 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОЧИ В ОТВЪДНОТО
Откакто слезе долу, чакам да се върнеш
и да почукаш плахо по вратата.
Стопи се и потъна като житно зърно
на границата между тука и... оттатък.
Мълчиш сега, изказала си всички думи,
изплакала си всички отрицания.
И аз не чакам със надежда, а с безумие
това, което е орисано в мълчание.
Откакто слезе долу, спя в очите ти
и боледувам тихо, непоискано...
Но всяка моя болка е наситена
с пропукани от светлината истини.
Затуй те чакам тихо, като сбъдване,
любов неутолима ми е жаждата.
Ела и ме вземи, с очи в отвъдното,
да преживеем мигове беззалезни!
© Илко Илиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.04.2011, № 4 (137)