 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЪНУВАХ МАМА
Вали през сън. Вали дори наяве.
Снегът се трупа в мен като измяна.
Една снежинка - някак изоставена
от другите, напомни ми за мама.
Не бях заспал. А мама засънувах.
Пред портите на Рая пак ме чака...
Но толкова далеч, непропътувано,
че аз не сетих как без дъх изплаках.
Потропа стих. Пред портите на Ада.
Отвътре сенки се засуетиха.
И се отвори черната грамада,
за да погълне два-три нежни стиха.
А после - тишината се прозина,
опразнена от смисъл и присъствие.
И се притули в скутите на зимата -
невидима старица изпод кръста си.
© Илко Илиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.04.2011, № 4 (137)