 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОПИТОМЕНИТЕ ЧОВЕЦИ
Живях сред опитомените човеци,
в добре отглежданото лицемерие.
Окатите ги водеше слепец един,
с очукана паничка суеверие.
Прегазиха го. Друг водач избраха си.
Той виждаше далеч, зад хоризонтите...
Но нямаше сърце, а само прахан бе,
та се напукаха от жажда стомните.
Гореше кръст. Отлитаха Архангели.
А пръскаха се без надежда вените.
И аз видях как тихо долу паднаха
последните сълзи, опитомените...
След тях и те: Потъваха човеците,
протегнали ръце да хванат дивото.
Но вече късно бе. Умря щурецът им,
а праханта не хващаше огнивото...
29.04.2010
© Илко Илиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.04.2011, № 4 (137)