницата, остави я, а в дясната му ръка проблясна нож - с черна дръжка и оформен с две остриета като кама, личният му атаме бе зареден с неговата енергия и бе предназначен само за магически действия.

Герула най-сетне въведе момичето в Кръга, изрязвайки символична врата с помощта на своя атаме. Под превръзката Мария не виждаше нищо, но ноздрите й потрепнаха, долавяйки странните аромати. Тя пристъпи напред, усещайки с цялата си оголена кожа тръпката на възбудата и страха.

Лек натиск по рамото й даде знак да коленичи пред водача. Настойницата й застана отстрани, за да му асистира, когато бе необходимо. Той насочи своя атаме към момичето и очерта с него във въздуха голям пентаграм, чиито върхове бяха проекция на фигурата й. После взе в двете си ръце меча и го вдигна над сведената глава на посвещаваната. През цялото време със звучен глас изричаше ритуалните фрази, молейки Богинята да приеме новата си почитателка и да я закриля. Въпреки голотата си Мария не усещаше студ, но от тембъра му почувства как леко настръхва, а от докосванията сякаш я удряше ток.

Върховният жрец разряза превръзките с един замах на своя болин - острия работен нож с бяла дръжка, и тя потръпна от студенината на метала. Все още на колене, отвори уста, а той сложи върху езика й малко парче от лунния хляб, омесен от сол, мед, вино, едро смляно брашно и кръв от всички членове на братството. После леко убоде средния пръст на лявата й ръка и изцеди капка в потира с ритуалното вино. Подаде го на нейната настойница, която направи същото, след което пусна чашата по кръга. Всеки от групата капваше по капка от кръвта си. Когато потирът обиколи всички, Герула го връчи с тържествен жест на Върховния жрец, който също изпълни ритуала и даде на Мария да отпие.

- В знак на съвършената Любов и съвършеното Доверие ти прие в тялото си кръв и плът от Бога-и-Богинята, които ние всички носим в себе си. Както зърното символизира плодородието и прераждането на Богинята, а кръвта - саможертвата на Бога, така и ти бъди готова да даряваш и жертваш себе си в името на съвършеното Добро! Вече можеш да се изправиш и да получиш име!

Мария бавно стана, усещайки как в нея расте някакво странно чувство на спокойствие и пълнота.

- Чуйте ме, братя и сестри от Братството на Бялата светлина, достойни да се наричат Могъщи - прогърмя гласът на водача. - Аз, Рамагор, Върховен жрец и ваш предводител, ви представям нашата нова сестра, Магала. Въведена според законите на нашия Кръг, сега тя с пълно право е подготвена за жрица от първа степен. За да бъде допусната, е необходимо да бъде осветена и пречистена. Готова ли си да приемеш тайнството на освещаването?

- Готова съм - решително отвърна Мария, по-точно вече Магала.

Със замряло сърце, подпомогната от Герула, тя се качи и легна върху плота. Като зачерпваше от медна купа багрило, приготвено от специално подбрани за случая растения и минерали, Върховният жрец нарисува по тялото й червени пентаграми върху местата, където трябваше да бъде положена петстепенната целувка - по ходилата, коленете, върху слабините, гърдите и устните.

Преди всяка от тях той потапяше пръсти в съответната ритуална чаша, поднесена от Герула, леко намазваше знаците и обявяваше тайнството на поредната целувка, с която я даряваше.

- Освещавам те с вода и благославям краката ти... - Той се наклони и тя усети лекото докосване на устните му до ходилата си. - Нека те водят по пътя на Светлината!

- Освещавам те с вино и благославям коленете ти... Нека се прекланяш само пред вярата си!

- Освещавам те с миро и благославям утробата ти... Нека, дарявайки живот, да претворяваш Божествената същност в човешка!

- Освещавам те с огън и благославям сърцето ти... - Върховният жрец направи бързо движение с ръка над пламъка на запалена свещ, който трепна, а той като че ли го всмукна с дъха си, след което я целуна по гърдите. - Нека разпръсква пламъка на любовта ти върху всичко във Всемира!

- Освещавам те с моите устни и благославям твоите... Нека изразяват Истината и нека пренасят мъдростта й към всички хора! - обяви той, даде й последната целувка по устата и се отдръпна.

Дойде ред на запознаването с братята и сестрите. Герула извикваше едно по едно тайните им имена, те се приближаваха, сваляха си качулките, навеждаха се към нея и я даряваха с целувка по всеки пентаграм, после отново заемаха местата си в Кръга. Последна бе настойницата й. Тя я целуна, прошепна й да не се плаши и се отдръпна.

- Готова ли си за пречистването? Готова ли си да страдаш, за да учиш? - прогърмя гласът на Върховния Жрец.

- Готова съм - твърдо отговори Магала.

За този ритуал Герула й помогна да се обърне по корем. Чу как изплющя във въздуха камшикът и стисна зъби. Жрецът нанесе четиридесет удара, като бичуването бе разпределено на различни места - три по ходилата, седем по краката, девет по меките части и двадесет и един по гърба. Дали бяха символични или не съвсем, тя не разбра. Може би се дължеше на желеподобната смес, с която я намазаха, а може би на изпитата глътка вино, в което имаше и нещо упойващо... Не само че не почувства болка, но и сякаш се бе отделила от тялото си.

След бичуването Магала бе запозната с основния закон на магьосниците още от прастари времена, закона за тройното връщане. Върховният Жрец й помогна да слезе от плота, а Герула я наметна с мантията й.

- Научи се, че винаги трябва да връщаш тройно. Както аз те бичувам, ти трябва също да ме бичуваш, но три пъти повече. За трите удара от мен ще ми върнеш девет, за седемте - двадесет и един, за деветте - двадесет и седем, за двадесетте и един удара - шестдесет и три. Ти получи четиридесет, трябва да ме удариш 120 пъти. Вземи камшика! - и той й го подаде, после отхвърли наметалото си и зае място на плота.

Магала изпълни заповедта, като се стараеше да не удря силно, но и да не изглежда като галене. Както при нейното бичуване, така и при това, останалите хорово брояха ударите. След края им Върховният жрец пъргаво слезе, целуна я и заяви:

- Ти се подчини на закона, но помни: когато си получила добро, длъжна си да връщаш и доброто тройно. И помни още следното: в живота на човека има три велики събития - любов, смърт и въплъщение в ново тяло. Магът командва всичко това. За да имате съвършена любов, трябва да се върнете в същото време и на същото място, където сте обичали, да си спомните миналото и любовта отново ще се върне при вас. - Той пое подадения от Герула сребрист обръч и го надяна на главата й. - Сега вече можеш да кажеш клетвата. Повтаряй след мен!

Магала пое дъх и, сякаш виждайки се отстрани, тържествено произнесе след него клетвата, която й даваше право да владее Тайното изкуство. През стъкления купол вече надничаше огромният кръгъл диск на Луната, към която тя сега вдигаше разперени ръце.

- Аз, Магала, в присъствието на Могъщите, по своя свободна воля и желание тържествено се заклевам винаги да пазя в тайна и никога да не разкривам секретите на Изкуството, с изключение на съответно посветените, включени в Кръг като този. Кълна се никога да не отказвам помощ с тайните на Изкуството на човек, признал се за брат или сестра в Занаята. Кълна се да не използвам за тяхно зло вещината, с която ме сдобива Изкуството. Кълна се в надеждите ми за бъдещия живот, че ще спазя намеренията си. И нека оръжията на магията се обърнат срещу мен и да бъда обречена на пълно разрушение, ако престъпя тази тържествена клетва.

Настана моментът Върховният жрец да й връчи личните инструменти на Изкуството: атаме и пентакъл във вид на медальон, който щеше да носи винаги със себе си като амулет. Тя склони глава, а той закопча верижката на врата й. Сребърният кръг с вписан в него пентаграм матово проблясваше на гърдите й. Ножът легна на дланта й и тя почувства леко боцкане като от слаб токов удар. Стори й се, че острието му заискри.

- Дарявам ти тези инструменти в знак на твоето приобщаване към нашето Братство. Като наша сестра, ти, Магала, имаш вече пълното право да владееш и укротяваш с тях силите на злото и да подкрепяш и умножаваш силите на доброто. Пази ги и не ги преотстъпвай!

Вече нямаше Маша. Нито предишната Мария Владова, която бе скрила от Габриела истинското си име. Вече имаше нова Посветена. Магала. Пълноправна вещица и жрица от първа степен.

* * *

Танцът на пламъците в огнището хвърляше причудливи сенки по стените. От музиката, ароматите и масажа Магдалена бе успяла да остави всичките си тревоги долу в града и да се отдаде изцяло на изживяването. Александър бе постлал пред камината голямо вълнено халище, върху което след няколко дихателни упражнения двамата медитираха. Когато прецени, че са готови, той й помогна да се настани в необходимото за майтхуна положение. С изправени гърбове и преплетени около другия крака, проникнали един в друг и лице в лице, двамата бяха в поза полулотос.

В миговете на твърде голяма възбуда той я караше да фокусира вниманието си върху резервоара на Кундалини и да свали там енергията, като масажираше нежно гръбнака и теменната й чакра. Тя правеше за него същото. Засилвайки с плавни движения страстта, двамата се отдаваха на чувството си за единение, разтеглено в безкрая на времето...

Когато реши, че е настъпил моментът, той я обви с ръце и я упъти как да придвижи нагоре по гръбнака и да изведе през теменната си чакра клокочещата Кундалини. Пред очите й затанцуваха феерични светлосенки и фантастични фигури, тя беше сигурна, че вижда как енергиите на двамата се смесват над главите им и ги обливат като искрящ златист дъжд...

После, все така прегърнати, легнаха и отново медитираха.

- Беше божествено! - прошепна Магдалена. - Имах чувството, че се разтварям в теб и в света, а той влиза в мен и ме изпълва със сила, и времето просто не съществува...

- А ти беше моята богиня... Беше съвършена! - помилва я нежно по лицето Александър и я прегърна още по-силно. - Сега можем вече да извървим пътя до края. Искаш ли?

Нямаше нужда да чака отговор, той блестеше в очите й. Разразилата се отвън буря разпалваше кръвта им с всяка нова светкавица...

* * *

Мистичното пътешествие, в което се бе впуснала Магала, наближаваше своята кулминация. Всичко като че ли ставаше с някой друг, влязъл в нейното тяло, а тя бе само безпристрастен свидетел, наблюдаващ отстрани най-невероятното представление, поставено без актьори. Представление, в което всеки бе действащо лице и зрител.

След ритуала на посвещаването братята и сестрите пристъпиха към тържественото му отпразнуване. Отхвърлиха наметалата и се впуснаха в бавен танц, чиито стъпки все повече се забързваха. Магала се остави музиката да диктува движенията й, придобила усещането за полет над земята.

Хипнотичните звуци неусетно ги въведоха в транса на споделеното чувство, а омайните аромати предразполагаха към отпускане и разширяване на съзнанието. След танца седнаха в кръг и от ръка на ръка си подадоха ритуалния потир, в който Върховният жрец бе налял магическата отвара за Пътуването. Със затворени очи се отдадоха на единение със Силата. За улесняване на контакта приложиха техники, с които предварително бе запозната и Магала. След уроците при своята настойница тя бе овладяла много добре забавеното дишане, позата и състоянието, водещи към контакт с универсалната космическа енергия.

- Аз съм навсякъде. Струящ от всички същества. По-обширен от обширното. По-деликатен от най-деликатното - напевно нареждаше Върховният жрец в такт с музиката, а всеки повтаряше за себе си думите му. - Недостижим, независим, необвързан. Аз съм по-близък от дъха и от ударите на сърцето. Аз съм във всички и всички са в мен. Всички са едно и единственият е всичко...1

Гласът му изпълваше Магала със светлина и ритъм. Толкова мощни, че когато той млъкна, самият въздух бе една трептяща хармония от цветове и звуци. Сега трябваше да изчисти съзнанието си от всякакви мисли. И тя го направи. Улеснена от отварата и ритуалните техники, успя окончателно да спре и без това рядкото им прелитане и да се вглъби със сърцето си в онази единствена блажена точка, с която да почувства единението с безкрая. Светлината се завихри и избухна като най-лъчистия пламък, трептящ и жив. Тя бе този пламък и тази музика, създадена от вибрациите на атомите, изграждащи тялото й. Времето и пространството шеметно се разшириха в двете посоки. Тя беше тук, в тази овехтяла къща, и в същия момент присъстваше на Сътворението на света. Достигна края на вселената, поглъщаща сама себе си и се сля с потока на времето, което като безкраен океан носеше на вълните си калейдоскопа на различни събития. Видя се отстрани като малка песъчинка, частица от необхватна грамада от същите песъчинки. Едновременно бе квант и Вселена, цвете край планински ручей и избухнала Свръхнова, американски рейнджър и току-що родила млада индийка, изнервен брокер и извикана на бис балерина...

Както времето нямаше нито начало, нито край, изпълнило цялото пространство с едно всеобхватно сега, така и всичко бе живо, слято в едно, без граници, без отделни форми. Ничий живот не бе напразен, ничия смърт не бе без смисъл, всички съдби бяха преплетени. Животът не започваше и не завършваше със смъртта. Нямаше създание, което да не бе вечно, обвито като в пашкул и едновременно пропито от пронизващата всичко любов. Тя бе навсякъде, вселената бе Любов и любовта бе самата Вселена. Любовта бе единственият закон. Тя диктуваше реда и даваше сила на доброто да създава благо за всеки и всички в един дългосрочен, космически мащаб. Магала прие в себе си тази любов и с цялото си разпиляно из вселената същество осъзна, че животворната енергия на Всемира, неговата Сила, е не само достъпна, но и създавана от всеки...

- Братя и сестри, отворихте ли се за Силата? - прозвуча гласът на Върховния жрец и Магала отвори очи.

- Да! - едновременно отговориха всички.

- Готови ли сте за Великия ритуал?

- Да!

- Анзора с Елмерод, Белтиза с Нарбател, Роблена с Жедар, Дамира и Ерзерина с Врамел! Герула с Ирдон, Магала - при мен! Да поемем в телата си призованата чрез този Кръг Сила и да я приземим с благодарност към Бога-и-Богинята!

Следвайки разпределението, групите се оттеглиха в различни кътчета на залата.

Под влияние на отварата Магала бе все още извън тялото си. Това, което последва, ставаше едновременно с нея и като че ли с някой друг, когото наблюдаваше отстрани. Видя се върху черния плот в прегръдките на Върховния Жрец. Като двайсетгодишно момиче със съвременни разбирания, тя нямаше предразсъдъци, но досегашният й сексуален опит не блестеше с някакви невероятни преживявания, дори все още не бе изпитала онзи екстаз, наричан от французите "малката смърт". Ограничен в кръга на близките й по възраст младежи, той се изчерпваше с две-три обикновени и не твърде продължителни връзки.

Магала нямаше представа колко време продължи ритуалът. Върховният Жрец не само изглеждаше доста добре за годините си. С атлетично тяло и тренирани мускули, той притежаваше наистина магически способности да превърне това действие, което средностатистическият мъж върши за около две минути, а по-издръжливите за около петнайсет-двайсет, в безкрайно пътешествие...

Изненадващо за края на февруари, навън избухна и дълго се вихри буря, хорово виеха колите след трясъка на по-мощните гръмотевици, изсипа се проливен дъжд и огромни като шрапнели капки трополяха по стъклата, после тихо заръмя, накрая нощта утихна, а тя все още се носеше по вълните на забравата. В осмоъгълната зала времето бе спряло. Улеснено от познанието, че Вселената е любов, пътуването й бе наситено с толкова чиста радост, неподлежаща на съмнение, че всичко изглеждаше възможно и правилно. Сега тя самата бе тази Вселена. Тя бе звезда, избухваща в термоядрена експлозия. Тя бе океан от любов, чиито вълни заливаха целия свят. Тя бе самата Вечност...

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Древноиндийски текст от "Упанишадите". [обратно]

 

 

© Никол Данева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.09.2010, № 9 (130)

Други публикации:
Никол Данева. Черната котка. София: Труд, 2007.