Мария Филипова-Хаджи - Спомен от бъдещето

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СПОМЕН ОТ БЪДЕЩЕТО

web

Задъхвам се от дългото пътуване...
Въздухът, сгъстен, на нищо не мирише...
Птиците са някъде далече,
тревите спят, дърветата - невидими са.
И в този свят - съм само АЗ.
...Но търся нещо, дето да е мое.
Да го поема в шепи и да му разказвам
за нещо хубаво, отдавна преживяно...
...Заоблен камък, колкото юмрук,
самотен на брега мъдрува.
Вземам го в ръце - на цвят е розов.
И как прилича на сърце!
По него бели линии минават
и знаци някакви загатват
за нещо хубаво, отдавна преживяно,
но вкаменено... знам ли от какво...
Мъдрувам заедно със камъка,
а той е вече топъл в шепите ми.
И мислим за едно и също:
как след време ще си спомняме
за нещо хубаво,
отдавна преживяно...

23.03.2002 г.
Коринтски залив