Кремена Димитрова

web

В едно обикновено работническо семейство, някъде през 80-те, една вечер жената се върнала малко по-късно от работа вкъщи. Мъжът, нервен, я посрещнал на вратата и започнал да й крещи, защото бил гладен. “Къде се мотаеш?” Жената изглеждала много щастлива. Стискала в ръцете си някакъв плосък пакет. “Какво е това?” - креснал й мъжът. “Картина!” - отговорила плахо тя. “Каква картина, ти луда ли си? За какво ти е картина? Дай да я видя!” Жената плахо развързала канапа и отвила платното много внимателно, за да не повреди рамката. “Пейзаж. За какво ти е пейзаж? И кое е това място?”. “Дунава” - отговорила гордо жената. “Как ще е Дунава? Не прилича на Дунава.” “Човекът каза, че е някъде около Лом. И аз много я харесах, пък нали ти си от Лом, и нали много ти липсва реката, тука в София...”. “Няма такова място на Дунава! Аз съм го обходил целия. Няма такова място въобще! Излъгали са те. Измамили са те. А ти пари си им дала. Колко плати?” “60 лева.” “Това е половин заплата! Сега какво ще ядем? Идиотка! Изкуство ще ядем! То поне да беше изкуство.” “Събирам от половин година за тази картина. Човекът ми я запази.” “И къде смяташ да я закачиш? Само не ми казвай в хола, няма да я издържа.” “Че къде другаде, бе Гоше? В кухнята сме с плочки, в спалнята на едната стена е гардеробът, а на другата - гобленът на майка ти!” “Добре де, в хола, но на тази стена, дето е диванът, че да не я виждам, като седна на него. Ясно?”

След около месец било Коледа и дошли гости. Естествено, седнали в хола. Жената от гостуващото семейство попитала: “Много хубава картина! Кое е това място?” Гошето побързал да отговори: “Дунава е това. Намира се близо до Лом, колко пъти съм ходил там, пет чифта обувки съм изтрил! Нали е хубава?”

© Кремена Димитрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.09.2009, № 9 (118)

Текстът печели Втора награда на конкурса за кратка проза, организиран от ErunsMagazine и LiterNet, 2009.